Одобрен е проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, съобщиха от правителствената пресслужба. Той е внесен и в народното събрание.

Преди това и трите бюджета минаха през Националният съвет за тристранно сътрудничество. Това е нова версия на бюджета, след като първата бе оттеглена заради огромните протести. Хората на протестите обаче вече искат не просто оттегляне на бюджета, а оставка на правителството.

Бюджет 2026

Освен, че правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, актуализира и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Бюджет 2026 се изготви в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, съответно същите се отразиха и в националните бюджетни документи. По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.

Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание през м. ноември тази година, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет.

Разчетите за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки.

Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7% през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5%, и ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет. Същата е близка до очакванията на международни институции като ЕК, ОИСР и други.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.

От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2 300 евро за 2026 г., на 2 505 евро за 2027 г. и на 2 659 евро за 2028 г.

Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.

Размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно - 50 402,3 млн. евро през 2026 г., 51 546,9 млн. евро през 2027 г., и 54 745,6 млн. евро през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 44 499,2 млн. евро през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 г., които не се проявиха в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство:

Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;

Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;

Въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност (НИРД), при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД, в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия. В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив;

Продължаващо действие на въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;

Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г.;

Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.

От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 22 на сто.

Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г.

По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 40,1% от БВП за 2026 г., 39,9% от БВП за 2027 г. и 40,0% от БВП за 2028 г. Следва да се отбележи, че при прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са както следва:

Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.

Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. „швейцарско правило“;

Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;

Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;

Увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;

Прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10% и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата;

Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;

Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.;

Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5 077,8 млн. евро за 2026 г. при 4 563,7 млн. евро за 2025 г., или ръст от 11,3%.

Политики и мерки за оптимизация на разходите:

За периода 2026-2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5 500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода;

През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор.

Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,020 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3,855 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).

Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи проекта за бюджет на държавата за 2026 г., като по време на заседанието бяха отправени някои забележки от партньорите в Съвета.

Министърът на финансите Теменужка Петкова представи параметрите на проекта на бюджет.

"През последната седмица обсъдихме детайлно проекта на Закона за държавния бюджет и това, което притеснява бизнеса и синдикатите, за да намерим възможност да стигнем до консенсус по важни теми", каза министър Петкова.

По думите ѝ няма как да бъдат изчистени всички проблеми, натрупани през последните години.

"През последните четири години проблемите не бяха решени, а бяха задълбочени", каза още тя.

В резултат на съвместната ни работа успяхме да предложим един бюджет, който ще даде възможност на България да влезе спокойно и достойно в еврозоната, каза още Теменужка Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

"В резултат от диалога, това, което се получи в този вариант на проектобюджета, изключва увеличаването на вноската за фонд "Пенсия" от януари 2026 г., отпада увеличението на данък дивидент, отпада въвеждането на Софтуера за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО)", каза Петкова.

Тя допълни, че са се споразумели със социалните им партньори относно трайно незаетите щатни бройки в държавната администрация, които съгласно анализа, който правителството направи в началото на своя мандат, са 5500. Петкова обясни, че проектозаконът предвижда между 2026 г. и 2028 г. пропорционално тези бройки да бъдат съкратени и администрацията да бъде оптимизирана.

Министърът на финансите благодари на бизнеса и синдикатите за възстановения и конструктивен диалог и за това, което е постигнато чрез него през последните няколко седмици.

"Днес проекта за закон за държавния бюджет на България за 2026 г. получи почти пълната подкрепа. Единствено колегите от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) имаха известни съображения и се въздържаха, но това е напълно разбираемо и в рамките на нормалното", допълни Теменужка Петкова.

България трябва да покаже курс към бюджетна консолидация, което означава в годините напред поетапно свиване на дефицита, докато достигнем до състоянието, което беше традиция последните 25 години - поддържането на нулев дефицит и балансирани бюджети. Това заяви на брифинг след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му трябва да бъдат предприети конкретни стъпки по отношение на дефицита и това е тема, около която Дончев е видял консенсус сред представителите на бизнеса и синдикатите в НСТС.

