Четири дни преди гласуването в неделя сегашната предизборна кампания озадачава със своята невзрачност. Нов играч, при това дълги месеци шумно подгряван проектопобедител, очакване на вълнения, драма, компромати…По-голяма избирателна активност, както предричат социолозите, и следователно по-голям интерес в кампанията. Ами не. Активността изглежда, че се спихва, а кампания навява скука и вялост. (Понякога гърмът удря в последните дни, така че остава да тръпнем.)
Мижави дебати в ефира
Засега обаче това е кампания, която озадачава. Първо, по националните медии вървят някакви мижави дебати с участници, безкрайно отегчени от нуждата да рецитират втръснали баналности, както и самостоятелни участия на кандидат-депутати, които предлагат изпълнения със страст на изкормена риба.
Участникът, който според собствената си претенция трябва да бъде алтернатива – „Прогресивна България“, почти отсъства. Ако не броим Иван Шишков като най-самоотвержен участник в тв студиата. Както и другото често присъствие по дебатите, тази година посветени основно на вечната тема за здравеопазването, бившият директор на „Здравно инвестиционна компания за детска болница“ д-р Влатко Глигоров, който явно го играе главен медицински капацитет на новата коалиция, която претендира за първото място без следа от свежи предложения.
Основните играчи обаче липсват в национален ефир, явно действат на терен, примерно в случая, в който човекът на Радев (или обратното) Димитър Стоянов се сблъска с Асен Василев насред центъра на Хасково по темата колко агенти на ДС има в листите на "Прогресивна България". Според Василев 30, според Стоянов - 0, всъщност 1. Имаше и последваща среща - този път насред Пловдив, между Радев и лидерите на "Да, България" Ивайло Мирчев и Божидар Божанов. Доскорошният президент отклони поканата за дебати, но не защото го било страх, а защото някои лъжели за доносниците.
Самият Радев, около когото върви цялата шумотевица, много иска да се държи царствено, основно ни гледа назидателно от внушително количество плакати и билбордове в София, по магистрала „Тракия“ и навсякъде другаде. Обикаля страната и общува с почитатели безопасно. Но говори само пред отбрана аудитория. Иначе мълчи. За да не каже нещо излишно или за да не трябва да отговори нещо конкретно?
Голямо мълчание цари за този Виктор
Даже за Орбан нищо не е казал, а му беше такава пътеводна светлина. На него и на разни бивши премиери, лидери на засега най-голямата парламентарна партия, които обичаха да говорят за „моя приятел Виктор“. Голямо мълчание цари за този Виктор, голяма печал се носи, все едно е умрял и сега за мъртвия или добро, или нищо. Шок е. Какво ли ще е, ако Доналд Тръмп вече не е президент…Само бели лебеди и бели котки ще я разберат тая мъка.
Със силата на асоциативното мислене Тръмп-САЩ-Магнитски стигаме до друг виден партиен лидер. Най-добрата предизборна кампания за Делян Пеевски, която той практикува усилено и досега с успех, е да изчезне и да се покрие. Никой нищо да не чува за него. Колкото повече го забравят, толкова повече изпитани десетилетни мътни схеми за повишаване на активността за гласуването ще си работят добре.
Така че, въобще не е прав Стоичков, като твърди, че който не участва, не печели. В кампаниите е точно обратното - колкото по-малко участваш (видимо, на светло, с ясни тези), толкова повече печелиш. В колелото на прогреса на ДПС към парламента от известно време прът слага служебното правителство. Иначе подходът на "новото начало" е традиционен, изненадите в него са само откъм МВР.
Най-странното на тази предизборна кампания, освен че най-дейният участник в нея е правителството – което често показва, че може нещата да стават и по друг начин, като сравнението не е в полза на предишни кабинети, е рязко разцъфтялата любов на партии и лидери към „по-младежките“ социални мрежи и „по-разчупени“ участия.
Целта е прозрачна и намерението леко плоско – опити да се прави добро впечатление, без усилието да се отговаря на неудобни въпроси – за минали провали, лоши решения, корупционни съмнения и практики, несбъднати с десетилетия обещания, обвързаности, за програма, намерения, цели, политики, недай си боже и за геополитика…Досада и ужас, които всячески трябва да бъдат избягвани. Светът може да се тресе, но бг политикът сега открива тиктока, като си въобразява, че веднага ще прилапа така джензитата. Ей ги на примерно измъчените опити на ИТН и Слави Трифонов в тая насока, при които човек неизменно се сеща за немската дума, означаваща да изпитваш срам заради някой друг. Само за сведение – Мая Манолова отдавна е завадяла тиктока, при това доста по-адекватно, но какво от това.
Към "разчупени" форми, ама пак така доста съмнително разчупени, прибягна тук-там и БСП, явно в отчаян опит да сбере отнякъде ония гласове, с които все пак да мине от другата страна на четирите процента. Отчаянието ражда понякога смели решения, понякога откровена долнопробност - както в случая, в който соцагитацията се водеше от кършещи се под звуците на "На всеки километър" девойки с привлекателно къси като третата възраст полички. Други като ПП-ДБ си държаха на обичайното, на моменти с пренавитост да се промотират млади лица докрай.
