Малко след като мнозинството в парламента разформирова печално известната Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и разпредели финкциите й между ГДБОП и Сметната палата, служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов обяви за обществено обсъждане чисто нов закон за КПК. Паралелно - и изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се въвежда по-ефективен механизъм за разследване на главния прокурор.

Законодателната инициатива на служебната власт не е изненада и неофициално се знаеше, че се подготвят двата проекта. Причината е, че и двата са ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като България рискува да загуби стотици милиони евро заради неизпълнените ключови реформи в борбата с корупцията и за правовата държава. 

КПК с независимо ръководство

Реформата в антикорупционния орган трябваше да гарантира независимо ръководство. Бе проведена и процедура (с предизвестен край), като мнозинството само трябваше проведе гласуването. Вместо това закри направо комисията.

Новият закон предвижда създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет.

Мандатът на комисията ще е пет години, без право на преизбиране, а председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание, ще внася и годишен доклад за дейността си.

С това предложение за избор на състав на Комисията се изпълняват изискванията на НПВУ за политически неутрален антикорупционен орган, посочват от МП. 

До момента заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа ЕК спря изплащането на общо 258 228 948 евро. 

Проектът е консултиран с ЕК, като отговарящ на изискванията на ПВУ.

Законът определя и 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които подадат в неговия обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, членовете на Министерския съвет, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от България, българските еврокомисари и ред други.

Запазват се разследващите функции

Работата на комисията ще е в две направления – първото е превенция на корупцията (чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки). Второто – разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и др. 

Комисията ще разполага с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Това е изрично изискване на НПВУ.

Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество и др. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори, чийто статут е аналогичен на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването ще се извършва при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. 

Антикорупционната комисия ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на Комисията.

Контролиращ прокурор

Законопроектът за НПК не създава нов механизъм, а прави вече съществуващия приложим, като отстранява законодателни празноти и въвежда реални гаранции за контрол.

В мотивите изрично се посочва, че е налице „нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)“, включително поради препращане към несъществуваща разпоредба, което на практика блокира функционирането на механизма. 

С изменения в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване.

Правомощията на контролиращия прокурор включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства.

Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.

Предвиден е и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор.

Задължителен съдебен контрол се въвежда и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

Новата уредба предлага задължително да бъде сезиран съдът, като контролът ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността. Отпада зависимостта от подаване на жалба от заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол. 

В мотивите е подчертано, че в сега действащото законодателство при липса на заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол върху постановления на прокурора, на практика се стига до възпрепятстване по-нататъшното развитие на процеса.