Движението през стратегическия Ормузки проток практически спря днес, след като Иран откри огън по търговски кораби и заяви, че е задържал най-малко два плавателни съда – първите подобни действия от близо осем седмици война, предаде Блумбърг .

Според цитираните данни само един кораб – насипният превозвач LB Energy – е бил засечен да преминава през протока рано сутринта днес. Нито един кораб не е влизал в него. Танкерът Ocean Jewel е останал на котва при входа на коридора, след като е прекратил опита си за преминаване малко след началото на иранския обстрел срещу три търговски съда.

Ситуацията е част от по-широкия сблъсък между САЩ и Иран за контрол върху протока, който е ключов за световните енергийни доставки. Както отбелязва Блумбърг, двете страни блокират водния път, опитвайки се да си осигурят предимство по време на удълженото, но крехко примирие.

Ормузкият проток е едно от най-важните енергийни „тесни места“ в света – през него преминава значителна част от глобалните доставки на петрол и газ. Спирането на трафика засилва опасенията за дълбока и продължителна енергийна криза, докато дипломатическите усилия за подновяване на преговорите между Вашингтон и Техеран остават в застой.

Дипломатическият застой около Ормузкия проток се задълбочава, като САЩ и Иран дават ясно да се разбере, че не отстъпват от позициите си, предаде Би Би Си. Според американската страна президентът Доналд Тръмп не е поставил нов краен срок за удълженото примирие с Иран и „няма времеви натиск“ за приключване на войната. Белият дом подчертава, че преговорите продължават, а Вашингтон чака „единно послание“ от Техеран.

От иранска страна главният преговарящ Мохамад Багер Галибаф заявява, че „не е възможно“ Ормузкият проток да бъде отворен, обвинявайки САЩ и Израел в „флагрантни“ нарушения на примирието. Президентът Масуд Пезешкиан също посочва, че американската блокада и „нарушените ангажименти“ са основните пречки пред преговорите. Според Би Би Си двете страни са достигнали пълна безизходица.

Блокадата вече има сериозни последици за търговското корабоплаване. Шведската танкерна компания Stena Bulk заявява пред Би Би Си, че „няма никаква перспектива“ нейните кораби да преминат през Ормуз в момента. Главният изпълнителен директор Ерик Ханел подчертава, че за възобновяване на трафика са нужни гаранции за сигурност и от Иран, и от САЩ, а това може да стане само след мирно споразумение. По думите му ситуацията е „заключена“ и надеждите за бързо решение са изчезнали.

В САЩ телевизия "Фокс нюз" цитира Тръмп, който заявява, че „не бърза“ да приключи конфликта и иска „добра сделка“. Белият дом допълва, че президентът е поставил ясни „червени линии“, включително искане Иран да предаде обогатения си уран на САЩ.

На този фон Израел и Ливан подготвят втори кръг преговори, като ливанският президент Жозеф Аун съобщава, че текат разговори за удължаване на срока на примирието.

"Вашингтон пост": Разминирането на пролива може да отнеме шест месеца

Разминирането на Ормузкия проток може да отнеме шест месеца, което ще окаже влияние върху цените на изкопаемите горива в световен мащаб, са заявили от Пентагона по време на класифицирана презентация пред американския Конгрес, пише в. "Вашингтон пост", цитиран от Франс прес.

Американският всекидневник цитира трима служители, според които "депутатите са били информирани, че Иран може да е поставил 20 или повече мини в Ормузкия проток и околностите".

Според презентацията на един представител на Министерството на отбраната на САЩ "някои от тях са били пуснати в морето от разстояние благодарение на ДжиПиЕс технологията", което затруднява тяхното откриване. Други са били "поставени от иранските сили с помощта на малки лодки".

Говорител на Пентагона е оценил информацията на вестника като "неточна", съобщава изданието. Но всъщност по въпроса за минирането на протока, през който при нормални условия преминава една пета от продавания в света петрол, има малко надеждна информация, отбелязва АФП, цитирана от БТА.

Иран съобщава, че е получил първите си приходи от транзитни такси от Ормузкия проток

Високопоставен ирански депутат заяви днес, че Техеран е получил първите си приходи от транзитни такси, въведени в стратегическия Ормузки проток, предаде Франс прес, цитирана от БТА. 

“Първите приходи от транзитни такси са депозирани в сметката в централната банка”, каза заместник-председателят на иранския парламент Хамидреза Хаджибабаи, цитиран от агенция Тасним. 

Други ирански издания също публикуваха това твърдение, без да дадат повече подробности. 

По-рано министърът на външните работи на Иран Абас Арагчи беше обявил отварянето на Ормузкия проток за търговски кораби. Вашингтон обаче предупреди, че блокадата на пристанищата на Ислямската република ще продължи до сключването на окончателно мирно споразумение. След това изявление Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) обяви, че Иран затваря протока до пълното сваляне на американската блокада, припомни АФП.

КГИР призова собствениците на плавателни съдове да спазват указанията на иранските власти и определи изявленията на американския президент Доналд Тръмп за ситуацията в Ормузкия проток като “незаслужаващи доверие”.

Арагчи: САЩ и Израел са виновни

Иранският външен министър Абас Арагчи заяви днес пред специалния пратеник на Южна Корея Чон Бьон-ха, че Израел и САЩ носят отговорност на последиците от войната в Близкия изток, предаде Ройтерс, като се позова на изявление на иранското външно министерство. 

Арагчи и Чон се срещнаха вчера в Техеран, като обсъдиха ситуацията в Близкия изток и актуални въпроси от отношенията между Ислямската република и Южна Корея.

"Специалният пратеник  подчерта необходимостта от осигуряване на свободно корабоплаване в Ормузкия пролив“, пише в изявление на южнокорейското правителство, цитирано от ТАСС.

Сеул помоли Техеран да "прояви интерес" към осигуряването на безопасността на 40 нейни граждани, пребиваващи в Иран, както и на 26 кораба, които са блокирани в Персийския залив.

Южнокорейското външното министерство отбелязва, че специалният пратеник е в Иран от 11 април и вече се е срещнал с редица държавни служители.

Южна Корея досега внасяше около 70% от петрола си от страните от Персийския залив, като почти всички доставки минаваха през Ормузкия проток, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.