Днес, вторник, 16 декември, в столицата на Катар, Доха, се срещат представители от повече от 25 държави, за да очертаят контурите на „международни стабилизационни сили“ в Газа. Организира я Централното командване на САЩ (CENTCOM), за да приложи „втората фаза“ от плана на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на конфликта в палестинския анклав, който има за цел да превърне примирието, постигнато през октомври 2025 г., в устойчиви мерки за сигурност и политически договорености.

Макар че първата фаза успя да спре големите военни действия и да осъществи размяна на заложници и задържани лица, Газа остава ефективно разделена от „жълтата линия“ на Израел, която изолира северната, източната и южната част на ивицата от западната. Вашингтон настоява за разполагането на международни сили, които да запълнят вакуума в сигурността, на фона на споровете относно разоръжаването на радикалната групировка "Хамас". Трябва да се уточнят и ролята на Турция и структурата на „съвета за мир“, който ще бъде оглавен от самия Тръмп.

Срещата в Доха представлява повратна точка от „теоретична дипломация“ към „оперативно планиране“. След приемането на Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН на 17 ноември 2025 г., която даде международна легитимност на „плана на Тръмп“, Съединените щати сега са длъжни да представят конкретен механизъм за изпълнение. Срещата, която сега се съсредоточава върху оперативни въпроси, отразява спецификата на следващата фаза от плана - тя обхващава военните и свързаните със сигурността въпроси. Досието се премества от външните министерства към картите на генералите.

Оперативен център

Срещата се фокусира върху концепцията за операциите на международните сили за стабилизация, докато САЩ търси конкретни ангажименти от участващите страни по отношение на размера на войските, качеството на въоръжението, правилата за участие и финансирането. Изборът на Доха за място на срещата има различни последици, най-важната от които е, че Катар, който играеше ролята на главен посредник с "Хамас", сега е домакин на военното планиране на силите, които трябва да заменят "Хамас" в управлението на Газа, което отразява баланса между политическото влияние на Доха и стратегическите ѝ отношения с Вашингтон.

В срещата участват повече от 25 страни, описани като хетерогенни, представляващи мозайка от противоречащи интереси. Най-изявените участници са Съединените щати, които ръководят срещата чрез генералите от Централното командване и пратеници от Белия дом. Що се отнася до арабските страни, Катар, Египет, Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства участват, но с различни програми.

Турция, която иска да бъде основният гарант на място, участва сред силна израелска опозиция. Индонезия, описана като един от главните участници, предлага да разположи 20 000 войници в миротворчески сили. Европейският съюз също участва като „финансист и наблюдател“, за да гарантира, че европейското финансиране за възстановяване няма да бъде използвано за нови  сражения.

Четирите дилеми

Най-важните въпроси, които ще бъдат обсъдени на срещата в Доха, са четири ключови дилеми, които не могат да бъдат отложени. Първо: командната и контролната структура, за да се проучи как да се интегрират силите от ислямските страни (като Индонезия и Пакистан), които не признават Израел, с изискванията за тясно сътрудничество в областта на сигурността с израелската армия. Въпреки че предложеното от САЩ решение е да се назначи американски генерал за командващ силите, който да служи като „предпазен клапан“ и лице, приемливо за всички страни.

Второ: правилата за участие, които са най-спорната точка за Израел, тъй като американски официални лица заявиха пред Ройтерс, че стабилизационните сили няма да се сражават с "Хамас", което е подобно на ролята, която играят миротворческите сили на ООН (UNIFIL) в Южен Ливан.

Трето: въпросът за географското разположение, който е да се определят районите, които международните сили ще поемат първи. Данните сочат, че ще се започне с районите, от които израелската армия се оттегля на изток от „жълтата линия”, за да служат като буферна и експериментална зона.

Четвърто: логистично финансиране, където участниците обсъждат кои страни ще платят за изграждането на военни бази за международните сили в район, който е разрушен на 83%, както и разходите за военни операции на място.

