Съветът за сигурност на ООН прие мирния план на американския президент Доналд Тръмп за Газа, като 13 страни гласуваха „за“. Китай и Русия изразиха резерви по отношение на резолюцията, но нито една от двете страни не използва правото си на вето, за да я блокира. Добре информирани източници в ООН разкриха, че Арабската група е помолила Китай и Русия да не пречат на резолюцията, поради което те са се въздържали.

Същността на резолюцията е „да се установи примирие, за да се спре войната и да се интернационализира Газа“, което означава необходимост от международна интервенция. По силата на резолюцията  Газа ще бъде управлявана от международен преходен съвет за мир, председателстван от президента Тръмп, което несъмнено означава, че сигурността и оръжията ще бъдат под надзора на този съвет, което от своя страна означава, че "Хамас" да му предаде оръжията си. Резолюцията забранява принудителното разселване на палестинците и започване на възстановяване на Газа.

Тази резолюция е най-ясното дипломатическо изражение на военната победа на Израел – не само над "Хамас", но и над цялото палестинско национално движение. Резолюцията отнема контрола над ивицата Газа от палестинците, потвърждава разоръжаването на въоръжените групи и установява външна власт, ръководена от САЩ, без да предлага надежден път към самоопределение или държавност, нито дори да споменава създаването на палестинската държава. Резолюцията отразява пълната победа на едната страна над другата и затова  малко вероятно тя да сложи край на конфликта. По-скоро ролята ѝ вероятно ще се ограни до преминаването на следващата фаза след две години тъй като определеният мандат е до края на 27 г .

Изгубените козове на Хамас

Хамас имаше три коза за преговори: заложници, власт и оръжия. Движението предаде всички заложници заедно с телата на израелските жертви, с изключение на двама, които "Хамас" твърди, че все още търси. Що се отнася до властта на "Хамас" днес, тя е по-скоро подземна, отколкото надземна, защото повърхността се контролира директно от Израел или от неговите въздушни сили, артилерия и дронове. Що се отнася до оръжията, те са последната "карта", с която движението разполага днес, и то не иска да се откаже от тях. Но възможностите му са много ограничени: или да предаде оръжията си и така да потвърди  прекратяването на огъня, или да запази оръжията си и Израел да възобнови войната и унищожението. Оръжията на "Хамас" не защитиха хората в Газа, техния живот и имущество, нито спасиха бойците му от смърт. Ето защо отказът да се разоръжи не е нищо друго освен отворена покана към Израел да поднови войната и да я спечели отново, но този път от Газа и нейните жители няма да остане нищо.

Резолюцията превръща постигнатите от Израел успехи на място в структура на управление. Тя прехвърля правната власт над Газа от палестинците на Съединените щати чрез създаването на т.нар. „мирен съвет“, проектиран от Вашингтон. Ролята на палестинците се ограничава до „аполитичен технократичен комитет”, който ще поеме ежедневното управление под надзора и с подкрепата на Съвета за мир. Това няма нищо общо с упражняването на суверенитет; по-скоро прилича на общинско управление под чужда власт.. Съветът за сигурност не уточнява кои са членовете на този съвет или как се формира, а просто „приветства” неговото създаване, което на практика означава, че новата надзорна власт над Газа се поверява на плана на Тръмп, който поставя съвета под председателството на Съединените щати и оставя определянето на неговите членове да се реши извън рамката на Организацията на обединените нации.

Народът на Газа няма да се самоуправлява, нито чрез нови избори, нито чрез съществуващите палестински институции. Администрацията на ивицата ще остане в ръцете на „Мирния съвет“, докато „Палестинската автономия успешно завърши програмата си за реформи... и стане способна да си възвърне по по-сигурен и ефективен начин контрола над Газа“. Тези критерии в резолюцията  дават на Съединените щати, а не на някоя от палестинските страни, правото да определят бъдещето на политическите отношения между палестинците и Израел. Когато Съветът за мир прецени, че условията са подходящи и двета страни са готови, „Съединените щати ще установят диалог между Израел и палестинците, за да се достигне политически хоризонт“. С други думи, политическото бъдеще на Газа, както и нейната сигурност, управление и икономика, вече са изцяло извън капацитета на палестинците.

Резолюция 2803 също така утвърждава заявената военна цел на Израел да разформирова палестинските въоръжени групи в Газа. Тя упълномощава Международните сили за стабилизация (International Stabilization Force - ISF) да „осигурят изпълнението на разоръжаването на ивицата Газа... и трайното разформироване на въоръжените групи, които не са държавни“. Резолюцията също така позволява на международните сили да използват „всички необходими средства“ за изпълнението на тази цел, като израелските сили ще се оттеглят едва след приключване на процеса на разоръжаване.

