Съветът за сигурност на ООН ще гласува днес резолюция за защита на търговското корабоплаване в Ормузкия проток. Вотът по план ще се проведе в 11:00 часа местно време (18:00 часа българско време). Текстът на резолюцията бе разводнен през последните дни с надеждата да мине.
Гласуването се случва само часове преди крайния срок на Доналд Тръмп в 20:00 часа местно време (03:00 часа българско време) за Иран да сключи сделка или да се изправи пред унищожаване на електроцентралите и мостовете от страна на американските военни.
Бахрейн, с подкрепата на САЩ и други износителки на петрол от Персийския залив, започна преговори преди две седмици по проект, който би позволил на всяка държава, желаеща да използва сила за деблокиране на пролива. Иран наложи блокада на критичния морски път, откакто САЩ и Израел започнаха войната на 28 февруари, което доведе до оскъпяване на суровия петрол и природния газ в световен мащаб.
"Не можем да приемем икономически тероризъм, засягащ нашия регион и света, целият свят е засегнат от събитията", заяви миналата седмица Джамал Алровайей, посланикът на Бахрейн в ООН.
Но след възраженията на няколко постоянни членове с право на вето – включително Франция, Русия и Китай – текстът бе променен, а гласуването бе многократно отлагано.
Съпротивата на Париж срещу първоначалния проект на резолюцията изглежда бе прекратена с добавянето на формулировка, че всяко действие трябва да бъде "отбранително".
Защо резолюцията може да се харесва на всички?
Русия и Китай все още биха могли да наложат вето на текста. Поради тази причина гласуването, насрочено за миналия петък, беше отложено.
По данни на Франс прес в последния вариант не се разрешава изрично употребата на сила. Вместо това той "силно насърчава държавите(...) да координират усилията си, отбранителни по природа, съобразени с обстоятелствата, за да допринесат за осигуряване на безопасността и сигурността на корабоплаването, включително чрез ескортиране на търговски кораби". Държавите "изискват" от Иран "незабавно да прекрати всички атаки срещу търговски кораби и всички опити за възпрепятстване на транзитното преминаване или свободата на корабоплаване в Ормузкия проток".
Освен това се призовава за прекратяване на атаките срещу гражданска водна, нефтена и газова инфраструктура. Даниел Форти от Международната кризисна група към ООН обяснява пред Франс прес какво могат да извлекат двата лагера в Съвета за сигурност от приемане на последния вариант на резолюцията.
"Бахрейн и неговите съюзници биха осигурили ясно дипломатическо отхвърляне на блокирането на пролива от страна на Иран, дори ако не успеят да получат разрешение за употреба на сила. Междувременно Китай и Русия биха успели да предотвратят одобрението на Съвета за потенциално ескалиращ военен отговор, дори ако текстът заобикаля ролите на САЩ и Израел в конфликта".
Рядко Съветът за сигурност на ООН разрешава на държавите членки да използват сила. По време на войната в Персийския залив през 1990 г. вот позволи на водена от САЩ коалиция да се намеси в Ирак, след като силите на Саддам Хюсейн нахлуха в Кувейт.
През 2011 г. пък НАТО получи зелена светлина за намеса в Либия, когато Русия се въздържа от гласуване. По-късно Москва възропта, че включванаето на алианса е довело до падането на либийския диктатор Муамар Кадафи.
