Върховният съд на Русия обяви на 9 април за екстремистка организация движението „Мемориал“, прочуло се с разкритията за сталинския терор и идентифицирането на палачите и стотици хиляди жертви.
Решението бе напълно очаквано, след като на 21 март това поиска Министерството на правосъдието.
На пръв поглед – нищо изненадващо. На второ четене обаче изникват съществени въпроси, отбелязва „Медиазона“.
В действителност за екстремистка организация бе обявено нещо, което юридически несъществува. Решението бе взето срещу международното движение „Мемориал“, обяви Върховният съд. Такова обаче няма.
Има движение „Мемориал“, което е известно като една от най-старите правозащитни и изследователски мрежи в Русия. Но то не съществува като единна организация с подобно наименование, а представлява съвкупност от десетки отделни инициативи и институции.
Липсата на яснота какво точно се забранява се задълбочава от факта, че делото бе обявено за строго секретно. До този момент така и не е станало ясно кой е ответникът, нито кои структури са обект на иска. Представители на свързани с „Мемориал“ организации заявиха, че не са били официално уведомени и са научили за процеса от медиите.
Тази правна неяснота поставя въпроси и за потенциалните последици, включително кой може да бъде преследван след евентуална забрана. Практиката в подобни случаи показва, че дори неформални или несъществуващи като юридически лица „движения“ могат да послужат като основание за репресии срещу широк кръг хора и инициативи.
Историята на натиска срещу „Мемориал“ не е нова. През 2021 г. ключовите структури - „Международен Мемориал“ и правозащитният център със същото име, бяха ликвидирани по формални причини, свързани със закона за чуждестранните агенти. След това дейността им бе пренесена в нови организации, включително Центъра за защита на правата на човека (ЦЗПЧ) и проекта „Подкрепа на политическите затворници. Мемориал“.
През последните години представители на тези структури са обект и на наказателно преследване. Има случаи на задочни присъди, обиски и разследвания, включително по обвинения в оправдаване на тероризма или реабилитация на нацизма. Част от тези казуси остават без ясно развитие, но според юристи е възможно материали от тях да са използвани в последното дело, довело до обявяването на „Мемориал“ за екстремистка организация.
Как се роди и какво свърши „Мемориал“
Пълното име на организацията е Международно историческо-просветителско, благотворително и правозащитно общество „Мемориал“. Създадена е на 28 януари 1989 г., в разгара на предприетата от Михаил Горбачов перестройка. Първи неин председател е знаменитият дисидент академик Андрей Сахаров. Членове са били личности като писателите Анатолий Рибаков и Алес Адамович, поетите Булат Окуджава и Евгений Евтушенко, учените историци Рой Медведев и Юрий Афанасиев, правозащитничката Елена Бонер (съпруга на Андрей Сахаров), първият руски президент Борис Елцин и други.
Първоначалната идея на „Мемориал“ е да проучва сталинските репресии. В годините на гласността най-после бе казано всичко или почти всичко за чудовищния им размах и огромното количество жертви, включително тези от чужбина. Сред тези жертви има и стотици българи. Това са както етнически българи, обитавали Бесарабия, така и наши сънародници, емигрирали в СССР по политически причини през 20-те и 30-те г. на ХХ век.
„Мемориал“ има огромна заслуга за това Москва да признае, че разстрелите в Катинската гора на полски военнопленници през 1940 г. са дело на Сталин, а не на нацистка Германия.
През годините „Мемориал“ разширява дейността си, като започва да проучва репресиите още веднага след Октомврийската революция през 1917 г. Един от резултатите е махането на паметника пред централата на КГБ в Москва на Железния Феликс - председателя на Извънредната комисия Феликс Дзержински и развенчаването на изградения около него фалшив ореол.
За сметка на това пред КГБ е поставен Соловецкият камък - символ на ГУЛАГ. Камъкът е донесен от северния Соловецки архипелаг, където са създадени първите съветски лагери още по времето на Ленин, през 1923 г. Всяка година там „Мемориал“ провежда възпоменателни церемонии на 30 октомври - Ден на жертвите на политическите репресии.
След решението на руския Върховен съд за „Мемориал“ последва призив за екстремистки да бъде обявен и Соловецкият камък (виж по долу).
Постепенно организацията се впуска и в изучаването на съпротивителните движения срещу съветската власт, включително въоръжените действия срещу нея в годините след Втората световна война. Дейността на Обществото се разширява и до дисидентството в СССР - политическо, религиозно, етническо и т.н.
Организацията обработва годишно хиляди запитвания от хора, търсещи данни за свои роднини. Работата включва както архивни проучвания, така и консултации за достъп до държавни институции.
С натрупването на данни „Мемориал“ изгради обширни архиви и бази с информация, включително списъци на милиони репресирани. Част от тези ресурси вече не са публично достъпни, а бъдещето им остава неясно. Съществуват опасения, че след обявяването на организацията за екстремистка архивите могат да бъдат конфискувани от държавата.
За дейността си „Мемориал“ е удостоен с наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта през 2009 г., а през 2022 г. получава Нобелова награда за мир.
Заедно с историческите изследвания, организацията развива и активна правозащитна дейност. Тя документира нарушения на човешките права, включително по време на войните в Чечения и Украйна, и публикува доклади за ситуацията в различни региони.
Особено значим е проектът за подкрепа на политически затворници, който поддържа база данни с хиляди случаи. Тя съдържа информация за обвинения, присъди и възможности за помощ, включително юридическа и хуманитарна. Само за няколко години чрез тази инициатива са събрани значителни средства и е оказана подкрепа на стотици хора.
На този фон обявяването на „Мемориал“ за екстремистка структура би имало последици далеч извън рамките на една организация. Под риск се оказват както достъпът до историческа информация за репресиите в СССР, така и подкрепата за съвременни жертви на политически преследвания.
Соловецкият камък - следващият екстремист
Руските власти не трябва да спират с обявяването на „Мемориал“ за екстремистка организация. Сега те трябва да посочат свързаните с организацията хора и да ги накажат. Необходимо е да бъде проверена и литературата, която движението „внедрило“ в библиотеките.
И също така трябва безпристрастно да бъдат оценени поставените от екстремистите „обекти на паметта“ начело със Соловецкия камък.
Това написа в канала Telegram руският депутат Андрей Луговой.
Той допълва, че само в Москва имало 210 подобни паметници, а в цяла Русия – над 1500. За Луговой „Мемориал“ е „октопод, отгледан със западно финансиране“.
Андрей Луговой е един от двамата заподозрени убийци на беглеца Александър Литвиненко в Лондон през 2006 г. Британското следствие смята, че той и Дмитрий Ковтун може да са сипали смъртоносния полоний-210 в чая, който са пили заедно с Литвиненко в лондонски хотел.
Нищо чудно руските власти да посегнат и на Соловецкия камък. През 2024 г. те затвориха московския музей на ГУЛАГ – Главното управление на лагерите по времето на Сталин. Официалната причина бе нарушение на правилата на противопожарната безопасност. В началото на тази година бе обявено, че мястото се трансформира в музей на геноцида срещу съветския народ. Разбира се, това не е сталинският геноцид. А този, извършен от нацистките окупатори по време на Втората световна война.