"Друга тема на консенсус е от началото на следващата година да бъде предприето "развързване" на всякакви плащания в публичния сектор от средната работна заплата", каза още Дончев.

Според него трябва да се търси по-умен начин за определяне на тези възнаграждения.

Бюджет на НЗОК

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проекта за бюджет на НЗОК, от АИКБ не го подкрепиха, КНСБ се въздържа. Изготвеният проект е съобразен с параметрите и допусканията на консолидираната обща рамка на бюджета и измененията на конкретни показатели, като в приходната част на проекта на бюджет, заедно с трансферите, са 5,288 592 хил. евро, което е с 444 млн. евро повече от средствата за здравеопазването в сравнение с 2025 г., което е с ръст от 9,2%, каза доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК. Вчера Надзорният съвет на НЗОК одобри проекта на бюджет.

За първична извънболнична медицинска помощ се предвижда ръст на средствата с 6,4%, на средствата за специализирана извънболнична помощ – ръст с 4,7%, за медико-диагностични дейности – ръст с 9,5%, за болнична помощ – ръст с 10,1%, за медицински изделия – ръст с 5,7%, за лекарства, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение – ръст с 10,2%, посочи доц. Стефановски. Предвиждат се 40 млн. евро за изграждане на система за електронна здравна карта, която ще позволява не само личните лекари да имат достъп до пациентското досие, а и лекарите от спешна помощ и от специализираната помощ. С нея ще се гарантира и верификацията на всяка медицинска дейност, допълни той. Резервът на Касата са 155 193 млн. евро, което е повече от 9,3% в сравнение с 2025 г.

"Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г.", каза министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов.

По думите му в проекта са отразени и предложенията, направени от МЗ. Заложените приходи и трансфери създават стабилна финансова рамка за осигуряване на здравноосигурителни плащания.

"Ръстът на разходите с 9,2% спрямо средствата за тази година ще даде възможност да се осигури нормално финансиране на пакета медицински дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и балансирано разпределение на средствата за здравноосигурителни плащания по видове", допълни министър Кирилов.

"Параметрите на проекта създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравеопазването", каза Явор Пенчев, председател на Надзорния съвет на НЗОК.  

"Министерството на финансите подкрепя проекта на закон на НЗОК", посочи министърът на финансите Теменужка Петкова.

Бюджетът на Касата продължава традицията на всички бюджети на НЗОК досега и ние традиционно не го подкрепяме, тъй като продължава да доминира в огромна степен разходната част за болници и лекарства, а философията му трябва да е точно обратно – да има повишаване на средства за профилактика, каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Важно е да има сигурност в системата и да се осигурят плащанията през следващите няколко месеца, каза Мария Минчева, представител на Българската стопанска камара. Приветстваме отпадането от проекта на 260 млн. евро, защото смятаме, че това е порочен подход, който се възприе, тъй като смятаме, че така няма да се решат проблемите на хората, липсваха разчети колко са тези хора, колко биха станали брутните им заплати и това щеше да предизвика много по-голям проблем, добави тя по повод тази сума, която беше предвидена за възнаграждения на лекари без специалност и професионалисти по здравни грижи. Трябва да се търси системен начин за решаване на проблемите в системата, като през следващата година по думите ѝ е назрял моментът да се погледне системно за решаване на проблемите в здравната и в пенсионната система.

Макар и с резерви, подкрепяме бюджета, защото се направиха усилия да бъде усъвършенстван, каза председателят на Българската търговско-промишлена палата - Цветан Симеонов. От КРИБ също изразиха подкрепа за проекта, посочвайки, че за лекарите без специалност е много по-сигурно да си получат парите от Министерството на здравеопазването, които всяка година могат да бъдат прогнозируемо бюджетирани.

КНСБ се въздържа от подкрепа на проекта.

"Това, което ни накара да се въздържим от подкрепа, продължава да ни притеснява – средствата в проекта намаляха с 208 млн. евро", каза президентът на синдиката Пламен Димитров. "В бюджета на здравното министерство има нарастване, но това не решава проблема в системата, свързан с лекарите и с медицинските сестри. Не виждаме решенията, които този бюджет на Касата би дал, за да може да намерим устойчиво придвижване напред на проблема с липсата на персонал", допълни той.

