Невероятният Зак Уайлд обнародва видеото на песен, озаглавена простичко Ozzy's Song.

И, разбира се, как да я кръстиш другояче - китаристът е откритие на починалия на 22 юли м.г. "Принц на мрака". Идва при него още като ей такова, малко укулеле - на 20 г., през далечната 1987 г., преди да се "опекат" тави като No Rest for the Wicked (1988), No More Tears (1991), and Ozzmosis (1995).

I saw you yesterday

Before you went away

Remember when

Never thinking it would end

Парчето е прекрасно и лирично, а това, че Зак свири на 12-струнна китара, че солото е сякаш цяла вечност или че пее от цялото със сърце, не е новина. Но идеята на пиано, двугласията, изпяти страхотно от басиста на бандата, кадрите "без ревност" с Тони Айоми - са все доказателства, че преди всичко, преди хаоса, алкохола и субстанциите, винаги стои фактът, че си имаме работа с огромни таланти, както и с един, чисто и просто...  страхотнен пич.

Видеото е режисирано от Джъстин Х. Райх (Three Thirty-three Creative). Песента е последна в съдържанието на новия албум Engines Of Demolition, издаден на 27 март чрез MNRK Heavy, пише днес zrock.bg. В изданието са включени общо 15 парчета, сред които и синглите Name In Blood, Broken And Blind, The Gallows и Lord Humungus.

Зак споделя, че музиката към Ozzy’s Song е написана в рамките на дългия процес по създаване на албума, продължил близо четири години. Текстът е завършен по-късно, след пауза от ангажиментите му с турнето на Pantera.

Песента първоначално е носела работното заглавие... Ozzy’s Song, което впоследствие остава и като официално име. С нея Black Label Society продължават линията на лични композиции, посветени на близки за Зак Уайлд музиканти, след In This River, написана в памет на Даймбег Даръл и Вини Пол.

Иначе едва ли е изненада, че кариерата на Уайлд върви повече от брилянтно. Освен че участва в реюниъна точно преди смъртта на мистър Озбърн на стадион "Вила парк", той обикаля света като част от Pantera, където (най-накрая) дори и най-заклетите фенове на покойния китарист "Даймбег" Даръл го заобичаха.

А Зак напълно несъмнено заслужава именно това!