Предстоящите данни за инфлацията в САЩ и началото на сезона на корпоративните отчети ще дадат първи по-ясни сигнали за отражението на войната в Близкия изток върху икономиката и финансовите пазари, сочат анализи на водещи институции, цитирани от БТА.

Пазарите остават силно зависими от развитието на конфликта и цените на петрола, като инвеститорите реагират на противоречиви сигнали за възможна деескалация. От началото на годината индексът S&P 500 в Ню Йорк се понижи с близо 6 процента спрямо рекордните си стойности на фона на геополитическото напрежение и допълнителни рискове като несигурността около изкуствения интелект и частния кредит.

Цената на американския суров петрол премина границата от 110 долара за барел, като по-рано през седмицата за първи път от 2022 г. надхвърли 100 долара.

"Пазарът ценообразува петрола – очакванията за инфлация и облигационните пазари са пряко обвързани с движението му", заяви Дъг Хубер от "Уелт Енхансмънт Груп" (Wealth Enhancement Group), цитиран от ДПА. 

Анализатори на "Би Ен Пи Париба" (BNP Paribas) очакват първият ефект от поскъпването на петрола да се прояви чрез цените на горивата.

"Първият етап на прехвърляне на цените ще бъде видим още през март", посочват от банката.

Подобна оценка дават и икономисти на "Джей Пи. Морган" (J.P. Morgan), според които "енергийният шок вече започва да се отразява върху краткосрочните инфлационни очаквания и потребителското поведение".

Според анкета на Ройтерс индексът на потребителските цени (CPI) в САЩ може да се повиши с 0,9 на сто на месечна база през март, докато базовата инфлация се очаква да нарасне с 0,3 на сто.

"Основният въпрос е дали ще видим по-широки вторични ефекти върху цените", коментира икономистът Фредерик Мишкин.

По думите му данните може да са "твърде ранни, за да покажат пълния ефект", но ще дадат първоначална насока.

От "Ей Джей Бел" (AJ Bell) също подчертават значението на базовата инфлация:

"Ще се следи дали инфлационният натиск от енергията започва да се разпространява в по-широк мащаб в икономиката".

Анализатори на "Морган Стенли" (Morgan Stanley) допълват, че "устойчиво по-висока базова инфлация би ограничила възможностите на Федералния резерв за облекчаване на политиката през тази година".

Очакванията за по-висока инфлация вече променят и пазарните прогнози за паричната политика.

"Пазарът вече мисли основно за инфлацията", заяви Патрик Райън от "Мадисън Инвестмънтс" (Madison Investments), като предупреди, че по-високи от очакваното данни могат да окажат допълнителен натиск върху акциите.

Според стратезите на "Голдман Сакс" (Goldman Sachs) "рисковият сценарий включва по-продължителен период на високи лихви, ако инфлационният натиск се задържи".

В този контекст протоколите от последното заседание на Управлението за федерален резерв на САЩ също ще бъдат внимателно анализирани за сигнали относно бъдещата политика. Данни на Ел Ес И Джи (LSEG) показват, че пазарите почти изключват възможността за понижение на лихвите в близките месеци. От "БлекРок" (BlackRock) отбелязват, че "централните банки ще останат предпазливи, докато не получат по-убедителни доказателства за устойчиво забавяне на инфлацията".

Паралелно с макроданните започва и сезонът на корпоративните отчети. Сред първите компании, които ще публикуват резултати, са "Делта Еър Лайнс" (Delta Air Lines) и "Констелейшън Брандс" (Constellation Brands). Според данни на Ел Ес И Джи печалбите на компаниите от S&P 500 се очаква да нараснат с 14,4 на сто на годишна база през първото тримесечие.

Стратезите на "Дойче Банк" (Deutsche Bank) отбелязват, че "сезонът на отчетите трябва да покаже, че растежът на печалбите остава устойчив", но предупреждават, че ефектите от енергийните цени тепърва ще се проявяват.

Анализатори на Ю Би Ес (UBS) също посочват, че "компаниите вероятно ще започнат да отразяват по-високите разходи за енергия в маржовете си още през следващите тримесечия".

Анализаторите на "Оанда" (OANDA) определят изминалата седмица като "емоционална въртележка", като първоначалният оптимизъм за дипломатическо решение бързо е заменен от нови опасения за ескалация.

"Суровият петрол остава ключовият индикатор за пазарните настроения", посочват от компанията.

Подобна оценка дава и икономистът Филип Шоу от "Инвестек" (Investec):

"Конфликтът остава основният двигател на пазарите, като настроенията се променят между очаквания за бърз край и риск от продължителна ескалация".

