Технологичен визионер, дисидент за Кремъл, агент на ФСБ, абсолютизиращ свободата на словото, здравен гуру. Това са само някои от етикетите, които почитателите и критиците са лепили на Павел Дуров през последното десетилетие. Роденият в Русия технологичен предприемач основава руската версия на "Фейсбук", преди да създаде приложението за съобщения "Телеграм", да стартира екосистема от криптовалути и да натрупа многомилиардно състояние, като същевременно многократно се сблъсква с властите в Русия и извън нея. Но голяма част от истинската история на Дуров – и логиката, която го движи – остава неясна и непозната, пише "Гардиън". Нова биография има за цел да промени това. „Популистът“ от независимия руски писател Николай Кононов проследява възхода на 41-годишния Дуров от студент чудо от Санкт Петербург до основател на "Телеграм", една от най-влиятелните и опасни онлайн платформи в света, която има повече от милиард потребители.

Кононов описва книгата като продукт на 14-годишен опит да се картографира стратегията и начинът на мислене на Дуров. Той е водел поредица от разговори със самия Дуров, както и с хора, които са работили с него, с неговите съперници и критици. Заглавието на книгата, според него, се отнася до нишка, която преминава през живота на Дуров: желанието му да се обърне директно към милионите потребители на "Телеграм", което му позволява да заобиколи институциите, традиционните медии и всяка система за представителство.

„Дуров е един от първите дигитални популисти“, обяснява Кононов пред "Гардиън". 

Както "Вконтакте", първото начинание на Дуров, така и "Телеграм" понякога са изпращали съобщения от Дуров директно до всички потребители, включително и до хора, които не са се регистрирани, очертавайки неговия либертариански.светоглед.

„Той се смята за визионер. И очевидно иска да бъде чут“, казва авторът на биографията на Дуров.

Тази стратегия е помогнала за популяризирането на основното обещание на Дуров – почти абсолютна свобода на словото – дори когато "Телеграм" вече е инструмент за дисиденти, но и екстремисти, измамници и пропагандатори на насилието и войната. Ако публичният бранд на Дуров е изграден върху либертарианството, Кононов казва, че неговият личен стил на управление сочи в обратната посока: власт, концентрирана в ръцете на един човек, с много малко - поне видими, възможности да има контрол върху тази власт.

„Той е по същество единственият, който взема всички решения за продуктите в "Телеграм“, обяснява Кононов. „Маркетинг, PR – това е еднолично шоу.“

Портретът, който той рисува, е на основател на технологична компания, чиито възгледи не са се променили през годините. Дуров си стои най-комфортно в рамките на ултралибертарианско, антиинституционално течение на десницата, което често е мизогенистко и понякога конспиративно.

„Това, което ме изненада най-много, е, че Дуров не се е променил или еволюирал през всичките години, в които съм го интервюирал“, отбелязва авторът.

Дуров не е аутсайдер, пише Кононов, а част от по-широка нова вълна от магнати – най-видима е тя в САЩ – които съчетават технологичното господство с прекомерно чувство за лична митология и дълбоко подозрение към правителствените ограничения. Подобно на Илон Мъск, Питър Тийл и Джеф Безос, той проявява силен интерес към изучаването на дълголетието, както и към пронатализма – убеждението, че да имаш колкото се може повече деца е социален или цивилизационен дълг. Дуров не пие и не употребява наркотици, редовно дава спартански здравни съвети – често заедно със снимки, на които е гол до кръста – и твърди, че е баща на десетки деца чрез даряване на сперма, припомня Кононов.

Един от най-впечатляващите глави на книгата разказва за първи път за напрегнатата среща преди години на Дуров с руския президент Владимир Путин през 2014 г., проведена при закрити врати. Според Кононов Дуров е описал срещата като монолог, в който господарят на Кремъл критикува технологичния могул за незаконното и проблемно съдържание във "Вконтакте" и "предлага" да напусне страната. Под натиск от властите Дуров продава дела си във "Вконтакте", напуска Русия и в крайна сметка се установява в Дубай, където основава "Телеграм". Но най-шокиращо за него се оказва арестът му във Франция. Той е задържан и прекарва зад решетките през август миналата година като част от разследване на престъпления, свързани с "Телеграм", включително разпространение на изображения на сексуално насилие над деца, трафик на наркотици и измамни транзакции.

В интервюта, проведени в Париж след ареста му, Дуров описва на Кононов колко тежко изпитание е било това за него – постоянно осветената килия и малкото сън. Това е разтърсило човека, живял години в изолация от обсега на държавата. Изглежда, че това е изострило и враждебността му към Запада. Кононов казва, че Дуров сега представя Европа като плъзгаща се към „тотален дигитален контрол“ и употребява все по-конспиративна реторика. Съвсем наскоро Дуров изглежда подкрепи конспиративна теория, промотирана от крайнодясната блогърка Кандис Оуенс, предполагайки, че Париж стои зад убийството на Чарли Кърк.

„Това, което ме интригува в Дуров, е, че от една страна, той очевидно има много висок коефициент на интелигентност. Но в същото време е податлив на конспиративни теории", обяснява Кононов.

Авторът на биографията обаче е категоричен, че възгледите на създателя на "Телеграм" не трябва да се смесват с официални политически принадлежности. Едно от най-упоритите твърдения около Дуров е, че той тайно е свързан с руските служби за сигурност. Но Кононов казва, че в хода на проучването си не е открил доказателства, че Дуров е работил с или от името на руската държава.

„Той има огромен брой недостатъци – но не и греха, че "Телеграм" действа като задна вратичка за ФСБ“, твърди Кононов.

Според него Дуров в крайна сметка се е научил, че са необходими компромиси – както с руските, така и със западните власти – когато това обсужва неговите интереси и позволява на "Телеграм" да продължи да работи. Кононов си спомня как Дуров веднъж му е казал: „Никога не губя време за неща, които са ненужни или които не могат да ми бъдат полезни лично на мен.“

Този егоистичен начин на мислене в крайна сметка е сложил край на взаимоотношенията им. Преди около година писателят попитал Дуров дали вижда противоречие между силно централизираната, почти авторитарна вътрешна структура на "Телеграм" и неговата декларирана преданост към свободата на словото. След това Дуров спрял да отговаря.

„Той бързо осъзна, че това няма да е книга по негов вкус“, казва Кононов.