От 10 години "Инса ойл" системно отказва да задели запаси от горива за извънредни ситуации, каквото законово задължение има. Оказва се, държавата няма никакъв механизъм да принуди дружеството на Георги Самуилов да го изпълни, или поне не се е погрижила да създаде такъв. Отказите попадат в омагьосан кръг на съдебни дела - докато магистратите се произнесат, често в полза на държавния резерв, задължението за поддържане на горива от "Инса" в него вече е отпаднало. И догодина пак така: резервът определя количества, дружеството отказва и жали заповедите.

За тази година "Инса" е трябвало да задели за резерва точно 4372,452 тона бензин, 38 491,837 тона газьоли, 16 661,762 дизел и 9246,838 тона нафта, но пак е отказало. За казуса разказа първи още с налагането на американските санкции на "Лукойл" и повдигането на темата с 90-дневния резерв от горива за българския пазар съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев. Мирчев е изискал справка по реда на Закона за достъп до обществена информация от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДРВВЗ) за това какви количества е трябвало да поддържа "Инса ойл" през годините, заделило ли ги е и как са се развили отделните случаи. Пита и дали на дружеството са правени проверки. 

Изпреварващо тази сутрин председателят на агенцията Асен Асенов обяви в ефира на бТВ, че общо три дружества отказват да поддържат задължителните запаси, като "Инса" е най-голямото от тях. Така задължителните 90-дневни резерви са на около 98%, като 50 на сто от тях се намират на територията на страната, останалите - в различни европейски държави.

Справката на Мирчев, с която Клуб Z разполага след запитване до него, показва, че от 2015 година насам на "Инса" ежегодно са определяни количества запаси за извънредни ситуации (ЗИС), които се поддържат за период от една година. Разпорежданията на ДРВВЗ се издават по реда на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

Още първото разпореждане отпреди 10 години е обжалвано. Жалят се всички разпореждания, както и тяхното предварително изпълнение и във всяка следваща година, в това число настоящата.

От отговора на ДРВВЗ до депутата от "Демократична България" е видно още, че в огромен процент от случаите и Пловдивският административен съд ("Инса" е регистрината в община Раковски, б.р.), и следващата инстанция - Върховният административен съд, отсъждат в полза на държавата. Делата обаче приключват в месеците в края на всяка година, а задълженията за запаса са от април до април, или от юли до юли.

Към момента по споровете между резерва и дружеството има четири висящи съдебни производства.

Любопитен е отговорът на Асен Асенов на въпроса има ли доказателства за това, че "Инса ойл" поддържа количества горива, които са достатъчни и за изискуемото за извънредни ситуации. Ако дружеството не отговаря на това законово изискване, кога е установено това, какви мерки са били предприети и какъв е рвзултатът от тях - пита още Мирчев.

А отговорът е, че понеже "Инса" жали разпорежданията, а съдилищата се произнасят след периода от една година, в който то има задължение да поддържа въпросните запаси, то формално задължението е отпаднало, следователно агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" "не е имала правната възможност да предприеме каквито да е било мерки за упражняване на контролни функции спрямо тези задължения на дружеството". ДРВВЗ не е имала правно основание нито да извършва проверки за изпълнение на разпорежданията за създаване на ЗИС, нито за предприемане на нормативно установени административно-наказателни мерки срещу дружеството". Тоест - и една глоба няма как да има.

"Инса ойл": Това е борба с неравенствата

Клуб Z изпрати въпрос до "Инса" с какви мотиви всяка година обжалва разпорежданията на държавния резерв. Отвърнаха ни с позиция за тв участието на Асен Асенов. В него се посочва, че за "Инса" законовото задължение "създава монопол и привилегировано положение на една компания". Макар да не е посочено коя, ясно е, че е "Лукойл".

"Един вносител, който оперира с около 50 000 тона месечно, трябва да отдели приблизително 150 милиона лева за формиране на запаси по ЗЗНН, както и да заплати разходи за около 10 милиона лева за лихви, такси, застраховки, съхранение и др." - изчисляват от "Инса" колко струва поддръжката на запаса.

Ето какво пишат от дружеството:

Законът, който регламентира задълженията на вносителите и търговците на петролни продукти по отношение на поддържането на задължителни запаси, де факто създава монопол и привилегировано положение на една компания (Решение  № 332/04.04.2023 г. на КЗК).

Асоциациите на търговците, вносителите и преработвателите на петролни продукти многократно са сигнализирали компетентните институции за необходимостта от промени в действащата нормативна уредба. Настоящият закон в сегашния си вид поставя частните компании в неравноправно и икономически непоносимо положение, като основната тежест за създаване на запаси е за тяхна сметка.

Благодарение на законодателството, касаещо сектора, вносът на петролни продукти в Р. България бe драстично свит. Фирмите вносители на петролни продукти са намалели с над 90% (данни  - НСИ). Към днешна дата вносителите на петролни продукти са няколко и едва успяват да функционират въпреки тежките регулаторни и финансови изисквания на нормативната база и ценовата политика на господстващ оператор в сектора.

На практика това означава, че един вносител, който оперира с около 50 000 тона месечно, трябва да отдели приблизително 150 милиона лева за формиране на запаси по ЗЗНН, както и да заплати разходи за около 10 милиона лева за лихви, такси, застраховки, съхранение и др. Важно е да се отбележи, че на територията на страната липсват достатъчни складови вместимости регистрирани по реда на ЗЗНН, освен тези на групата „Лукойл“.

Тази финансова и административна тежест не само застрашава конкурентоспособността на българските компании, но и създава условия за пълен контрол върху пазара от една доминираща структура. Съдебните дела срещу тази несправедливост са борба с това, а не нежелание да се изпълняват законови задължения. 

“Като човек, който 30 години работи в сектора на търговия и производство на горива бих искал да предложа промяна на модела за формиране на резерва.”, заяви управителя на “Инса ойл” Георги Самуилов. “На първо място е необходимо да се създаде специфична публично-частна структура, подобна на тези в Унгария и Германия, която да управлява съхранението на деветдесетдневните запаси. Натоварването на бизнеса с това задължение за създаване и съхранение няма ясно определена логика и води до ценовото предимство на един икономически оператор с господстващо положение. Още повече, че европейското задължение за съхранение на запаси е наложено на държавата, а не на икономическите оператори. Тя следва да се финансира не от държавния бюджет, а от директна такса за  всеки литър при внос или търговия на петролни продукти в ЕС или на територията на страната.”

Призоваваме компетентните държавни институции да предприемат спешен преглед и промени в закона, така че да бъде гарантирана свободната конкуренция, равнопоставеността на участниците на пазара и енергийната сигурност на страната.