По-скоро мнението ни за този бюджет е "за". Въпросът за заплатите е важен и фундаментален, чийто отговор не се съдържа в механизма за финансиране, каза президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

"Това не дава възможност за устойчива политика. Здравноосигурителната ни система, основно по тази причина, е напът да се лиши от достъпността си", каза още той и допълни, че трябва да започнат да се водят стратегически разговори, които всеки път досега са отлагани за следващ бюджет. "Този бюджет има за какво да бъде критикуван, но можеше да бъде и далеч по-лош", каза още Манолов.

Бюджет на ДОО

Социалните партньори изразиха подкрепата си за проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. по време на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Решението бе обосновано с аргументи за финансовата стабилност на системата и необходимостта от приемане на мерки, които гарантират дългосрочното ѝ развитие.

Весела Караиванова, управител на Националния осигурителен институт, представи основните параметри на бюджета. Тя посочи, че минималната работна заплата за 2026 г. е 620 евро и 20 цента, а максималният осигурителен доход – 2300 евро. Очакваните приходи са 8,4 милиарда евро, което е с около 8,3 на сто повече спрямо 2025 г., а разходите се планират в размер на 15,3 милиарда евро, което е с 1,3 милиарда евро повече спрямо предходната година.

Караиванова уточни, че разходите за пенсии остават най-големи, като се запазва правилото на член 100 от Кодекса за социално осигуряване, и пенсиите, отпуснати до 31 декември 2025 г., ще бъдат осъвременени от 1 юли с процент между 7 и 8 на сто. Средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 541 евро и 20 цента, а съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход ще бъде 53%, или 69% след отчисляване на осигурителните вноски. Разходите за парични помощи и обезщетения са планирани на 1,7 милиарда евро. Променя се процентът на обезщетението за отглеждане на дете от 50 на 75%, докато политиките за обезщетения за безработица и временна неработоспособност се запазват на нивата от 2025 г. Трансферът за покриване на недостига през 2026 г. се очаква да бъде 6,6 милиарда лева, с увеличение от 579 млн. евро спрямо предходната година, което представлява 43% от общите разходи на ДОО.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов изрази подкрепата си за проекта и благодари на социалните партньори за пълното единодушие на Надзорния съвет на НОИ. Той подчерта необходимостта от обсъждане на "пътната карта" за следващите години и увери, че пътната карта за развитие на пенсионната система ще бъде разгледана първо от Надзорния съвет на НОИ преди внасяне в ресорната комисия на Народното събрание.

Министърът на финансите Теменужка Петкова също подкрепи бюджета и благодари за партньорството с НОИ и МТСП.

Румен Радев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), заяви, че асоциацията подкрепя проекта, като благодари и на Българската стопанска камара. 

Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, подкрепи бюджета и отбеляза, че отпаднаха предложенията, които не принадлежат към осигурителната система. Тя акцентира върху необходимостта от „пътна карта“ за законодателни изменения и дългосрочни решения за устойчивостта на фондовете.

Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, изрази подкрепата на организацията си за бюджета.

От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) посочиха, че на Надзорния съвет на НОИ е проведен задълбочен дебат, всички бележки на организацията са били приети и изразиха подкрепа за бюджета, като отбелязаха необходимостта от последваща работа по пътната карта.

Ренета Колева, заместник-министър на околната среда и водите, изрази подкрепа за бюджета, като подчерта, че е постигнато общо съгласие по основните параметри и разпределение на средствата.

Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", подкрепи бюджета, като изрази тревога относно начина на изготвяне на пътната карта и подчерта необходимостта от внимателен подход към пенсионната система. Той напомни, че пенсиите трябва да бъдат свързани с трудова дейност и изтъкна важността на справедливото отчитане на осигурителния принос на гражданите.

Министър Гуцанов допълни, че максималният осигурителен доход ще бъде увеличен, като таванът на пенсиите остава същият, и увери, че промените ще бъдат обсъдени подробно с Министерството на финансите.