Днес християнският свят празнува Великден - светлото Възкресение Христово. „Този е денят, който Господ сътвори - да се зарадваме и развеселим в него!“ - с тези думи Църквата призовава вярващите да посрещнат най-големия християнски празник.

Възкресение Христово е наричано „празник на празниците“ заради огромното му значение за християнската вяра. У нас то е познато като Великден, а името Пасха идва от древния юдейски празник, след който Христос възкръсва.

Подготовката за Великден продължава седмици наред. Както човек се готви да посрещне скъп гост, така вярващите се подготвят да посрещнат празника - с пост, молитва и духовно смирение. Постът пречиства тялото, а покаянието и молитвата подготвят душата, за да може човек с по-голяма любов и доброта да се обърне към ближния.

Традиционният поздрав на Великден е: „Христос воскресе!“, а отговорът е: „Воистину воскресе!“. Тези думи се произнасят с радост и надежда, защото напомнят за победата на живота над смъртта.

Празничното богослужение започва в полунощ. Според Евангелието именно тогава ангел Господен слязъл при гроба на Христос и отместил камъка от входа му. Пазачите, поставени да бдят край гроба, били поразени от сиянието и паднали на земята.

На разсъмване при гроба дошли жените мироносици - верни последователки на Христос, които носели миро, за да помажат тялото Му според тогавашния обичай. Но вместо това те открили, че гробът е празен.

По-късно там пристигнали и апостолите Йоан и Петър, които също видели, че Христос вече не е в гроба. Именно те и първите свидетели на Възкресението по-късно стават най-ревностните проповедници на Христовото учение и разнасят вестта за Възкресението по света.