Авторите на жалбите срещу въвеждането на еврото в България, подадени в Съда на Европейския съюз (СЕС), обвиняват Съвета на ЕС в превишаване на правомощията.

Това става ясно от текстовете на двете жалби, публикувани в Официалния вестник на ЕС.

И в двата случая ответник е Съветът - съзаконодателен орган, който обикновено взема окончателните решения. Той се състои от ресорни министри – в случая тези на финансите, които на 8 юли гласуваха единодушно България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Представител на подателите на двете жалби е адвокат Румяна Ченалова, която е сред най-заклетите противници на въвеждането на единната европейска валута у нас.

До този момент Съдът не е взел решение нито за допустимостта, нито за основателността им.

„Държава членка и 12 други жалбоподатели срещу Съвета“

Първата жалба е заведена на 15 септември под номер Т-653/25. Подадена е от „Държава членка и 12 други жалбоподатели“, което означава, че те са пожелали анонимност. Може да се смята, че един от тях е Румен Гечев – вицепремиер по времето на Жан Виденов. Поне така се похвали неотдавна самият Гечев.

Подателите искат Общият съд на ЕС, който е част от СЕС, да отмени решенията на Съвета от 8 юли – общо три на брой. Твърди се, че при обсъждането на конвергентните доклади за България съзаконодателният орган е подходил формално. Той е игнорирал данните за манипулиране на статистическата база, послужила за определяне темпа на инфлация.

Освен това трите решения били постановени при допуснати съществени процесуални нарушения. Те не били мотивирани, нарушени били принципите за правна сигурност и демократичните принципи.

Накрая се казва, че Съветът е злоупотребил с правомощия, като нарушил нарушил задължението за внимателна и безпристрастна проверка. Съветът не е изпълнил задълженията си, като „не е извършил или възложил проверка относно коректността на статистическите данни при сигнали за манипулации“.

„Стоянов срещу Съвета“

Втората жалба – „Стоянов срещу Съвета“, е заведена на 16 септември под номер Т-654/25. Неин подател е българският евродепутат Станислав Стоянов от партия „Възраждане“ и крайно дясната група „Европа на суверенните нации“ (ЕСН).

„Преценката, че България изпълнява конвергентните изисквания, се основава на формални доклади на Комисията и ЕЦБ (Европейската централна банка – б.р.) и неизпълнение на критериите за анализ на устойчивостта на конвергенцията, противоречиви данни, манипулиране на данните за инфлацията чрез намаляване цената на болничните услуги от българските власти, противоречие между показателите за инфлация, бюджетен дефицит и съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт, съмнения за извършена корекция на базисни статистически данни от НСИ“, пише в жалбата.

Накрая Стоянов обвинява Съвета в нарушаване на задължението за внимателна и безпристрастна проверка при вземането на трите решения.

„В оспорваните актове липсва анализ на фактите и обосновка относно устойчивостта на изпълнение на критериите, включително за причинно-следствената връзка между използваните данни и положителните изводи“, заявява Стоянов.