Президентът Володимир Зеленски е бил включен по високоговорителя преди седмица, докато съветниците на президента Доналд Тръмп - Стив Уиткоф и Джаред Къшнър - чели ред по ред проект за 28-точков план за прекратяване на войната в Украйна. Два дни по-късно самото съществуване на плана излиза наяве в медиите, а до петък Зеленски предупреждава украинците, че предложението - и натискът да го подпише - са тласнали страната в един от най-трудните моменти от съществуването ѝ.

Американското издание "Аксиос" разказа хронологично историята на плана.

Как се появила инициативата

На 22 октомври, по време на полет обратно към Маями от Близкия изток, Джаред Къшнър - зетят на ДоналдТръмп, и Стив Уиткоф - специалният му пратеника за Украйна, прехвърлят фокуса си от постигнатата сделка за Газа към войната в Украйна. Същия ден Тръмп налага санкции срещу Русия за първи път след завръщането си в Белия дом. Мирният процес е почти замръзнал; идеята е да се повтори „моделът Газа“: да се изготви план, да се сложи на масата и да се търси съгласие от двете страни.

Три дни по-късно Уиткоф и Къшнър се срещат в Маями с пратеника на Путин Кирил Дмитриев — първо на вечеря, после за няколко часа в неделя. Дмитриев твърди, че са работили да „преведат на хартия“ постигнати разбирателства от срещата Тръмп–Путин в Аляска, с цел рамка за трайната сигурност на Европа, не само на Украйна. Резултатът е първоначален проект, израснал до американски план от 28 точки.

Кой участва и как Зеленски е включен

По думите на американски източник, Уиткоф и Къшнър не биха водили разговори с руснаци и украинци без прякото одобрение на Тръмп. Държавният секретар Марко Рубио е „държан в течение на всяка стъпка“, а вицепрезидентът Джей Ди Ванс също е информиран. По идея на Ванс е привлечен министърът за армията Дан Дрискол, съученик на Ванс от Йейл, за да донесе плана в Киев. Дрискол така или иначе планира посещение с голяма военна делегация. Белият дом ускорява графика и му възлага да се подготви за мирни преговори.

Междувременно Уиткоф и Къшнър се срещат два дни с Рустем Умеров, съветник по националната сигурност на Зеленски, в дома на Уиткоф. Присъства и високопоставен катарски посредник с добри връзки с американците, Умеров и Путин.

По предложение на Рустем Умеров звънят на Зеленски, за да чуе плана пряко от екипа на Тръмп. Разговорът обаче предизвиква напрежение.

„Те разговаряха и се опитаха да прочетат на президента точките от плана, но наистина не е възможно да се направи такова нещо по телефона“, казва пред "Аксиос" украински служител, който категорично възразява срещу самия план и начина, по който е представен.

„Въпреки това американският екип излезе от срещата оптимистично настроен, че украинците са съгласни. Уиткоф планираше да пътува в сряда до Турция, за да обсъди въпроса директно със Зеленски,“ пише "Аксиос".

Първи публични сигнали и нарастващо недоумение

На 18 ноември американски служител описва пред медиите четирите раздела на плана: мир в Украйна; гаранции за сигурност; сигурност в Европа; бъдещи отношения САЩ–Русия/Украйна. Други източници потвърждават, че Дмитриев е умедомен и че планът е представен на Умеров.

В европейските столици, Вашингтон и Киев - сред неинформираните до момента следва недоумение. А когато излизат подробностите, мнозина реагират с ужас: сред тежките отстъпки Украйна би трябвало да отстъпи допълнителни територии извън вече окупираните от Русия.

Въпреки уверения към европейски дипломати, че това не е „план на Тръмп“, самият Тръмп, който узнава за плана последен, прегръща документа и настоява Украйна да го подпише до Деня на благодарността.

Срещите и натискът върху Киев

След провален опит Уиткоф да разговаря непосредствено със Зеленски при посещението му в Турция на 19 ноември, задачата да представи плана официално пада върху Дрискол. След срещата му със Зеленски на 20 ноември в Киев американска страна говори за ускорен график за подписване на плана.

Украински източник казва, че Зеленски приема плана като основа за преговори, защото „не може да си позволи да го отхвърли“ - натискът нараства с часове. В петък Зеленски предупреждава, че Украйна рискува да „загуби достойнството си“ или да загуби подкрепата на САЩ, и че те „ще очакват от нас отговор“.

Обрат в Женева: рамка вместо финален план

Част от администрацията, включително Марко Рубио, смята, че нещата са тръгнали твърде бързо. Според високопоставен източник, Дрискол „изпреварва събитията“, водейки „пълноценни мирни преговори“ с украински представители. Крайният срок за Деня на благодарността е обявен лично от Тръмп, отчасти поради раздразнение към Зеленски. До петък президентът счита, че процесът става твърде хаотичен.

В резултат Рубио, Уиткоф, Къшнър и Дрискол са изпратени в Женева. На място Рубио казва на украинците, че САЩ няма да се срещнат с тях, докато Киев не заяви публично, че това не е руски план и че украинците са дали принос. Американците обвиняват украинците, че „изтичат“ негативни детайли в американски медии; Киев се съгласява да публикува позитивно изявление.

За украинците има и добра новина — американската страна започва да говори за 28-те точки като „рамка“, а не като финално предложение, и показва готовност да включи елементи от контрапредложенията на Украйна. Въпреки това срещите са напрегнати, макар публичните коментари да са обнадеждаващи.

Какво следва

И двете страни разпространяват положително изявление за неделните разговори в Женева. Рубио ги определя като „най-продуктивния ден“ по темата, докато в столицата Тръмп критикува Киев за „неблагодарност“. Рубио казва, че реалната цел е сделка „възможно най-скоро“, а не непременно до Деня на благодарността. При напредък в преговорите е възможна среща Тръмп–Зеленски тази или следващата седмица - без фиксирана дата към момента.