САЩ искат Иран да спре ядрената си програма за 20 години. Техеран е склонен за 5.
Това изглежда са преговорните позиции на Америка и Ислямската република, които са били представени на продължилите над 20 часа разговори в Пакистан на 10 април, предаде "Ню Йорк Таймс", позовавайки се на двама ирански и един американски източници, запознати с разговорите. Публично - Вашингтон настоява Техеран завинаги да прекрати ядрената си програма. По всичко личи обаче, че на този етап максималното, на което може да се надява Белият дом, е дългосрочното й отлагане.
Източниците съобщават, че настоящото иранско предложение за 5 години отсрочка силно наподобявало идея, представена от Ислямската република още през февруари. Тоест - не изглежда иранците да са отстъпили, вследствие на унищожителната военна кампания на САЩ през последния месец и половина. Интервюираните от "Ню Йорк Таймс" лица за първи път съобщават, че в Исламабад американците са изразили готовност за отлагане на иранската ядрена програма с 20 години. Тоест - Вашингтон е склонил да ограничи исканията си, което и открива възможността за сделка.
Политически риск за Тръмп съществува от възможността окончателното споразумение да наподобява особено много ядрената сделка с Иран от 2015 г. ("Съвместния всеобхватен план за действие" - СВПД). Той извади САЩ от споразумението през 2018 г. (първия му мандат) и го определи като "ужасна, едностранна сделка, която никога не е трябвало да бъде сключвана". Основна критика на държавния глава по онова време бе, че в споразумението присъстват срокове, които позволяваха на Техеран да развива ядрената си програма. И това е така - на иранците беше разрешено постепенно да увеличват обогатяването на уран до 2030 г., когато всички ограничения трябваше да бъдат премахнати (с изключение на ангажимента горивото да не бъде използвано за съдаването на ядрено оръжие).
СВПД обаче не включваше пълно спиране на ядрената дейност. Ако приеме настоящото иранско споразумение, Тръмп би осигурил поне няколко години нулева ядрена активност, включително и за своя наследник в Белия дом.
"Ако успеят да накарат Иран да спре дори за няколко години, това е по-добро от това, което получихме в СВПД", подчертава Роб Мали, който беше в преговорния екип на Обама през 2015 г. и след това ръководеше оказалите се неуспешни усилия на администрацията на президента Джо Байдън да договори ново споразумение.
Въпреки незадоволителния резултат от прийомите на редица американски президенти - било то дипломатически или военни - факт е, че на Иран му отне повече време да произведе ядрено оръжие, отколкото на която и да е друга страна, която се е посветила на подобна цел - включително Северна Корея, Индия и Пакистан.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, който участва на преговорите в Исламабад, посочи, че са били проведени "добри разговори" и че топката е в полето на Техеран. Той призна, че Иран е демонстрирал известна гъвкавост, но "не е отишъл достатъчно далеч". Що се отнася до това дали ще има допълнителни разговори, Ванс изтъкна, че въпросът е "най-добре да бъде зададен на иранците".
Друг спорен въпрос е свързан с искането на САЩ Иран да изведе от страната около 440 кг обогатен уран, за да се гарантира, че никога няма да бъде използван за производство на бомба. Тръмп обмисля изпращането на сухопътни войски в Исфахан, за да обезопасят по-голямата част от високообогатения уран, който се съхранява дълбоко под земята. Иранците настояват горивото да остане в Иран, но предлагат да го разредят значително, така че да не може да се използва за производство на ядрено оръжие (повторното му обогатяване би изисквало време и средства). Рискът, разбира се, е, че иранците в бъдеще може да са в състояние да го обогатят отново до сегашната му чистота от около 60 процента - малко под 90-те процента, необходими за производството на ядрено оръжие.
На дневен ред е и въпросът дали Иран ще си върне замразените от САЩ средства. Години наред Тръмп критикува администрацията на Обама, че е освободила "самолети, пълни с пари в брой" на Иран – визирайки връщането на 1,4 милиарда долара ирански активи, плюс 300 милиона долара натрупана лихва. (Част от тях наистина са били изпратени в палети с пари в брой на борда на самолет, тъй като на западните банки е било забранено да правят бизнес с ирански организации.)
Част от текущите преговори включват искането на Иран Западът да размрази приблизително 6 милиарда долара средства от продажби на петрол, които са блокирани в Катар поради санкции, датиращи от първия мандат на Тръмп.