Бял лебед, черен шлифер
Бойко Борисов по едно време беше напът да даде нещо ново на кампанията, а не само традиционните си обиколки из страната, в които на живо във Фейсбук да хвали великите постижения на ГЕРБ и да громи противника. Беше тръгнал в серия разговори – Аз и лебедът, аз и котаракът…но дотук. Спря анималистичната поредица, може би някакви алегории имаше, но останаха недоразвити, ще си се чудим. Тези животни все в бяло се явяваха и така се очертаваше ясното противопоставяне, защото другата страна беше в тъмно (даже сложила понякога за подчертаване шерифския си шлифер/манто от едно време ). И така взе много да се натрапва известната още от времената на митовете дихотомия бяло-черно, светлина-мрак, добро-зло…И къде щеше да му излезе краят. Затова Борисов изостави света на животните и се насочи към далеч по-безопасната зона - към света на инфлунсърите, ама политическите и когато е необходимо светските (което явно трябва да е почти едно и също). И не само той.
Истинските политици (за разлика от онези, които все още се опитват да се обясняват за политики, цели, ясна геополитическа ориентация и прочие) на тези избори смело се метнаха на нестандартни решения – YouTube е наш (вероятно видели, че Костадин Костадинов и „Възраждане“ процъфтяват от години в зоната на здрача на социалните медии и трупат симпатизанти оттам, при това кратко и ясно държащи на посланието си - "всички ще умрат, ако не сме ние и Путинова Русия").
Мон Дьо и "ако бяхте Бог". По-добре козунаците!
Изборът на прояви тази година си беше интересен – Мон Дьо и други стари медийни физиономии, които, както е модерно, вече са подкастъри и ютубъри.
Територията и в двата варианта е повече от сейф – напълно безопасна откъм неудобни въпроси, но с надежди за достигане до съответната аудитория и някаква друга популярност. Малко или много философия на политически маркетингов фастфууд. Който би бил приемлив, ако е просто част от нещо повече. Няма ги вече затрогващите семейни интервюта, репортажите в домашна атмосфера, историите за запознанства, захар и сълзи. В тая кампания никой не меси козунаци, не боядисва яйца, даже агнета не пече, ех. Но ги има Мон Дьо, Карбовски...Върнете козунаците!
Мон Дьо е псевдоним на светски водещ, центриран в дълбокомислени интервюта, някои от които откровено имиджочистещи, на популярни лица от шоубизнеса. Мон Дьо (Боже мой - на френски) разгръща цялото си интервю отново в YouTube, а последният акорд, венецът на оригиналността винаги е дългомисленият, явно силно концептуален въпрос на водещия - Ако бяхте Бог, какво бихте казали за себе си…Тази претенция има вероятно своите почитатели, когато иде реч до разпознаваеми имена на местната ни попкултура (това любезно включва и различни чалга звезди). Но е откровено нелеп начин за разчупване на политици. Очакването е те рязко да изгреят като топли, разбиращи и готини типове, които са свестни и пълни с човешки качества – дребни слабости, но водопад от достойнства иначе. И ако може да се разплачат или поне да им се овлажнят очите, защото са силни, но чувствителни...При участието си Борисов предложи още от същото. Като опитен актьор разказа малко смешки, малко полупикантни истории, малко се разчувства - изпълнение на ниво, съвсем според очакванията. Асен Василев реши да подчертае, че не е гей, без да бъде питан и предизвика сериозно озадачение. А Костадин Костадинов пробваше ролята на по-приятен, почти разбиращ гражданин, явно в опит да си върне част от ония по-меки възрожденци, които търсят Радев сега. Всичко в рамките на предвидимостта. И какво от това?
Имаше и серия от добре изчислени участия в подкасти. И Борисов, и Радев отидоха при Карбовски, за да зарадват феновете си, че, за да чуят лидерите, трябва да си платят. Политическите лидери на предполагаемо първата и втората политическа сила получиха часове за монолози, прикрити като интервюта. Нещо като новина, като важно послание, нещо ново, нещо съществено, нещо от значение да излезе от тези участия? Не се чу, не се разбра.
Съществува, разбира се, и хипотезата, че доскорошният президент, подал оставка, за да стане партиен участник, не прави активна медийна кампания, особено залагайки на своето име и лице, защото усилията са концентрирани другаде. Мониторинги отчитат много повишена активност в социалните мрежи (особено Фейсбук и ТикТок), като групи и страници, които са били за съвсем неполитически неща, се преименуват в подкрепа на Радев и партията му, координирано разпространяват послания. Хаштагът #rumenradev в ТикТок има над милионни гледания, изпреварвайки значително всички политически конкуренти. И т. н. Още на пищното откриване на кампанията си с представяне на програмата си от "Прогресивна България" демонстрираха намерение на бъдат на "ти" с модерните технологии, даже презентираха изкуствен интелект SIGMA AI, който да бори корупционни практики. По-късно се появиха обаче съмнения, че той е бил "взаимстван" от вече съществуващи модели. Като цяло пропагандата/политическата реклама/кампания на коалицията върви привидно незабележимо, но много активно и таргетирано онлайн.
Дори традиционните от едно време предизборни митинги с някакво ниво спонтаност ги няма, и те са усилие, което не си струва. Краят на кампанията върви по-добре в луксозна зала, подсигурена, за да не изглежда празна...в някои случаи.
Голям лидерски дебат и на тези избори нямаше, той все повече се превръща в химера. Все за него се изисква поне доза смелост, освен другите качества. А не спотайване, снишаване и задкулисни игри. Това, което направи вчера Мария Цънцарова, най-много наподобяваше истински предизборен дебат, макар и без основни лидери.
Странна изглежда тази кампания - някак подмолна, без явни скандали, но с подводни течения. Много напомня на класически газлайтинг, прилаган колективно на избирателите. Замъгляване на съзнанието, за да се приемат лесните отговори и готови обещания, да не се искат решения и да не се търси отговорност.
