Растежът на българската икономика се очаква да се забави до 2,7% през 2026 г. и до едва 2,1% през 2027 г.

Това се казва в огласената днес от Европейската комисия годишна есенна икономическа прогноза. Тя бе представена от еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис.

Забавянето се дължи най-вече на по-слаба вътрешна активност, свързана със спад на потреблението и инвестициите. През 2024 г. икономиката е нараснала с 3,4% под влиянието на публичното и частното потребление, но този темп няма да се запази.

През първата половина на 2025 г. инвестициите се ускориха благодарение на засилено усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Но през втората половина започнаха да намаляват. Причината са по-ниските от планираните бюджетни приходи, които ограничават държавната подкрепа. През 2026-2027 г. растежът на частното потребление ще се успокои в съответствие със забавянето на ръста на заплатите и социалните трансфери.

Въпреки че частните инвестиции ще продължат да бъдат двигател на икономическата активност, положителният ефект ще бъде частично неутрализиран от нетния принос на износа, който остава леко отрицателен. Износът се сви в началото на 2025 г. заради ремонти, извършвани от два ключови износителя, но се очаква възстановяване по-късно същата година. Вносът обаче ще продължи да расте, подхранван от вътрешно търсене и засилени покупки на военна техника.

Заплатите в страната са нараснали осезаемо през 2024 г. и началото на 2025 г., компенсирайки инфлационния натиск от предходни години и приближавайки реалните доходи до европейските нива. Значителни еднократни увеличения се наблюдават в сектори като сигурност, отбрана и образование. Въпреки това темпът на нарастване на заплатите се очаква да се забави поради отслабващите инфлационни очаквания и фискални ограничения. Безработицата продължава да намалява и се очаква да падне под 4 на сто през 2025 г., подпомогната и от вноса на работна ръка.

Инфлацията на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ)  през 2025 г. остава на относително високо ниво от 3,5%, стимулирана от увеличенията на ДДС върху хляба и ресторантьорските услуги, както и по-високите акцизи и регулираните цени на енергията. Очаква се тя да спадне до 2,9% през 2026 г., преди да скочи отново до 3,7% през 2027 г. Причина ще бъде поскъпването на енергията в резултат на въвеждането на европейската директива за СТЕ-2 - Системата за търговия с емисии, освен ако нейното прилагане не бъде отложено.

Отбраната се очертава като ключов разходен приоритет. През 2025 г. бюджетният дефицит ще остане на равнище от 3% от БВП. Той ще нарасне до 4,3% през 2027 г. поради нова вълна от доставки на военна техника, оценени на 1,2% от БВП. През 2026 г. се очаква краткотрайно подобрение на бюджетната позиция до дефицит от 2,7% благодарение на временно по-ниски капиталови разходи.

Нарастващите дефицити водят и до значимо повишаване на съотношението „дълг-БВП“ - от 23,8% през 2024 г. до 32,6% през 2027 г. Най-големият ръст се очаква още през 2025 г., в резултат на рефинансиране на стари задължения и капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Българската банка за развитие (ББР). Допълнителен риск за фискалната устойчивост представляват възможни класификации на тези инжекции като бюджетни разходи, както и постоянните увеличения на публични разходи за заплати и пенсии, които не се компенсират напълно с ръст на приходите.

Картината в Европа

Очаква се икономиката на ЕС да запази умерен темп на растеж до 2027 г. БВП на Съюза ще нарасне с 1,4% през 2025 и 2026 г., и с 1,5% през 2027 г., като еврозоната следва сходна траектория. Ръстът през първите три тримесечия на 2025 г. е над очакванията, най-вече заради скока в износа преди въвеждането на нови мита от САЩ.

Въпреки по-добрите резултати през 2025 г. външната среда остава неблагоприятна. Прогнозата се основава на предположението, че всички митнически мерки, въведени от САЩ до 31 октомври 2025 г., ще останат в сила до края на прогнозния хоризонт.

Основните двигатели на растежа остават частното потребление и инвестициите, подкрепени от стабилен пазар на труда, подобряваща се покупателна способност и благоприятни условия за финансиране. Очаква се потреблението да нараства устойчиво, допълнено от спад в нивата на спестяване. Инвестициите се възстановяват, водени от строителството и разходи за оборудване.

Инфлацията в еврозоната ще продължи да се понижава - от 2,4% през 2024 г. до поставената цел от 2% през 2027 г. В целия Европейски съюз се очаква тя да достигне 2,2% в края на периода. Умереното поскъпване на енергията, в резултат на СТЕ-2 - новата схема за търговия с емисии, може да окаже допълнителен натиск. Същевременно конкуренцията от внос и поскъпването на еврото ще обуздаят цените на неенергийните стоки.

Безработицата в ЕС ще продължи да намалява, достигайки 5,8% през 2027 г. след създаването на близо 380 000 нови работни места само през първата половина на 2025 г. Ръстът на заплатите ще се забави, но ще остане над инфлацията, допринасяйки за умерено подобрение на реалните доходи.

Фискалната картина обаче леко се влошава. Бюджетният дефицит на ЕС се очаква да се увеличи от 3,1% от БВП през 2024 г. до 3,4% през 2027 г., най-вече заради по-високи разходи за отбрана – от 1,5% до 2% от БВП. Дългът на ЕС ще се покачи до 85% от БВП, а този на еврозоната – до 90,4%. 4 държави членки ще преминат прага от 100%.

--------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".