Изказванията на един, макар и високо представителен член на „Прогресивна България“, не са задължително точен ориентир за европейската политика на бъдещото управление. Но думите на Иво Христов в „Панорама“ на 24 април т.г.  са тревожен сигнал. Христов е бивш евродепутат, човек с опит в европейските институции и може да се очаква, че ще бъде един от гласовете, които ще формулират европейската линия на формацията.

А казаното от него очертава ясен идеологически профил – профил, който напомня на омекотена версия на „Възраждане“: същите тези, същата кремълска оптика, същият антиевропейски рефлекс, но поднесени с по-елегантна, „европеизирана“ фразеология, за да не плашат умерения избирател.

Еврото като плашило: повторение на „възрожденската“ теза

Още в началото Христов повтори една от най-упоритите пропагандни тези на крайните евроскептици – че въвеждането на еврото води до масово поскъпване.

Научните изследвания обаче показват друго: инфлационният ефект е еднократен, около 0,3%, и се проявява само през първата година. Това важи както за старите членки на еврозоната, така и за новите след 2007 г.

Един от най-устойчивите и същевременно неоснователни митове, свързани с присъединяването към еврозоната, е „черният сценарий“, че цените автоматично ще скочат двойно, а хлябът от 2 лева ще стане 2 евро. Тези опасения, макар и разбираеми на емоционално ниво, се сблъскват челно с икономическата реалност и статистическите данни. Както подчертава доц. д-р Калоян Симеонов в изследването си „Еврото и държавите от ЕС - къде сме ние?“ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 2025 г.), инфлационните процеси се влияят от фундаментални глобални фактори, а не от самата смяна на валутната единица. Пример за това е периодът 2021-2022 г., когато висока инфлация бе отчетена както в еврозоната, така и в държави извън нея като Чехия (18,6%) и България (14,8%), доказвайки, че поскъпването няма нищо общо с въвеждането на единната европейска валута.

Научният анализ на историческите данни от досегашните разширявания на еврозоната показва, че реалният ефект върху потребителските цени е пренебрежимо малък – средно около 0,3% еднократно през първата година. Данните от „Таблица 27“ в труда на Симеонов, базирани на Стратегията за приемане на еврото на Хърватия, ясно илюстрират този факт. В държави като Словакия ефектът е бил едва между 0,2% и 0,3%, а в Литва – символичните 0,04% до 0,11%. Тези числа, потвърдени от авторитетни източници като Евростат, Европейската централна банка, Бундесбанк и националните банки на Белгия и Испания, категорично опровергават спекулациите за ценови шок. Науката е категорична: преходът към еврото е технически процес с минимално отражение върху портфейла на гражданите, а страхът от 100-процентова инфлация остава единствено в сферата на политическата митология.

Пропагандният трик, използван от Христов в "Панорама", е добре познат: инфлацията, причинена от пандемията, войните, енергийните шокове и разпадите във веригите на доставки, се приписва на еврото.

Христов не беше притиснат с факти – и това е пропусната възможност да се разкрие манипулацията.

„Проруски“ било клише - реторика, позната от Льо Пен

Христов твърди, че медиите „сбъркали“, наричайки Радев „проруски“. Това било клише.

Тази защитна линия е добре позната. Марин Льо Пен използваше същия аргумент през 2015 г., когато твърдеше, че „крайнодясна“ е етикет от „семантичната война“.

Но фактът остава: в Европа никой не иска да се снима с откровени привърженици на Путин. Затова новите евроскептици – включително „Патриоти за Европа“ на Орбан и Льо Пен – се представят като „истинската Европа“, която не руши, а „спасява“ ЕС.

Точно този модел копира и формацията на Радев.

„Истинската Европа“ на Орбан: саботаж, не реформа

Христов твърди, че Радев бил „по-близо до оригиналната европейска идея“ от „чиновниците в Брюксел“.

Това е основната теза на новата крайна десница: – не искаме да излизаме от ЕС; – искаме да го „върнем към корените“; – ще го променяме отвътре.

На практика това означава блокаж.

След Брекзит евроскептиците разбраха, че европейците не искат да напускат Съюза. Затова стратегията се промени: не разрушаване отвън, а саботиране отвътре.

Точно това се очертава и при Радев.

Историческите аналогии на Христов: свободни интерпретации

Христов твърди, че Радев щял да бъде „разбран“ от Де Гол, Аденауер и Митеран.

Това е свободна интерпретация.

Днес „геополитически реализъм“ е евфемизъм за примиряване с нарушенията на международното право, заради които Русия е под 20 пакета санкции и заради които Международният наказателен съд издирва Владимир Путин.

А падането на Берлинската стена дължим най-вече на САЩ и на работата на Рейгън, Буш-старши и Горбачов – не на „геополитическия реализъм“ на някой бъдещ български премиер.

Украйна: позиция, идентична с тази на Фицо и Бабиш

Христов заяви, че България не била длъжна „нито политически, нито морално“ да участва в помощта за Украйна.

Това е позицията на Роберт Фицо и Андрей Бабиш – двамата най-близки съюзници на Орбан в ЕС.

Ако България се присъедини към тяхната линия, резултатът ще бъде:

– изолация в ЕС;
– отслабване на европейската отбрана, която тепърва ще се изгражда;
– отдалечаване от солидарността с Украйна, която е ключова за европейската сигурност.

Това е позиция, която съвпада с интересите на Кремъл.

„Евроконформисти“ и „чиновници в Брюксел“: езикът на крайната десница

Христов използва класическия речник на европейската крайна десница: – „евроконформисти“; – „чиновници в Брюксел“; – „спасяване на Европа от самата нея“.

Това е удобен враг: безименен, абстрактен, но ефективен за мобилизация.

Така Орбан години наред водеше битка с „Брюксел“, докато демонтираше демократичните институции у дома.

Към кое европейско семейство принадлежи Радев?

Христов твърди, че „Прогресивна България“ е „вляво от центъра“.

Но с тези позиции – особено по Украйна – формацията трудно би намерила място в европейската левица.

Профилът ѝ е много по-близък до „Патриоти за Европа“.

Получава се познатата схема: – у дома – леви, за да не се разпадне електоратът; – в Брюксел – десни патриоти, за да не бъдат съвсем изолирани.

Регрес, не прогрес

Суверенът избра партия, удобна за Русия и скептична към ЕС. Партия, която няма да изведе България от Съюза, но ще забави интеграцията ѝ, и ще ни тегли обратно към периферията, макар вече страната ни вече формално да е в ядрото - еврозоната и Шенген.

Това може да струва скъпо на всички българи – включително на тези, които гласуваха за „Прогресивна България“.

Нищо прогресивно не ни чака. Чака ни опит за регрес.