Политиката е за по-късно

Съдържанието на резолюцията е ясно: първо сигурността, второ възстановяването, а след това политиката – и то може би много по-късно. Резолюцията дава на „Мирния съвет“ и на международните сили за стабилизация правомощия да координират възстановяването на Газа, докато доверителният фонд, управляван от страните донори – вероятно финансиран от ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия, Съединените щати и Европейския съюз и други – ще управлява икономиката на сектора.

Несигурността е основната тема, свързана с усилията за формиране на Съвета за мир и международните сили, които ще изпълнят плана на Тръмп. Съединените щати работят за тяхното формиране с цел разполагане в ивицата Газа.

Американски войници и специалисти са близо до ивицата 

Вестник "Индипендънт Арабик" (The Independent Arabic) цитира арабски дипломатически източници, според които американските сили са започнали сложна мисия, която включва наблюдение на крехкото примирие в Газа и съставянето  на международни сили за стабилизиране на ивицата. Тези сили, които ще действат от център, който се намира на границата между Израел и Газа, включват 200 войници и специалисти, които имат опит в транспорта, планирането, сигурността и инженерството. Същите източници посочват, че тези сили „ще бъдат под единно командване и ще сътрудничат с Египет и Израел“, като добавя, че заедно с „обучената палестинска полиция“ ще поддържат сигурността на границата на ивицата.

Разоръжаване и хуманитарни операции

Според публикация на "Ал Арабия нет" (Al Arabiya Net)  „международните сили в Газа ще имат право да предприемат всички мерки за изпълнение на задачите си“ и „ще работят за разоръжаване и унищожаване на военната инфраструктура в ивицата“.

Освен това ще „защитава цивилните лица и хуманитарните операции“ и „ще съдейства за наблюдението на примирието и изпълнението на плана на президента Тръмп“. Международните сили в Газа ще бъдат финансирани „от донори и правителства“.

Резолюцията дава на Съединените щати, а не на някоя от палестинските страни правото да определят бъдещето на политическите отношения между палестинците и Израел. Когато Съветът за мир прецени, че условията са подходящи, „Съединените щати ще установят диалог между Израел и палестинците, за да се достигне политически хоризонт“. С други думи, политическото бъдеще на Газа, както и нейната сигурност, управление и икономика, вече са изцяло извън контрола на палестинците.

Резолюция 2003 също така утвърждава заявената военна цел на Израел да разформирова палестинските въоръжени групи в Газа. Тя упълномощава Международните сили за стабилизация да „осигурят изпълнението на разоръжаването на ивицата Газа... и трайното разформироване на въоръжените групи, които не са държавни“. Резолюцията също така позволява на международните сили да използват „всички необходими средства“ за изпълнението на тази цел, като израелските сили ще се оттеглят едва след приключване на процеса на разоръжаване.

Освен това ще „защитава цивилните лица и хуманитарните операции“ и „ще съдейства за наблюдението на примирието и изпълнението на плана на президента Тръмп“. и Международните сили в Газа ще бъдат финансирани „от донори и правителства“.

Създаването на международни сили е ключова част от плана на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на войната, но има редица пречки пред него, вариращи от готовността на арабските и други страни да изпратят войски до опасенията на Израел относно състава на тези силите. Бившият израелски посланик във Вашингтон Итамар Рабинович заяви:

„Ще бъде необходимо да се предотврати възобновяването на конфликта. Това е възможно, но ще бъде изключително трудно.“

Сред основните предизвикателства е, че "Хамас" все още не се е декларирал, че ще разоръжава. Преди две седмици беше постигнато временно примирие, организацията започна репресии срещу племенни групи, които заплашват властта ѝ. Попитан за разполагането на международни сили, говорител на Хамас заяви, че това е деликатен въпрос, който изисква обширни дискусии, преди движението да заеме позиция.

Трима дипломати, запознати с дискусиите, заявиха, че сред предложенията е формирането на две сили, едната за охрана на границата между Израел и Газа, а другата - за действия в ивицата. Те добавиха, че някои европейски страни искат няколко хиляди души в силите за сигурност, избрани от  Палестинската автономна власт, обучени в Египет и Йордания, да действат в Газа заедно с по-малък брой международни сили.

Според този план някои европейски полицейски служби биха могли да служат като наблюдатели в Газа заедно с палестинските сили, но тримата дипломати заявиха, че все още не е ясно кои страни ще участват в плана.