 От "Сити" (Citi) допълват, че "пазарите подценяват риска от по-продължителен геополитически шок върху енергийните доставки".

Според "Райфайзен Рисърч" (Raiffeisen Research) продължителното затваряне на Ормузкия проток създава риск от "трайно по-високи цени на петрола и нарастваща инфлация", което може да доведе до понижение на корпоративните печалби и начало на мечи пазар. От Ейч Ес Би Си (HSBC) също предупреждават, че "продължителен енергиен шок би могъл да забави глобалния растеж по-силно от очакваното".

От "Комерцбанк" (Commerzbank) подчертават, че "цената на петрола остава най-важният индикатор за инфлационните очаквания и икономическите перспективи", като очакват инфлацията в САЩ да се ускори до около 3,3 на сто на годишна база през март. Германската "Хелаба" (Helaba) определя предстоящите данни за инфлацията като "ключов показател за първите измерими последици от войната", а експертът Майкъл Хюсън отбелязва, че "по-високите енергийни разходи вече започват да се пренасят в цените".

На този фон анализатори на "Ландесбанк Баден-Вюртемберг" (Landesbank Baden-Württemberg) предупреждават, че "ефектите върху корпоративните печалби ще станат ясни едва през следващите седмици с публикуването на отчетите". От "Номура" (Nomura) добавят, че "пазарите навлизат в период на по-висока волатилност, в който макроданните и корпоративните резултати ще имат по-силно влияние от обичайното".

Европа, Близкият изток, Африка

Редица индустриални доклади от еврозоната ще бъдат във фокуса на инвеститорите през идната седмица, макар че обхващат период за февруари - преди началото на конфликта в Близкия изток, което може да ограничи тяхната актуалност за текущата пазарна среда.

Данните за поръчките в германската промишленост, които се очакват в сряда, ще бъдат последвани от статистика за производството и износа в четвъртък и ще дадат ориентир за състоянието на индустрията в най-голямата икономика в Европа. Това се случва на фона на засилващ се поток от стимули, насочени към отбранителния сектор. Анализатори на "Дойче Банк" отбелязват, че тези индикатори ще очертаят базовата картина на икономиката преди новия геополитически шок.

Паралелно ще бъдат публикувани данни за износа на Франция и производството в Испания, както и статистика за фабричната активност в Италия в края на седмицата.

Изявите на представители на централните банки от еврозоната и на "Банк ъв Ингланд" (Bank of England) ще бъдат ограничени, тъй като седмицата е съкратена заради великденските празници.

Вниманието ще бъде насочено и към инфлационните данни от редица икономики, които ще дадат първи сигнали за ефекта от енергийния недостиг в Персийския залив върху потребителските цени. Данните за еврозоната от изминалата седмица показаха най-значителното ускорение на инфлацията от 2022 г. насам. Според анализатори на Ейч Ес Би Си (HSBC) Европа остава особено чувствителна към енергийни шокове, което увеличава риска от по-продължителен инфлационен натиск.

Очаква се Швеция да публикува данни за инфлацията във вторник, а Норвегия – в петък, като и в двете страни вероятно ще бъде отчетено ускоряване на ценовия растеж. В Унгария инфлацията също се очаква да се ускори значително над 2 на сто в сряда, в навечерието на парламентарни избори, които се следят с повишено внимание от пазарите.

В Египет се очаква ново ускорение на инфлацията в четвъртък спрямо нивото от 13,4 на сто през февруари, след рязкото поскъпване на енергията и обезценяването на националната валута. Според анализатори на „Сити“ (Citi) това подчертава уязвимостта на развиващите се икономики към външни ценови шокове.

Предстоят и няколко решения по паричната политика. Очаква се централната банка на Румъния да запази основния си лихвен процент на равнище от 6,5 на сто. В Кения също се прогнозира запазване на лихвата, след серия от понижения от общо 425 базисни пункта от август 2024 г. насам. Полша вероятно ще задържи разходите по заемите без промяна, преминавайки в режим на изчакване след последното понижение, а централната банка на Сърбия също се очаква да запази текущата си политика. Според "Райфайзен Рисърч" централните банки в региона ще действат предпазливо, докато оценяват ефекта от конфликта върху инфлацията и растежа.

Северна Америка

В САЩ се очаква рязкото повишение на цените на бензина да се отрази ясно в предстоящите данни за инфлацията. Икономистите прогнозират месечен ръст от около 1 на сто на индекса на потребителските цени за март - най-силното увеличение от 2022 г. насам, след като конфликтът в Иран доведе до съществено поскъпване на горивата.

