Евродепутатът от Европейската народна партия и бивш лидер на ДСБ Радан Кънев заяви в участие в "Панорама" по БНТ, че демократичната общност няма причина да влиза в бъдещо управление, но има ясна задача като опозиция - да търси подкрепа за съдебна реформа само при условия, които реално водят към изграждане на правова държава.
"Народът е дал много ясен вот за това кой да управлява държавата. И никаква нужда няма от това демократичната реформаторска общност в България да участва в това управление по какъвто и да било начин", каза Кънев.
Според него обаче има нужда от квалифицирано мнозинство за избор на Висш съдебен съвет. Кънев припомни, че такова изискване е било заложено именно с идеята мнозинство и опозиция да бъдат принудени да търсят разумно решение.
"Целта не е да създадеш едно мегамнозинство. Целта е мнозинството и опозицията да стигнат до едно и също разумно решение и по този начин да се упражнява някакъв контрол", заяви той.
Кънев беше категоричен, че евентуално взаимодействие между управляващото мнозинство и ПП-ДБ при избора на ВСС не може да бъде самоцелно.
"Дали може да има взаимодействие при избор на Висш съдебен съвет между управляващата вече де факто партия и опозицията "Продължаваме промяната - Демократична България" в парламента, не може да зависи от това дали има общо съгласие. Може да зависи от това ще се сложи ли началото на пътя за изграждане на правова държава", каза евродепутатът.
По думите му няма никаква даденост, че такъв избор сам по себе си ще бъде реформаторска крачка.
"Ще бъде ли този избор действително реформаторска крачка в тази посока? Няма никаква даденост, че ще е така", посочи Кънев.
Той предупреди, че не споделя радостта в част от демократичната общност, че изборният резултат е демонтирал "модела Пеевски" или "модела Пеевски-Борисов".
"Аз съм крайно скептичен, че създаването на едно мнозинство в парламента, което е различно от предишното, означава демонтиране на един модел, който е най-малкото на 50 и няколко години", каза той. "Това е модел, създаден малко преди моето раждане, през 1975 година, от тогавашната Държавна сигурност. И той има изключително ясно определение - фактът, че службите за сигурност командват правосъдието"
Според него това е несъвместимо със самата идея за правова държава.
"Ако службите, този сенчест инструмент, сенчестата ръка на изпълнителната власт, командват правосъдието, тази държава е всичко друго, но не и правова, не и конституционна", каза Кънев. "Това не е модел, който си тръгва със Делян Пеевски. Това е модел, който съществува десетилетия. Неговото демонтиране ще бъде изключително тежка задача."
Кънев посочи и два конкретни критерия, по които според него ще се разбере дали има реално намерение за промяна при избора на ВСС. Първият е бъдещите кадровици в съдебната система да нямат връзка със службите.
"Първият е хората, които се избират да ръководят за дълъг период от време правосъдието, да правят най-важните назначения в него, да нямат нищо общо със ДАНС, разузнаване, военно разузнаване и прочие ченгеджийски структури. Ама нищо общо - и доказано по съответния начин, след съответната проверка", каза Кънев. "Второто нещо е да нямат нищо общо със милиционерското училище в Симеоново. Превземането на българското правосъдие от кадрите на полицейската академия беше може би най-видимата част от катастрофата, която ѝ се случи."
По думите му ПП-ДБ трябва да осъзнае ролята си на основна опозиция в следващия парламент. Той посочи, че политическата общност е достатъчно малка, за да не може да спре едно силно мнозинство, но достатъчно силна, ако е реално единна, за да спира най-опасните действия.
"Ние сме достатъчно малко, за да не можем да спрем такова управление и такова законодателство. То ще се реализира. Но мисля, че сме достатъчно силни, ако бъдем не формално, а съвсем реално единни, за да спрем изстъпления в тази посока", каза Кънев. "Да спрем качествено злоупотребата със тази огромна власт, която в момента е съсредоточена в ръцете на господин Радев. За да спрем рисковете от опасни фискални авантюри в бъдеще."
Кънев добави, че рискът от подобни фискални решения вече се вижда в други страни от региона, като даде пример със Румъния.
"Дали службите могат да се месят в правосъдието и да кадруват в правосъдието, не е етичен въпрос, а е конституционен въпрос - основен, фундаментален, принципен въпрос на правовата държава", обобщи Кънев.