Военна анатомия

Въпреки че администрацията на Тръмп издига лозунга „Америка на първо място“ и иска да намали ангажиментите си в чужбина, реалността в Газа налага различен подход. Планът на Вашингтон да назначи американски генерал за ръководител на стабилизационните сили има различни последствия, първото от които е да успокои Израел, че разузнавателната информация за тунелите и контрабандата ще бъде взета на сериозно и да даде политическа подкрепа на участващите страни да действат под американска, а не под израелска егида.

Американските официални лица настояват, че „няма да има американски войски на място“, което означава, че ролята на САЩ ще се ограничи до командване, контрол, комуникации и разузнаване, докато тежестта на патрулите, пряката конфронтация и рисковете на терен ще паднат върху партньорските страни.

Турция... две стъпки назад

Турция, член на НАТО, се представя като незаменим партньор в международните сили, но Израел наложи вето на турското участие. Разногласието е идеологическо и оперативно, тъй като Израел счита Турция, под управлението на Партията на справедливостта и развитието, за поддръжник на "Хамас" и се опасява, че турското военно присъствие в Газа ще се превърне в постоянно влияние. От друга страна, Вашингтон вижда Турция като силен логистичен партньор с капацитет на НАТО и може да се опита да интегрира Турция в морските или въздушните аспекти на операциите, за да намали прякото напрежение с израелските сили.

Планът на Тръмп и архитектурата на управление

Настоящите действия се основават на „Декларацията за мир и просперитет“ на Тръмп, която беше приета от Съвета за сигурност на ООН с въздържалите се Русия и Китай и се състои от 20 точки, насочени към радикално преобразуване на Газа.

Втората фаза на този план, която трябва да бъде стартирана след срещата на върха в Доха, включва унищожаване на военната инфраструктура на "Хамас" и предотвратяване на нейното превъоръжаване, постепенното изтегляне на израелската армия от окупираните от нея територии, предаването на гражданската администрация на неполитическа (технократична) палестинска комисия, действаща под международен надзор, и възстановяване под надзора на „Комитета за мир“, за да се гарантира, че "Хамас" няма да се възползва от средствата.

Едно от най-спорните нововъведения в плана е Мирният съвет – орган, председателстван от самия Доналд Тръмп, предназначен да бъде върховната власт, контролираща Газа през преходния период. Вниманието се насочва към формирането на „Международен изпълнителен съвет“, който ще работи съвместно с Мирния съвет и ще включва фигури, близки до Тръмп, като Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, както и пратеници от страните донори. Тази промяна отразява желанието на администрацията на Тръмп да управлява кризата подобно на недвижими имоти и проект за инвестиции и развитие.

„Жълтата линия” и клановете

Предизвикателствата пред международната стабилност не могат да бъдат разбрани, без да се разгледа настоящата карта на Газа. „Жълтата линия” не е просто въображаема черта, а огнева линия, разделяща две области, които са напълно различни по отношение на условията на живот и сигурност. Зелената област (под израелски контрол) съставлява между 53 и 58 процента от площта на ивицата. Тази зона включва източните земеделски земи, градовете Бейт Ханун и Бейт Лахия, големи части от кварталите "Шуджайя" и "Ал-Зайтун" в град Газа и се простира до коридора Филаделфи на юг. Тези зони са почти необитаеми, разрушени и се смятат от Израел за „буферна зона за сигурност”.

В червената зона (под контрола на "Хамас" и клановете) живеят близо два милиона палестинци, където услугите са в упадък и "Хамас" се съревновава с въоръжените кланове за влияние.

В условията на вакуум в сигурността, причинен от слабата власт на "Хамас" и отсъствието на Палестинската автономия, Израел прибегна до стратегия за „активизиране на клановете“ с местни достолепни лица и семейни лидери, които да поемат разпределянето на помощта и контрола над местната сигурност. Тази стратегия обаче доведе до кървави резултати, като убийството на Ясер Абу Шабаб, лидер на групата „Народни сили“ в Рафа, и убийството на Ахмед Замзам, висш офицер в апарата за вътрешна сигурност на "Хамас", натоварен с борбата срещу сътрудничеството с Израел, за чието убийство отговорност пое групата „Народни сили“, която е анти-"Хамас".

