Най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4700 лв.), следвани от „Национална сигурност“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Математика“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3300 и 3800 лв.).

Къде си учил има значение - това онагледяват данните за доходите по висши училища. Най-високи са на завършилите магистърски програми в:

- „Администрация и управление“ на Американския университет (10 108 лв.)

- „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (8568 лв.) и Нов български университет (7919 лв.).

При бакалавърските програми №1 е „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7107 лв.).

Най-ниска безработица (под 1%) е при завършилите „Военно дело“ (специалността излиза на водещо място в различни категории, вероятно и заради това, че по нея не се обучават толкова много студенти - за м.г. едва 238, както и че те са силно мотивирани и центрирани в реализицията си по-късно-бел. ред.), „Медицина“, „Фармация“, „Металургия“ и „Дентална медицина“, а най-висока - за дипломиралите се в „Социални дейности“ (3,88%).

Най-висок е процентът на хората, които работят по специалността си  (над 90%) сред дипломиралите се във „Военно дело“, „Медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Дентална медицина“, а най-ниска ­- сред завършилите „Туризъм“ (25%).

Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в „Теория и управление на образованието“, „Металургия“, „Фармация“ и „Военно дело“, а най-малък - сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 75%).

Това са някои от данните от представената в петък Рейтинговата система на висшите училища за 2025 г.

Рейтинговата система се обновява традиционно всяка година от 2010-а насам. Тя сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Тази година за първи път е включен и индикатор, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията.

Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда, е един от основните изводи от тенденциите, които се потвърждават и тази година. 85% от наетите висшисти, завършилите през предходните пет години магистърски програми след средно образование, и 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции.

"Завършилите магистърски програми като цяло се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми", каза Георги Стойчев - изпълнителен директор на Института "Отворено общество".

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 г.

2771 - средният облагаем доход на завършилите висше училище

Средният облагаем доход на завършилите нараства, като вече е 2771 лева от 2523 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г., което представлява близо трикратно увеличение в рамките на последното десетилетие.

Въпреки тези положителни тенденции, новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Къде се влиза с най-висок успех

В кои висши училища и специалности се влиза с най-висок успех? Няма голяма изненада. За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование са в  „Медицина“ (5,73), „Фармация“ (5,70) и „Дентална медицина“ (5,63), „Информатика и компютърни науки“ (5,62) и „Математика“ (5,60).

Най-нисък успех от завършено средно образование имат първокурсниците от „Материали и материалознание“ (4,45), „Металургия“ (4,47) и „Животновъдство“ (4,49). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната се запазва на миналогодишното ниво от 5,14. 

Най-много студенти

Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2025 година са:

„Икономика“ (26 996)

„Педагогика“ (16 713)

„Медицина“ (13 485)

„Администрация и управление“ (11 773)

За поредна година най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ - 53. 

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ - 19 799, следван от Университета за национално и световно стопанство с 17 092 студенти и от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 285.

В 12 висши училища под 1000 студенти

В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В осемте най-големи университети се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 акредитирани висши училища.

В частни висши училища се обучават 11% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления: „Театрално и филмово изкуство“ - 68%, „Изобразително изкуство“- 43%, „Администрация и управление“ - 39%,  „Теория на изкуствата“ - 36%, „Психология“ - 36% и „Национална сигурност“ - 32%.

Продължава да расте процентът на чуждите студенти

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се е увеличил повече от два пъти - от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2025 г. За поредна година делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията - „Медицина“ (59% от действащите студенти), „Дентална медицина“ (48%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още пет професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (16%), „Туризъм“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Теория и управление на образованието“ (11%).

В страната има 111 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. От тези програми 43 са активни, т.е. в тях има записан поне един действащ студент. През 2025 г. активни съвместни програми има в 20 професионални направления в страната, като в тези програми са се обучавали 2,5% от всички действащи студенти.

Посещават ли студентите лекции и упражнения

Новост в рейтинговата система на страната за 2025 г. е включването на индикатори, измерващи оценката на студентите за посещаемостта на лекции и упражнения, както и тяхното усещане дали тези занятия имат задължителен характер. Данните от проведеното социологическо проучване показват, че почти 70% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с твърдението „По-голямата част от моите колеги присъстват редовно на упражнения“, докато  50% от студентите твърдят същото по отношение на лекциите. На въпроса  дали е задължително присъствието на студентите на упражнения, 72% от анкетираните студенти отговарят положително, докато по отношение на лекциите този дял е значително по-малък - едва 40% от студентите ги възприемат като задължителни.

Има разлика в субективната оценка на студентите от различните професионални направления за това колко редовно техните колеги посещават упражнения. С най-висока посещаемост на упражнения се открояват студентите от направленията - „Фармация“, „Горско стопанство“, „Дентална медицина“, „Ветеринарна медицина“, „Биологически науки“ и „Медицина“, като за тях делът на потвърждаващите редовната посещаемост на упражнения е над 90%. Почти 100% от студентите от тези направления възприемат упражненията като задължителни. За сравнение, направленията с най-ниски стойности по отношение на редовна посещаемост на упражнения са: „Изобразително изкуство“, „Философия“, „Социология, антропология и науки за културата“, „Музикално и танцово изкуство“, „Национална сигурност“ и „Икономика“, където около 50% дават потвърждаващи отговори.

По отношение на лекциите, също се наблюдават големи разлики в усещането за посещаемостта им от студентите, обучаващи се в различни професионални направления. Например, направленията, които са първенци, с над 80% посещаемост на лекции според студентите са „Военно дело“ и „Религия и теология“, а онези, с най-ниска, са „Ветеринарна медицина“ и „Спорт“, където под 30% потвърждават редовно присъствие на лекции от страна на техните колеги. Обстоятелствата и мотивите, при които се наблюдава висока посещаемост на лекции също са различни при различните направления - например, при „Военно дело“ почти 95% от студентите възприемат лекциите като задължителна част от тяхната програма, докато едва половината от студентите по „Религия и теология“ усещат тези занятия като задължителни.

Софийският университет си остава №1

В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система на висшите училища за 2025 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите.

Техническият университет в София се класира на първо място в шест професионални направления от общо 11, с които участва в класациите.

Медицинският университет в София е първи във всичките пет направления, по които предлага обучение.

Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места от общо шест.

Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места.

Други 13 висши училища оглавяват по една класация.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в РСВУ за 2025 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища.

Рейтинговата система на висшите училища в България през 2025 г. е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на Министерството на образованието и науката от консорциума „ИОО-С”, съставен от Института „Отворено общество - София“ и "Сирма груп".