България бе официално определена като една от държавите в ЕС, изложени на риск от миграционен натиск.

По тази причина страната ни ще има правото да поиска пълно или частично освобождаване от вноските си към бъдещия Фонд за солидарност.

Това се казва в първия годишен доклад за управление на миграцията и убежището на Европейската комисия. Той бе огласен днес от еврокомисаря по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер.

Документът е част от прилагането на Пакта за миграцията и убежището, който трябва да влезе в сила през юни 2026 г.

Освен страната ни в тази рискова категория попадат още Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Хърватия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша и Финландия. Основните причини за този статут са голям брой пристигащи мигранти, напрежение върху системите за прием, както и риск от използване на миграцията като хибридно оръжие от страни като Русия и Беларус.

Комисията предлага тези държави да получат приоритетен достъп до европейския набор от техническа и финансова помощ за борба срещу миграцията. Освен това положението на всяка страна ще се преразглежда ускорено в зависимост от динамиката на миграционната обстановка.

В същото време България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша могат да поискат пълно или частично освобождаване от вноските си към бъдещия Фонд за солидарност. Причината е, че те са подложени на „натрупващ се натиск" за последните пет години.

Гърция, Кипър, Испания и Италия вече са класифицирани като държави под пряк миграционен натиск, което им дава достъп до т.нар. пул за солидарност. Това е механизъм за преразпределение на мигранти и финансова подкрепа, който предстои да бъде одобрен от страните членки (Съвета) на ЕС.

Помощта не е безусловна, изтъкват от Комисията. Ако държава, подложена на натиск, има системни слабости в прилагането на правилата, останалите членки могат да откажат да ѝ оказват солидарна подкрепа. Подобна оценка за всяка страна ще бъде направена в средата и в края на 2026 г.

Годишният доклад на Комисията показва спад с 35 на сто на незаконните влизания в ЕС за периода между юли 2024 г. и юни 2025 г. Като основен фактор за това се посочва задълбоченото сътрудничество със страни от произход и транзит.

Въпреки това ЕС остава изправен пред предизвикателства - продължаващи нерегламентирани вътрешни движения, натиск от външни заинтересовани страни и продължаващото приемане на украински бежанци.

Комисията ще изготвя такъв доклад всяка година, а данните ще се използват за определяне на солидарните вноски и разпределението на отговорности между държавите членки.

Какво казва докладът за България

• В България за периода юни-2024 г.-юли 2025 г. броят на незаконните преминавания на границата леко е намалял в сравнение със същия период година по-рано. Мигрантите с нередовни документи идват предимно от Турция.

• Спрямо своите БВП и населението България, Гърция и Кипър са страните членки на ЕС, приели най-много молби за закрила от непридружени непълнолетни.

• Между юли 2024 г. и юни 2025 г. в ЕС са регистрирани над 681 000 души под временна закрила. Най-много регистрации спрямо БВП и населението е издала Чехия,  следвана от Полша, Естония, Литва, България, Латвия, Словакия и Кипър.

• За същия период България и Хърватия като държави на първо влизане продължават да бъдат особено уязвими към колебанията в миграционните потоци по маршрутите през Западните Балкани и Източното Средиземноморие. Значително увеличение на нередовните влизания през годината би могло да доведе до това, че вече натоварените системи за миграция и убежище в тези две държави да понесат непропорционално големи задължения. Въпреки че България е отчела спад в броя на молбите за международна закрила в сравнение с периода между юли 2023 г. и юни 2024 г., все пак у нас са били подадени близо 10 000 такива молби. Това е значителен брой спрямо БВП и населението на страната. Една пета от тези молби са подадени от непридружени непълнолетни. Това поставя България на второ място сред държавите членки по брой подадени молби от тази категория мигранти по отношение на БВП и населението. България също така е отбелязала голям и устойчив брой регистрации за временна закрила спрямо своя дял от БВП и население. Става дума за над 21 000 нови регистрации за периода юли 2024 г.-юни 2025 г. Това я поставя сред първите пет страни от ЕС по този показател.

• През последните пет години и най-вече от 2022 г. насам в България спрямо дела й от БВП и населението й притокът на регистрации за временна закрила, заедно със сравнително високия брой молби за международна закрила, оказва натиск върху системата. Особено важен е фактът, че страната ни издава значителен брой положителни решения и откази, което в относителен план води до сериозно натоварване на системата за връщане.

--------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".