В резултат на това международните сили ще се окажат не само изправени пред "Хамас" и Израел, но и в средата на „минно поле“ от племенни вражди и променящи се лоялности, което ще усложни мисията им за „поддържане на стабилността“.

Оръжия... „замразяване” или „унищожаване”

В едно забележително развитие "Хамас" обяви готовността си да обсъди „замразяване или съхранение” на оръжията си като част от дългосрочно примирие, в складове под надзора на трета страна, с обещание да не ги използва, в замяна на гаранции, че лидерите му няма да бъдат преследвани и че Израел ще се оттегли. Това е опит на движението да „замрази” военната си структура за в бъдеще и да избегне предаването на оръжията си.

Израел обаче отхвърля принципа на „замразяване“. Премиерът Бенямин Нетаняху подчерта, че целта на „плана на Тръмп“ е разоръжаване, а не замразяване, тъй като израелските опасения се фокусират върху лекотата, с която съхраняваните оръжия могат да бъдат използвани отново, след като международните сили напуснат или обстоятелствата се променят. Чрез плана на Тръмп САЩ подкрепят позицията на Израел и призовават за „унищожаване на военната инфраструктура“, което е дилема, пред която е изправена срещата в Доха. Ако международните сили няма да се сражават с "Хамас", как ще го принудят да предаде оръжията си за унищожаване? Това противоречие е най-голямата пропусната възможност във втората фаза.

Бъдещи сценарии

Срещата в Доха не е просто преходна станция; това е моментът, в който Вашингтон ще тества способността си да създаде система за сигурност в сектора. Успехът в създаването на „международни сили за стабилизация“ би могъл да отвори вратата към относителна стабилност в Газа. Предизвикателствата обаче изглеждат огромни: противоречието между мисията за „разоръжаване“ и правилото да не се води борба с "Хамас", разликата между „жълтата линия“ и реалността на експлозивния демографски растеж, както и отхвърлянето от Израел на ролята на Турция.

Сценариите изглеждат различни, но се сблъскват с трудната реалност на място, като например разполагането на международни сили в цялата ивица или само в района под израелски контрол, и позволяването на интензивно влизане на помощ или поддържането ѝ чрез „капковото хранене” от израелските сили. Остава страхът, че примирието ще се провали и военните операции ще бъдат възобновени, което ще потопи Газа в хаос и бедност, със символично международно присъствие, което няма реална власт, в противовес на ясен тласък към мир, който започва с решение за две държави.

Въоръжени групи, противопоставящи се на "Хамас", търсят роля в бъдещето на Газа

Групи, действащи в контролираните от Израел райони на ивицата Газа, заявяват, че въпреки убийството на най-видните си лидери, ще продължат да се борят срещу "Хамас". Те също така разкриха, че са набрали повече членове след примирието през октомври, тъй като искат да играят роля в бъдещето на ивицата.

Появата на тези групи, макар и все още малки и действащи в ограничени райони, е увеличила натиска върху "Хамас" и може да усложни усилията за стабилизиране и обединяване на ивицата Газа, която е разделена и разкъсана от две години война.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху призна през юни, че Израел подкрепя групи, противопоставящи се на "Хамас", като заяви, че Израел е „активирал“ някои общности, основани на кланове, въпреки че оттогава израелските власти не са предоставили много подробности.

Убийството на ключовия човек

Миналата седмица Ясер Абу Шабаб, човекът, считан за ключова фигура в усилията за формиране на сили, противопоставящи се на "Хамас", беше убит в района на Рафа в южната част на Газа.

Групата „Народни сили”, която той ръководеше, обяви, че той е бил убит, докато се е опитвал да посредничи в семеен спор, без да разкрива самоличността на убиеца му. Неговият заместник, Гасан ал-Дахини, пое поста и обеща да продължи със същия подход.

