2026-а се очертава като една от онези години, които ще разпишат в себе си историята на следващите 50. Втората ера "Тръмп" е ера на хаос и разруха, на сриването на международния геополитически и икономически ред, създаден и отгледан след Втората световна война, и ера на издигането на нов ред. Усещането е, че живеем в преддверието на историята и не е преувеличено да кажем, че вероятно това е най-интересното време от десетилетия.

В поредица от текстове, в десет дни, се опитвам да направя 10 прогнози за това накъде ще поеме световната икономика през 2026 година, вярвайки, че годината ще предразположи пазарни, национални и геополитически тенденции, чиито последици ще изпитваме на гърба си в продължения на следващите десетилетия. Разделям текстовете на две: първите пет ще покажат възможните негативни движения на световната икономика, вторите - възможните положителни. Нито едно от тези предположения не може и не бива да бъде взето като инвестиционен или морален съвет, нито пък може да се гледа на тях като на сигурни. Напротив - това е просто опит за поглед в близкото бъдеще, базиран на числа, авторитети и техните мнения.

Следва текст № 5

2026 г.: България в капана на дефицитите

Много е просто - през 2026 година България може да използва инерцията на членството в еврозоната и благосклонността на пазарите, за да консолидира, тоест - да свие, дефицитите си и да започне да тегли по-ниски дългове или напротив - да продължи да харчи повече, отколкото има, да покрива тази разлика с все повече дългове и да зачака некрасивия, но неизбежен момент, в който пазарите и Европейската комисия ще започнат да ни наказват.

Именно дефицитите и дълговете са слонът в стаята, защото се практикуват без да се извършват реформи с тези пари. София е поела по мрачен път, без светлини и единственото, което може да се случи в този сценарий е пряк и болезнен удар в стената. Харченето на чужди заемни пари за настоящи плащания е като да вземете бърз кредит, за да изкарате месеца. Може да си го позволите един път, но когато се случва постоянно, кривата на плащанията по кредитите ще изскочи в небето, а кривата на разполагаемия доход ще лети надолу. Това ще ви накара да взимате все повече кредити и цикълът на трагедията ще бъде напълно завършен - или с помощ от ЕЦБ, или от МВФ или пък с дефолт.

Всичко това е напълно възможно да бъде избегнато, защото макар и на свалена предавка, българската икономика работи. Работи единствено и само благодарение на българския бизнес, който незнайно как продължава да оцелява в условия на нулева предвидимост, агресивна и враждебна администрация, която освен това има планове да увеличи данъчно-осигурителната му тежест.

Европейската комисия предвиди през есента, че икономиката на страната ще расте с до 2,7% през 2026 година, което беше ревизия нагоре от пролетната прогноза. Европейската централна банка не прави директни прогнози, но при представянето на конвергентния доклад от юни даде оценка за растеж от 2,1%.

Най-дащна в очакванията е Световната банка, която твърди, че можем да гоним растеж от 3%. И трите прогнози за растеж се базират на идеята, че потреблението ще продължи да бъде основен двигател. Явно на това залагат и управляващите, които си представят, че като излеят един кашон пари в администрацията, тези хора ще харчат, ще връщат в икономиката и тя ще захранва хазната.

Инфлацията ще расте бавно и равномерно, освен ако не срещнем екзогенни - външни, шокове, които могат да бъдат причинени от ескалация на военни действия или други фактори, които не зависят от нас. Тя би трябвало да има временен характер и макар че мнозина ще я свържат с еврозоната, ако регулаторите си изпълнят вменените от закона функции, то всичко би трябвало да мине безпроблемно.

Числата, които трябва да ни притесняват са процентите спрямо БВП, които ще ни се наложи да плащаме за лихви по дълговете през годините до 2028 година - поне. Ако през 2025 година сме плащали по 0,6%, то очакването на МВФ е да приключим 2028 година с лихвени плащания до 1,3% от БВП, а на DBRS до 1,4. Повече от два пъти.

Нито едно от тези вече евра няма да е свързано с инвестиции, реформи или структурно подобрение на българската икономика и извисяването на конкурентните й предимства. Всички те ще отидат за покриване на нуждите от текущу плащания - пенсии, заплати, пълнене на "касичките" ББР, ДКК, БЕХ.

Ако през 2025 година ЕК си затвори очите за скритите дефицити, които генерираме през схемички като "Капитализация на ББР и БЕХ", то сигналът е, че това няма да стане през следващата и по-следващата година. Или ще си вземем урок и ще спрем да се правим на тарикати или ще се събудим през 2029 г. в процедура по свръхдефицит и това е консервативната прогноза.

Време е за промяна.