Вчерашното изказване на Доналд Тръмп, че „една цивилизация ще загине тази нощ”, не трябва да бъде подминавано като поредната приумица на един лимитиран субект.

Връзката между цивилизацията и историята е народът, който носи тази цивилизация. Има народ – има действаща цивилизация. Няма народ – цивилизацията е страница в учебника по история.

Затова думите на американския президент по същество са закана за извършване на геноцид – най-тежкото възможно престъпление в международното право. При това самото намерение за геноцид, дори и да не е въплътено в действие, също е наказуемо.

Опасността от Тръмп се материализира в това, че той е опасна комбинация: на човек, който е с плитка умствена организация, но по силата на позицията си има средствата, за да осъществи заканите си. В рамките на последните президентски избори в САЩ казах някъде, не помня къде, че не ме притеснява роенето на акъла на Джо Байдън, а липсата на акъл при Доналд Тръмп. Все пак предишният президент на САЩ функционираше в среда от опитни хора и експерти, които коригираха неговите дефицити (по принцип това е едно от достойнствата на демокрацията като система). Не ставаше дума дали политиката на Байдън се харесва, или не, въпросът бе, че тя се реализираше посредством правила. В случая на Тръмп обаче виждаме как той е заобиколен преобладаващо не от хора, които имат професионални качества и морален ценз, а от обикновени нагаждачи. Или както бе казал самият Тръмп - той е ограничен само от неговия морал.

В теорията на международните отношения ядреното оръжие се разглежда амбивалентно: и като средство за установяване на взаимен контрол, когато то е разпределено пропорционално, и като риск, когато то се окаже в ръцете на човек, чийто интерес не съвпада с този на „естествения разум” (затова е опасно, когато авторитарна система има ядрено оръжие – тогава контролните механизми за използването му са счупени по презумпция). Разбира се, не смятам, че САЩ ще използват ядрено оръжие срещу Иран. Давам го като пример по-скоро как се покачват рисковете в регионалната сигурност, когато неподходящи хора трябва да вземат решения, касаещи много хора.

Даваме ли си сметка какъв знак дава на авторитарните режими с подобни изказвания президентът на най-силната демокрация ? Ако за управление, което се избира от народа и се контролира от разделението на властите, легитимира унищожаването на една цивилизация, то значи за командните системи вече хептем няма да има граници.

Политикът Тръмп е ясен. Той може да мъжкарее на тюлените в Гренландия, но е премерен и често гладък, да речем, с Китай (колко пъти той вече спомена, че има добри отношения с Влад, със Си, с Ким).

Оставям на вас да си отговорите на въпроса как се нарича този човек, който „силнее” пред слабите и слабее пред силните.

---

Текста на Мартин Табаков препубликуваме с негово съгласие от профила му във Фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.