В същото време базовият индекс на потребителските цени, който изключва храните и енергията, вероятно ще нарасне с около 0,3 на сто на месечна база, показват очакванията в проучване на Блумбърг (Bloomberg) преди публикуването на официалните данни.

Ден по-рано ще бъдат оповестени данни за базовия индекс на цените на личните потребителски разходи (PCE) – предпочитаният от Федералния резерв измерител на инфлацията. Очаква се той да покаже ръст от 0,4 на сто за трети пореден месец през февруари, което според икономисти на "Джей Пи. Морган" (J.P. Morgan) означава, че инфлационният натиск е останал устойчив още преди енергийния шок.

В съчетание със стабилизиращия се пазар на труда, това развитие подкрепя очакванията, че УФР може да срещне затруднения при понижаване на лихвените проценти през тази година. Анализатори на "Голдман Сакс" (Goldman Sachs) предупреждават за риск от по-продължителен период на високи лихви.

Публикуването на протоколите от мартското заседание на централната банка също ще бъде внимателно следено за сигнали относно оценката на инфлационните рискове и икономическите последици от конфликта. Според „БлекРок“ (BlackRock) УФР ще запази предпазлив подход при липса на убедителни признаци за трайно забавяне на инфлацията.

Допълнителни данни за личните доходи и разходи, както и за активността в сектора на услугите, ще допълнят картината за състоянието на икономиката. Очаква се индексът на потребителското доверие на Мичиганския университет също да покаже първи реакции на домакинствата към повишените цени на енергията.

В Канада данните за пазара на труда ще дадат индикации за въздействието на енергийния шок върху заетостта, като се очаква безработицата да се повиши до 6,8 на сто. 

Азия

В Азия се очакват три решения за лихвените проценти, като вниманието ще бъде насочено към това как централните банки оценяват ефекта от конфликта върху инфлацията и растежа.

Резервната банка на Нова Зеландия се очаква да запази основния си лихвен процент на равнище от 2,25 на сто за второ поредно заседание. Пазарите оценяват вероятността за бъдещо повишение, но икономистите очакват по-продължителен период на изчакване.

На същия ден се прогнозира, че Резервната банка на Индия ще задържи лихвата без промяна, а в края на седмицата и „Банк ъв Корея“ (Bank of Korea) вероятно ще запази текущата си политика. Анализатори на "Номура" (Nomura) отбелязват, че регионът е изправен пред двойно предизвикателство – нарастващ инфлационен натиск и риск за икономическия растеж.

Сред ключовите макроданни са инфлационните показатели за Филипините, Тайланд и Тайван, както и тези за Китай. Очаква се те да отразят влиянието на повишените цени на енергията. Потребителската инфлация в Китай може да се ускори, докато дефлационният натиск при производствените цени вероятно ще отслабне.

Япония ще публикува данни за заплатите, като вниманието ще бъде насочено към реалните доходи, след като през януари те отбелязаха първи ръст от повече от година. В Сингапур ще бъдат оповестени данни за продажбите на дребно, а в Нова Зеландия – индикатори за производствената активност.

Латинска Америка

В Латинска Америка централно място ще заемат решенията на централните банки и данните за инфлацията, които ще дадат представа за мащаба на ценовия натиск в региона.

Очаква се ускоряване на инфлацията в Бразилия, Чили, Колумбия и Мексико. Анализатори на "Блумбърг" прогнозират засилване на инфлационния натиск във всички основни икономики.

В Колумбия ще бъде публикуван протоколът от последното заседание на централната банка, при което лихвеният процент беше повишен до 11,25% след разделено решение на управителния съвет. Анализаторите очакват достигане на крайна лихва от около 12 на сто и липса на облекчаване на политиката в краткосрочен план.

В Мексико протоколите от последното заседание също ще бъдат внимателно следени, след като централната банка понижи лихвата, но едновременно с това ревизира нагоре инфлационните си прогнози.

В Перу централната банка е изправена пред значителен инфлационен натиск, след като месечният ръст на потребителските цени достигна най-високото си равнище от десетилетия. Въпреки това се очаква институцията да запази лихвените проценти без промяна и да изчака развитието на ситуацията.

Като цяло анализаторите са единодушни, че идната седмица ще бъде ключова за оценката на това дали енергийният шок започва да се пренася в реалната икономика. „Войната в Близкия изток остава водещ фактор за пазарите“, посочват от "Комерцбанк", като подчертават, че динамиката на инфлацията и паричната политика ще зависят в решаваща степен от развитието на конфликта.