Унгарският президент Тамаш Шуйок ще свика новия състав на парламента на първо заседание в началото на следващия месец, заяви победителят на парламентарните избори Петер Модьор, цитиран от Франс прес.

Шуйок даде индикация, че "учредителното заседание на парламента може да бъде най-рано на 4 май, след дългия уикенд на 1 май, но всъщност най-вероятните дати са 6 или 7 май", поясни Модьор, на излизане от президентския дворец.

Модьор каза още, че на учредителното заседание се очаква президентът да го натовари със задачата да състави правителство до средата на следващия месец или по-рано, предаде Ройтерс.

Победителят на изборите и бъдещ премиер заяви, че на срещата си с президента Шуйок, който е близък на приключващия мандата си министър-председател Виктор Орбан, е поискал от държавния глава да подаде оставка.

"Казах му отново, от свое име и от името на унгарския народ, че той е недостоен да въплъщава единството на унгарския народ и е неспособен да следи за спазването на закона", каза Модьор пред медиите, на излизане от президентството, като подчерта, че ако Шуйок не се оттегли доброволно, новото правителство ще внесе поправки в унгарската конституция, за да се освободи от него и от "всички марионетки, поставени на ключови постове от системата на Орбан", предаде БТА.

Модьор обеща да оттегли унгарското вето върху жизненоважен европейски заем от 90 млрд. евро за Украйна. Европейската комисия беше съобщила, че Киев трябва да получи първия транш от заема най-късно до края на юни. Всички очакват дали би се появило ново национално вето от страна на съмишлениците на досегашния унгарски премиер Виктор Орбан в ЕС - министър-председателите на Словакия и Чехия Роберт Фицо и Андрей Бабиш. Под въпрос е евентуалната позиция на бъдещото българско редовно правителство с евентуален премиер Румен Радев след изборите у нас идната неделя. 

Чехия и Словакия досега последователно заявяваха, че не желаят да участват финансово в общия европейски заем за Украйна, но за разлика от Унгария нито са блокирали, нито са заплашвали да блокират решението – позициите им бяха чист opt‑out (законно изключение), което не засяга останалите държави. България пък не е сред страните, поискали изключение или възразили срещу инструмента, като досега е следвала общия европейски подход и не е създавала препятствия за приемането на заема.

Заемът беше одобрен по механизма на т.нар. засилено сътрудничество, предвидено в договора на ЕС, което позволява на най-малко девет държави членки да предприемат общи стъпки, в случай че няма общо съгласие за тях между всички 27 страни в Съюза. Отпускането на парѝте обаче изисква и промени в седемгодишния бюджет на ЕС, за които е задължително да има общо съгласие. Именно тях блокираше Унгария и по този начин възпрепятстваше отпускането на заема.