"Хамас", която управлява ивицата Газа от 2007 г., досега отказва да се разоръжи съгласно плана за прекратяване на огъня. "Хамас" описва анти-"Хамас" групите като „агенти“ на Израел, позиция, която според палестински анализатори се ползва с широка подкрепа сред населението.

"Хамас" предприе бързи действия срещу палестинците, които оспориха контрола му след влизането в сила на подкрепеното от САЩ примирие, като уби десетки, включително някои, които обвини в сътрудничество с Израел.

Почти всички от 2-та милиона жители на Газа живеят в райони, контролирани от "Хамас", където движението възстановява контрола си. Четири източника в "Хамас" заявиха, че движението все още разполага с хиляди бойци, въпреки тежките удари, които понесе по време на войната.

Въпреки това Израел все още контролира повече от половината от ивицата, райони, където противниците на "Хамас" действат извън контрола на движението. С бавното изпълнение на плана на американския президент Доналд Тръмп за Газа, към момента няма признаци за по-нататъшно изтегляне на израелските сили.

Три египетски източника от сферата на сигурността и военните заявиха, че групите, подкрепяни от Израел, са засилили дейността си след прекратяването на огъня, като според техните оценки броят на бойците в тези групи е около 1000, което е увеличение с 400 души от началото на прекратяването на огъня.

Опасения за стабилността

Египет играе ключова роля в преговорите за прекратяване на конфликта. Източниците очакват тези групи да засилят дейността си при липса на всеобхватно споразумение за бъдещето на сектора.

Дипломат, пожелал да остане анонимен, заяви, че групите, противопоставящи се на "Хамас", нямат никаква популярна подкрепа, но добави, че появата им поражда опасения за стабилността в ивицата Газа и увеличава риска от конфликт между палестинците.

След смъртта на Абу Шабаб, неговата група и още две други публикуваха видеоклипове, на които се виждат десетки бойци, събрали се заедно, а гласовете на лидерите на тези групи го оплакват като „мъченик“ и се заричат да продължат по неговия път.

Един от видеоклиповете, публикуван на 5 декември, показва Дахини, който казва на бойците, че смъртта на Абу Шабаб е „голяма загуба“ и обещава, че „ще продължим по същия начин и ще вървим напред със същата сила като преди, а дори и с по-голяма“.

Ройтерс потвърди, че видеото е заснето в Рафа, район на Газа, където израелските сили остават разположени, като анализира сградите, стените и дърветата в кадрите, които съвпадат с архивни снимки и сателитни изображения на района.

На 7 декември Дахини обяви екзекуцията на двама мъже в края на ноември, като заяви, че те са били бойци на "Хамас" и са убили член на Народните сили.

Служител по сигурността в алианса на палестинските фракции, воден от "Хамас" в Газа, заяви: „Убийството на този агент на съпротивата и показването на неговите снимки е фалшива победа и няма да промени нищо от установените факти на място.“

Хосам ал-Астал, който оглавява друга анти-"Хамас" група, базирана в Хан Юнис, заяви, че той и Ал-Дахани са се споразумели за това, което той описа като „продължаване на войната срещу тероризма“ по време на посещение на гроба на Абу Шабаб в района на Рафа. „Нашият проект, новата Газа, ще продължи“, добави той.

В отделен телефонен разговор с Ройтерс в края на ноември Ал-Астал заяви, че неговата група е получила оръжие, пари и други форми на подкрепа от международни „приятели“, които са отказали да бъдат идентифицирани. Той отрече да е получавал военна подкрепа от Израел, но призна, че има контакти с Израел по отношение на „координацията за доставка на храна и всички ресурси, от които можем да живеем“.

Той обясни, че говори от вътрешността на Газа, в частта, контролирана от Израел, близо до „жълтата линия“, зад която израелските сили са се оттеглили. Ал-Астал добави, че групата е набрала нови членове след примирието и сега има няколкостотин членове, включително въоръжени бойци и цивилни.

Източник, близък до Народните сили, също заяви, че групата е отбелязала значително увеличение на членството си, без да посочва конкретен брой.

