Властта и нейните лидери Делян Пеевски и Бойко Борисов успяха да концентрират толкова силна гражданска непоносимост, че изкараха на улицата брой хора, какъвто протестираше срещу Жан Виденов в центъра на София преди почти три десетилетия.
Протестът тази вечер в столицата е една от трите най-масови граждански демонстрации в най-новата българска история, съизмерим по мащаб с най-силните дни на януарските събития от 1997 г.
Според анализ на площта и гъстотата на хората, основан на въздушните снимки от Ларгото и прилежащите пространства, броят на присъстващите е бил между 120 000 и 150 000 души. Това поставя днешното събитие в категория, запазена за наистина исторически мобилизации, каквито страната ни вижда изключително рядко.
Как се изчислява броят на участниците
Оценката се прави с помощта на изкуствения интелект по класическия метод за преброяване на масови събития, използван в урбанистиката и журналистиката („Jacobs method“), който комбинира площ на заетото пространство и гъстота на протестиращите (хора на квадратен метър).
В централните зони – пред Министерския съвет, президентството, Министерството на финансите и около стъкления купол на Ларгото – гъстотата достига 4-5 души/кв.м, което е характерно за концертно или предконцертно струпване.
Площта между Министерския съвет, президентството, БНБ и посоката към бул. „Цар Освободител“ е приблизително 30-35 хиляди кв.м, като почти всички снимки показват пълно запълване без празни зони.
Това дава диапазон от 120 000 до 150 000 души – дори при най-консервативните изчисления броят не пада под 100 хиляди.
Как се вписва днешният протест сред най-големите в демократичната ни история
1997 г. – барикадите и краят на Виденовата зима
Пиковите дни през януари 1997 г. по независими оценки събират 100–150 хиляди души. Струпването тогава е съсредоточено около Народното събрание и Орлов мост, като гъстотата в някои участъци е изключително висока.
Протестите срещу Жан Виденов през зимата на 1996–1997 г. избухват заради тежката икономическа криза, хиперинфлация и рухването на банковата система, които поставят стотици хиляди хора в бедствено положение. Демонстрантите настояват за оставка на правителството и промяна на модела на управление, а протестите прерастват в масови шествия, барикади и щурм на Народното събрание на 10 януари 1997 г. Мобилизацията достига стотици хиляди хора в цялата страна и води до падането на кабинета и предсрочни избори.
Днешният протест е напълно сравним по численост с тези исторически дни.
2013 г. – февруарските протести и #ДАНСwithme
Най-силните вечери през лятото на 2013 г. достигат 60–80 хиляди души, като площта и гъстотата са значително по-малки от тези, наблюдавани днес.
Протестите през 2013 г. започват през февруари заради високите сметки за ток и тежките социално-икономически условия, довеждайки до оставката на първия кабинет „Борисов“. Втората вълна през юни – движението #ДАНСwithme – избухва след като кабинетът „Орешарски“, подкрепян от БСП и ДПС, назначава Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което отприщва масово недоволство срещу задкулисието и политическите зависимости. Протестите продължават месеци наред и се превръщат в символ на обществения натиск за прозрачност и реформи.
Протестът от 10 декември е поне два пъти по-масов от който и да е ден през 2013 г.
2020 г. – Великото народно въстание
Пиковете на протестите през 2020 г. варират между 70 и 100 хиляди души, като обхващат по-дълъг, но неравномерно запълнен коридор между Народното събрание и Орлов мост. На нито един ден площта около Ларгото не е била изпълнена толкова равномерно и плътно.
Протестите през 2020 г. избухнаха след акцията на прокуратурата в президентството, но бяха силно ускорени от акостирането на Христо Иванов и Ивайло Мирчев в летния сарай на Ахмед Доган в Росенец. Демонстрациите бяха насочени срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, като символизираха недоволството от корупцията и модела на олигархично управление. Те продължиха повече от 100 дни и се превърнаха в най-продължителната и многопластова гражданска мобилизация на последното десетилетие.
Днешният протест е по-мащабен и по-компактен от 2020 г.
Как изглежда протестната динамика през последните две седмици
Въздушните снимки от трите големи дати - 26 ноември, 1 декември и 10 декември - ясно показват разрастване на мобилизацията.
26 ноември
1 декември
10 декември
Това е трети пореден протест, който е значително по-голям от предходния – рядко срещана динамика, която показва, че общественият натиск не намалява, а се усилва.
Днешният протест в София не просто е голям - той е исторически. По численост и визуална плътност той се нарежда до най-мощните граждански мобилизации от 1997 г. насам и вероятно е един от трите най-големи митинга в демократичната история на България.
Ако тенденцията от последните две седмици продължи, страната може да е на прага на нова протестна вълна с мащаб, който не сме виждали от десетилетия.
---
Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