Дж. Хилиър от Кралския институт на обединените служби (Royal United Services Institute - RUSI) във Великобритания, се съмнява, че достатъчно страни ще се ангажират да изпратят сили, за да може силите да бъдат успешни. Хилиър заяви, че повечето страни ще се колебаят да изпратят войски, ако се очаква от тях да се сражават с "Хамас", а арабските страни ще се въздържат да участват, освен ако няма значителен импулс към създаването на палестинска държава. Той добави:

„Никоя страна няма да иска да рискува войските ѝ да потънат в военно блато“, освен ако "Хамас" не се съгласи да сътрудничи за разоръжаване.

По време на посещението си в Израел тази седмица вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс намекна, че държавите от Персийския залив, Турция и Индонезия биха могли да участват, но напрежението вече е високо, защото израелският премиер Бенямин Нетаняху тази седмица даде знак, че се противопоставя на участието на турски и катарски сили в Газа.

Войски, но не от Турция и Катар

САЩ обаче са склонни да включат всички страни, които желаят да участват в състава на силите в Газа, те също така разбират исканията на Израел, който отхвърля присъствието на турски и катарски сили. Тел Авив има съмнение в  ролята на тези държави, защото те са съюзници и спонсори на "Хамас". Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви:

„Ако нямаме сигурност и надеждна система на управление в Газа, с която израелците да са съгласни, ще се окажем в ситуация, в която Тел Авив продължава да нанася удари по опустошения сектор, което възпрепятства възстановяването.“ 

 Служители от правния отдел на ООН обсъждат правомощията на силите с колегите си от Централното командване на американските въоръжени сили (CENTCOM), докато шест работни групи в координационния център проучват ситуацията на място с оглед определяне на  оръжията, с които ще разполага, точния район на действие, мандата, начините за предотвратяване на престрелки с израелската армия и специалното комуникационно оборудване, което чуждестранните войници ще използват в сектора. Според израелския вестник "Йедиот ахронот" (Yedioth Ahronoth) основните задачи на силите ще бъдат „да открият и разрушат останалите тунели на "Хамас" в ивицата Газа, да съберат над 20 000 оръжия, принадлежащи на движението "Хамас" и други групи, по взаимно съгласие или със сила".

В дадено наскоро интервю Джаред Къшнър, зетят на американския президент Доналд Тръмп, заяви:

„Създаването на международни сили в Газа предшества създаването на технократичен комитет за управление на ивицата, тъй като само тази мисия може да разоръжи Хамас.“

Това изявление предизвика разногласия между страните, които възнамеряват да присъстват в Газа, а също така възникнаха пречки от страна на Хамас и Израел. Кушнер, който е един от архитектите на плана на Тръмп, мечтае да превърне източната и западната част на Газа в Ривиера на Близкия изток,

"Хамас" е категоричен, че международните сили не трябва да се намират в ивицата, а на границата, че не трябва да контролират разоръжаването. Тези условия са същите като поставените и от движението "Фатах", ръководено от Махмуд Абас. Автономната власт не иска да бъдат застрашени палестинският суверенитет или ролята на официалните институции.

Това означава, че войниците от мисията, подобно на тези от ЮНИФИЛ (UNIFIL) в Ливан, ще бъдат на границата като наблюдатели без никакви правомощия . Висш лидер на "Хамас" обяви, че палестинското движение възнамерява да запази контрола си върху сигурността в Газа по време на преходния период, ръководен от палестинско  технократско правителство, и добави, че не може да потвърди ангажимента на движението за разоръжаване. Тези позиции отразяват трудностите, пред които е изправен американският план за прекратяване на войната в Газа.

Мрежата  от тунели е най-истинската  заплаха,

Според военни експерти истинската и най-опасна заплаха на бойното поле в Газа се крие под земята в обширната мрежа от тунели, която "Хамас" е изградил в продължение на десетилетия. По време на посещението на вицепрезидента на САЩ в Тел  Авив , израелският министър на отбраната Израел Кац го информирал , че около 60 % от тунелите  все още са непокътнати и не са разрушени.

Кац потвърди, че тези тунели, които все още се използват, минават под двете страни на така наречената „жълтата линия“, която разделя районите под контрола на израелската армия от тези, които не са под нейния контрол. Докато Хамас остава способен да действа в райони, които номинално се считат за „безопасни“, усилията за възстановяване – и дори доставката на хуманитарна помощ – ще бъдат силно податливи на прекъсвания и пречки. Въпросът е: как прехвърлянето на контрола над Газа на международни сили се съвместява с твърдението, че „ние контролираме собствената си сигурност“?