Израел заявява, че целта му е да осигури разоръжаването на "Хамас", която предизвика войната с атаката си срещу Израел на 7 октомври 2023 г., и че тя няма да има бъдеща роля в управлението на Газа. В отговор на искане за коментар израелски правителствен служител заяви: „Има много палестинци, които искат и вече се борят да се отърват от потисничеството и тиранията на "Хамас“.

Какво следва след убийството на Абу Шабаб 

"Хамас" отчете убийството на Абу ал-Шабаб за „неизбежна съдба на всеки, който предава своя народ и родина и се съгласява да бъде инструмент в ръцете на окупаторите“ и отрече да има някаква роля в ликвидирането му. Представител на силите за сигурност в коалицията, водена от "Хамас", заяви, че заплахите от страна на опонентите им не са нищо повече от „психологическа война“, организирана от Израел, „за да дестабилизира вътрешния фронт“.

Говорителят на "Хамас" Хазем Касем подчерта, че силите за сигурност на "Хамас" ще преследват колаборационистите „докато това явление бъде елиминирано“. В изявления, направени преди смъртта на Абу Шабаб, той заяви, че израелската армия ги защитава в контролираните от нея райони, „което затруднява работата на службите за сигурност и силите на съпротивата тук, но преследването им ще остане легитимно, актуално и законно, докато това явление или тази изолирана от национална и народна гледна точка ситуация не бъде прекратена“.

Освен разоръжаването на "Хамас", планът на Тръмп включва създаването на преходна власт, разполагането на многонационални сили и възстановяване. Въпреки това, без яснота относно следващите стъпки, съществуват опасения от ефективно разделяне на ивицата между контролирана от Израел вътрешна зона с малко жители и крайбрежна зона, пренаселена с разселени хора и предимно в руини.

По време на обиколка в Газа в неделя, началникът на генералния щаб на израелската армия генерал-лейтенант Еял Замир заяви, че Израел „контролира големи части от ивицата Газа и ще останем на тези линии на отбрана“. Той добави: „Жълтата линия е нова гранична линия, представляваща предна линия на отбрана за нашите жилищни общности и линия за военни операции“.

През октомври вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и Кушнер заявиха, че средствата за възстановяване могат да постъпят в контролираната от Израел зона, без да се чака началото на следващата фаза от плана, с цел да се създадат моделни зони за живот на жителите на Газа.

Ривиерата на Тръмп

Според двама израелски служители и трима западни дипломати, участващи в планирането на следвоенната фаза в Газа, Рафа е едно от първите места, определени от американски служители за такива жилищни комплекси, описани като „алтернативни безопасни общности“, въпреки че все още не е определен график.

Говорител на Държавния департамент заяви, че САЩ работят с партньорите си „за да предоставят жилища и други услуги на хората в Газа възможно най-бързо“. Американски служител потвърди, че САЩ нямат официални контакти с групи, противопоставящи се на "Хамас" и „не предоставят никакво финансиране или подкрепа“. „Ние не определяме победители или губещи в Газа“, добави той, като отбеляза, че „с изключение на липсата на бъдеща роля за "Хамас", само хората от Газа ще решат кой ще управлява Газа“.

Свидетели заявиха, че палестинците са отпразнували новината за смъртта на Абу Шабаб в близкия град Хан Юнис, раздавайки сладкиши. Гасан ал-Хатиб, лектор по международни отношения в университета Бирзейт в окупирания Западен бряг, отбеляза, че докато популярността на "Хамас" е спаднала поради последиците от войната в Газа, анти-"Хамас" групите нямат бъдеще, защото палестинците ги възприемат като агенти. „Израел използва тези групи само по тактически причини, по-специално за да се опита да подкопае контрола на "Хамас“, добави той.

Говорител на Фатах, организацията водена от палестинския президент Махмуд Абас и изгонена от Газа от "Хамас", заяви, че тя отхвърля всякакви въоръжени групи, подкрепяни от Израел, като заяви, че те „нямат нищо общо с нашия народ и нашите палестински национални институции, нито отблизо, нито отдалеч“.