Европейските столици се оказват въвлечени в криза, която не са предизвикали, но която вече пренарежда политическите им системи. Според „Политико“ войната между САЩ и Иран, блокадата на Ормузкия проток и последвалите икономически шокове се превръщат в мощен катализатор за възхода на националпопулистки и антиевропейски движения в целия континент. Това, което започна като външнополитически сблъсък, се превръща във вътрешнополитически кошмар за Европа – с последици от Париж до Букурещ, от Берлин до София.
В анализа си „Политико“ поставя България сред държавите, в които възходът на националпопулистки лидери е пряко свързан с геополитическата турбуленция, предизвикана от администрацията на Доналд Тръмп. В страни с уязвими институции и силно поляризирани общества външните шокове – война, инфлация, миграция, енергийна несигурност – дават предимство на политически актьори, които обещават „стабилност“, „суверенитет“ и „неутралитет“.
Именно в този контекст „Политико“ поставя възхода на Румен Радев и неговата формация като част от по-широка европейска тенденция, в която националпопулистки лидери оспорват политиките на ЕС, настояват за дистанция от общите решения, използват войната в Близкия изток, за да аргументират „геополитически реализъм“, и се позиционират като алтернатива на „елитите в Брюксел“. България така се оказва не изолирано явление, а част от континентална вълна, която „Политико“ описва като най-сериозното предизвикателство пред европейския проект от десетилетия.
Европейските правителства се страхуват от повторение на миграционната криза от 2015 г., но този път в много по-нестабилна политическа среда. Войната между САЩ и Иран вече води до рязък скок на цените на енергията, блокиране на ключови търговски маршрути, нови миграционни потоци и засилване на антиимигрантските и антиевропейските партии. В този контекст националпопулистите – включително в България – използват кризата, за да атакуват ЕС като „неефективен“, „опасен“ или „враждебен на националните интереси“.
„Политико“ подчертава, че политическата карта на Европа се преначертава. Льо Пен във Франция, Салвини в Италия, Алиансът за обединение на румънците (АУР) в Румъния и Радев в България са част от една и съща тенденция. Общото между тях е антиевропейската реторика, противопоставянето на общите политики на ЕС, настояването за „суверенитет“ и „неутралитет“ и склонността да използват външни кризи за вътрешнополитическа мобилизация.
„Политико“ отбелязва, че тази вълна е подсилена от действията на администрацията на Тръмп, която подкопава трансатлантическото единство, изисква от Европа да поеме сама тежестта на сигурността си, води война, която Европа не желае и не контролира, и създава икономически шокове, които националпопулистите използват за свои цели.
В този контекст примерът на Румъния е особено показателен. Страната се намира в дълбока политическа криза, след като социалдемократите от ПСД и крайнодясната АУР се обединиха, за да свалят проевропейското правителство на Илие Боложан. „Политико“ отбелязва, че този необичаен съюз е възможен именно заради икономическите сътресения, причинени от войната и блокадата на Ормузкия проток. Румъния е изправена пред един от най-високите бюджетни дефицити в ЕС и е под натиск от Брюксел да приложи строги мерки за фискална консолидация. Разногласията за това как да бъде съкратен дефицитът разрушиха управляващата коалиция и отвориха широко пространство за АУР, която използва недоволството от предстоящите икономически ограничения, за да продължи щурма си към властта. Така румънската криза се вписва в същата картина, очертана от „Политико“ – външнополитически шок, който се превръща във вътрешнополитическа буря и тласка напред националпопулистки сили.
„Политико“ предупреждава, че Европа навлиза в период, в който външната политика на САЩ и вътрешната политика на ЕС се сблъскват по начин, който създава идеални условия за възход на националпопулизма. България – с новото си управление, ориентирано към „суверенитет“, „неутралитет“ и дистанция от общите решения – е част от тази тенденция. Ако анализът на „Политико“ е верен, възходът на Радев не е изолиран феномен, а част от континентална вълна, която може да промени Европа по-дълбоко, отколкото мнозина си дават сметка.