Трябва да се припомни, че през април Нетаняху заяви, че Израел ще контролира Газа. По-красноречив беше министърът на отбраната Израел Кац:

„След като Израел победи военната сила и властта на "Хамас" в Газа, той ще контролира сигурността в Газа с пълна свобода на действие, точно както прави в Юдея и Самария [Западния бряг]”.

Бившият пратеник на САЩ в Близкия изток Денис Рос подчерта, че „докато Хамас се прегрупира, американските официални лица трябва да помогнат за формулирането на конкретен текст, който да предостави на Съвета за мир властта да контролира технократската администрация и стабилизиращата сила, с цел бързо да се запълни вакуумът в управлението и сигурността в ивицата".

Изследователят по международни въпроси Ездин Шукри счита, че „нищо от това не означава, че конфликтът ще приключи. Всъщност, неотдавнашната история сочи обратното.“

След израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. САЩ посредничиха за споразумение, което изискваше от Организацията за освобождение на Палестина да предаде тежкото си оръжие и да напусне Бейрут под защитата на многонационални сили. Около 11 000 бойци заминаха за Тунис, Йемен, Судан, Сирия и Алжир. Вашингтон и неговите съюзници смятаха, че са установили нов, стабилен режим в Ливан. Но той се срина в рамките на няколко седмици: новоизбраният президент Башир Джемайел беше убит, а на 23 октомври 1983 г. 241 американски морски пехотинци и 58 френски парашутисти загинаха при самоубийствени атентати. От вакуума, който последва, се роди „Хизбула“ – по-силна, по-дисциплинирана и по-дълбоко вкоренена от ООП. В началото на 1984 г. американските сили се оттеглиха.

Сцената се повтори в Афганистан. Режимът на талибаните се срути в рамките на няколко седмици след американската окупация през 2001 г. и движението изглеждаше, че е изчезнало. Но идеологически мотивираните въоръжени групи с дълбоки социални корени рядко изчезват. До 2006 г. бунтовете на талибаните се засилиха, а през 2021 г. движението възвърна контрола над Кабул.

Какво означава всичко това за Газа?

Идеологията на "Хамас" не оставя много място за интерпретации: въоръжената съпротива не е просто политически инструмент, а част от неговата идентичност, свързана с религиозния джихад и идеята за свещеността и единството на палестинската земя. Палестинското обществено мнение продължава да подкрепя въоръжената съпротива, въпреки ужасите на войната, които преживява народът.

Лидерът на Хамас Халил ал-Хая каза :

„Палестина е ислямска вакъфска земя и ние няма да признаем окупационната сила. Призоваваме ислямската нация да поеме отговорността си за подкрепа на непоколебимостта на палестинците.“

В този контекст заместник-генералният секретар на движението „Ислямски джихад“, д-р Мохамед ал Хинди, обяви, че отхвърля американския план, целящ „разоръжаване на съпротивата“, като заяви:

„Палестинският народ се намира във фаза на национално освобождение, а оръжията на съпротивата са оръжията на палестинския народ. Всеки план за разоръжаване на Газа е обречен на провал и ще доведе до вътрешни конфликти.“

Резултатите от проучване, проведено от Палестинския център за политически и социологически изследвания между 22 и 25 октомври, показаха, че палестинското обществено мнение е разделено по отношение на плана на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на войната в ивицата Газа.

47% от анкетираните заявиха, че подкрепят плана, а 49% заявиха, че са против него. 69% от анкетираните се противопоставиха на клаузата в плана на Тръмп, призоваваща за разоръжаване на "Хамас" в ивицата Газа, дори ако това е условие за прекратяване на войната в ивицата.

"Хамас" няма стимул да се откаже от оръжията си или от ангажимента си към съпротивата. Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН от тази година реорганизира управлението, сигурността и икономиката на Газа по начин, който не е виждан от 2005 г. насам.

Планът на Тръмп може да допринесе за временно намаляване на насилието и може би за икономическо възстановяване. Но ако поддръжниците на резолюцията не се заемат с политическите корени на нестабилността в Газа  и в региона като цяло– въоръжената идеология, регионалните мрежи за покровителство, сектанските въоръжени групи финансирани от определени държави и палестинските искания за самоопределение – по-дълбокият конфликт ще възникне отново и ще подпали региона. Великите сили трябва да разберат, че мечтите са различни от реалностите.