Едно мързеливо клише властва над анализите върху изборната победа на Доналд Тръмп през 2024 г. Заради подчертано екстремните му предизборни позиции по въпроси, свързани със свободната търговия и външната политика, успехът му е представян като "симптом" за променящата се идентичност на Америка. Функцията на тази опорка е да защити Тръмп от критики срещу посредственото му лидерство - видите ли, той може и да не иска да е чак толкова краен в действията си, но американското общество го задължава да изпълни обещанията си и "да гази наред". 

В сърцевината на този наратив е погрешното възприятие на цели и средства за постигането им.

И кафето ли, глупако

  • Тръмп обеща да възроди американската производствена мощ, като наложи мита върху чуждестранни конкуренти.
  • Американците харесват целта, неутрални са към средството за постигането ѝ.

Какво се случи?

Тръмп наложи комично високи мита върху почти всички стоки срещу почти целия свят, а най-осезаемият ефект от тях на този етап е стремглавото покачване на цените за американските потребители. Христоматиен пример за последиците от необмислените му действия е кафето. През лятото президентът наложи 50% мита върху стоки от Бразилия (една от малкото страни, с които Америка поддържа търговски излишък), защото Върховният съд на страната разглеждаше дело за държавен преврат срещу близкия му приятел и доскорошен колега Жаир Болсонаро.

Маргиналните американски производители на кафе не успяха да изместят от пазара бразилските си конкуренти и така цената на кафето скочи с близо 40%. Тръмп отмени налозите върху стоката едва през ноември, непосредствено след като кандидати на републиканците претърпяха поражения на изборигу в Ню Йорк, Ню Джърси, Вирджиния и други щати. В днешна статия в Ройтерс обаче експерти обясняват, че цената скоро няма да падне.

Според проучване на "Ипсос" от ноември 65% от американците са против митата на Тръмп. А 96% от демократите, 72% от независимите и 52% от републиканците твърдят, че харчат повече пари за хранителни стоки през тази година в сравнение с миналата.

Помиряване - не "умиротворяване" на Русия

  • Тръмп обеща да сложи край на войната на Русия срещу Украйна ("за 24 часа"), като принуди двете страни да седнат на масата за преговори. 
  • Американците харесват целта, неутрални са към средството.

Какво се случи?

Тръмп прекара по-голямата част от 2025 г. в опити:

  1. Да принуди Украйна да подпише несправедлив мир, който би я оставила уязвима при бъдеща руска офанзива;
  2. Да промотира деструктивни за ЕС национални режими - отново в интерес на имперските ламтежи на Кремъл;  
  3. Да реабилитира Русия като надежден субект на международната сцена и я дръпне от икономическата бездна, към която се е запътила.

Мирът изглежда все така далечен. А унизителното отношение към Киев и Брюксел може би щеше да бъде преглътнато по-лесно от американците, ако не бе очевидно, че крайната цел на Тръмп е да изпълни всички прищевки на Путин, за да се сложат накрая едни подписи на една тоалетна хартия.

Това, което президентът през цялата 2025 г. така и не научи, напук на нелепите му хвалби за 10 прекратени войни, е че мир не може да има без сдържане на агресора. За да има мир - Путин, Си, Ким и всеки друг диктатор трябва да осъзнават, че последиците за тях след бъдещо нахлуване ще са с отрицателен знак.  

Според публикувано на 20 декември проучване на "Атлас Интел" (агенция, която предвиди победа на Тръмп на изборите през 2024 г.) едва 33% от американците оценяват като "отлична" или "добра" политиката на Вашингтон спрямо "войната в Украйна" - най-лошия показател по големите външнополитически казуси.

Изследване на YouGov от 1 декември пък показва, че 38% от републиканците не одобряват политиката на Белия дом по темата "Русия-Украйна". Те нарастват до 57%, когато научават съдържанието на лансирания от Тръмп, Уиткоф и Къшнър скандален 28-точков план. 

Ако не "симптом" - какво?

Победата на Тръмп, както често се случва при смяната на властта между двете големи политическите партии в Америка, се дължи на комплекс от реакции срещу властта:

  • Реакция срещу рекордната инфлация, предизвикана от бавното възстановяване след COVID-19, войните в Европа и Близкия изток и мащабните федерални разходи на Джо Байдън.
  • Реакция срещу миграционната политика на експрезидента - до днес решението на Тръмп да затвори границите е сред малкото му политики, които срещат одобрение сред мнозинството от американците.
  • Реакция срещу "политическата коректност" и "културата на отхвърляне", които бяха възприети като иманентно леви (нищо, че MAGA проявленията на тези феномени не са по-малко токсични - те обаче ще са предмет на друг текст).
  • Реакция срещу когнитивното отслабване на Байдън и късното предаване на щафетата на Камала Харис, което създаде впечатлението, че е нарушен демократичният процес по избиране на номинацията на Демократическата партия. 

Що се отнася до изследваните по-горе примери с производството и войната, трябва да се признае, че Байдън не предостави убедителен отговор на очакванията на избирателите. Животът на американците неимоверно поскъпна, а що се отнася до Украйна, както ми обясни Микола Белесков от Националния институт за стратегически изследвания в Киев - Байдън оказа достатъчно подкрепа на Киев, за да води война на изтощението с Русия, но не и за да победи. Прочетено през погледа на неутрален американец - Байдън така и не потърси устойчив край на конфликта.

Тръмп не е симптом на някаква дълбока трансформация на Америка. Републиканецът е победител в конкретен политически момент, когато умората, гневът и недоволството срещу предшественика му са взели превес сред избирателите.

Но той не е получил мандат за икономическа небрежност и геополитическо малодушие. Американците не гласуваха за по-скъпо кафе и морална капитулация пред един агресор.

Те гласуваха за резултати. И на междинните избори през 2026 г. Тръмп и управляващата в Конгреса Републиканска партия ще бъдат съдени по тях.