Германия би била за Русия по-смислена и по-лесна цел за нападение в рамките на НАТО, отколкото балтийските държави. Това твърди Ерки Корт, директор на Института за вътрешна сигурност към Естонската академия по науки за сигурността.

Експертът оспорва обичайните военни сценарии, които предполагат, че руският диктатор Владимир Путин има за цел предимно балтийските държави Естония, Литва и Латвия.

„Това е примитивно мислене“, казва Корт в интервю за полското списание WPROST.

Германия играе ключова роля в Европа. Който иска да отслаби НАТО, трябва да удари неговия логистичен и стратегически център.

„Какъв смисъл имат атаки по граничните територии между Русия и НАТО, без първо да се неутрализира стратегическата задна част? А тази задна част се намира в Германия“, добавя Корт.

Фактът, че Германия е във фокуса на Москва, не е нов. Министърът на отбраната Борис Писториус вече предупреди през 2024 г., че Русия прилага хибридни атаки, като Германия е особено уязвима. Президентът на Федералната служба за защита на конституцията Синан Селен също заяви, че Москва разглежда Германия като „враг номер едно“.

Новото в заключението на Корт е, че докато германските власти предимно предупреждават за прикрити атаки, той вижда Германия дори като най-вероятната цел на открита военна атака.

Корт посочва няколко причини. Според него Германия има централно стратегическо значение: атака там би имала огромен пропаганден ефект, особено като се има предвид, че Кремъл разглежда Федералната република като основен противник в Европа. Освен това в Германия живеят около 3,5 милиона рускоговорящи, а в част от обществото има симпатии към Москва и съмнения относно собствените отбранителни способности.

Пряка атака срещу държави-членки на НАТО като Естония, според експерта, би предизвикала незабавни военни контрамерки. В случая с Германия това е по-малко вероятно, тъй като тя не граничи директно с Русия. Но това не означава, че атаката трябва да е открита – възможни са и прикрити действия. Такива операции могат да дестабилизират политиката и обществото, без да предизвикат веднага открита война.

За такъв сценарий Корт смята, че Русия е добре подготвена. Той говори за обширни оперативни ресурси в Германия: мрежа от шпиони, поддръжници и симпатизанти, както и структури в рускоговорящата диаспора. Политически сили като „Алтернатива за Германия“, които застъпват разбирателство с Москва, могат според него да увеличат възможностите на Русия за влияние.

Дори и военно, според Корт, има слабости – въпреки значително увеличените разходи за отбрана.

„Парите не се бият на фронта. За това са нужни воля за битка и хора. Следователно би било относително лесно да се парализира най-важната страна в Европа, което за Русия би имало огромно пропагандно значение и катастрофални последици за сигурността на източното крило на НАТО.“

От Германия също идва подкрепа за естонския експерт. Маркус Фабер, бивш председател на парламентарната комисия по отбраната, казва пред в. „Билд“:

„Ерки Корт е прав. Русия на Путин систематично изгражда нападателния си потенциал срещу НАТО от години. При инвазия Германия би била ротационен център за подкрепа на съюзниците. Това означава, че логистични възли като пристанища и транспортни хъбове биха били също в полезрението на агресора, както и обществената подкрепа.“