България е поискала съдействие от ЕС за противодействие на външна намеса, свързана с Русия, преди предстоящите парламентарни избори по-късно този месец, съобщи „Политико“.

Искането е отправено към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел да бъдат откривани и ограничавани кампании за манипулиране на общественото мнение чрез социални мрежи и пропагандни сайтове.

Този ход е необичаен за държава членка на ЕС и е част от по-широките усилия на правителството да се справи с чуждестранното влияние, отбелязва изданието. Външното министерство в София вече е създало временна структура за координация на отговора срещу подобни заплахи, като за съветник е привлечен разследващият журналист Христо Грозев, известен с работата си в изданието Bellingcat.

Действията идват на фона на опасения за възможна намеса в изборите на 19 април. Вотът ще бъде осми за последните пет години. 

Преди десетина дни организациите, подписали Кодекса за поведение в рамките на Законодателния акт за цифровите услуги (ЗАЦУ), активираха за изборите у нас Системата за бърз отговор (СБО). Това обаче е доброволна инициатива и не е по искане на властите.

Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) България е сред държавите в ЕС с най-уязвима информационна среда за злонамерено външно влияние и със слаба институционална подготовка за реакция. В него се предупреждава за активни мрежи от профили, свързани с Русия, които целят да задълбочат обществените разделения.

Българските власти са поискали подкрепа от европейската дипломатическа служба, която координира усилията за откриване и анализ на кампании за манипулация. Системата обикновено се използва за защита на държави извън ЕС като Молдова.

Същевременно София е настояла да бъде активирана процедура по ЗАЦУ, която предвижда координация с големи платформи като Meta, Google и TikTok за идентифициране и ограничаване на дезинформация в реално време. Европейската комисия вече е започнала процеса.

В комуникацията с европейските институции българската страна подчертава засиления риск от координирани кампании за дезинформация, които могат да подкопаят честността на изборния процес.

ЕСВД разполага със специален набор от инструменти за противодействие на външна информационна намеса, който позволява обмен на данни между националните служби и координация на отговорите, включително публично изобличаване на външни играчи и налагане на санкции.

В средата на март българското правителство е провело среща с представители на платформата TikTok, посветена на риска от дезинформация по време на кампанията.

Анализатори посочват, че макар изборното законодателство да съдържа строги правила за политическа реклама, те се отнасят основно до традиционните медии, докато значителна част от манипулациите вече се преместват онлайн. Като пример се дава ситуацията в Румъния, където неочакван изборен резултат беше свързан с предполагаема координирана кампания в социалните мрежи.

От европейската дипломатическа служба изтъкват, че са готови да подпомагат държавите членки чрез системи за бързо предупреждение и обмен на информация, но същевременно напомнят, че организацията и провеждането на изборите остава национална отговорност.

Сред възможностите е и изпращане в съответната страна на екип за бърз отговор, отговориха от Комисията на запитване на Клуб Z. Тези екипи осигуряват целенасочена краткосрочна подкрепа на страните членки в борбата срещу хибридните заплахи и кампании. До този момент обаче там не е получено такова искане.

От Брюксел все още не са потвърдили за изпратеното от българските власти писмо.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.