От днес падат или съществено намаляват митата върху ключови сектори на европейския износ за автомобили, фармацевтични продукти, вино, спиртни напитки и зехтин за Меркосур.

Това ще стане факт с влизането в сила на Временното търговско споразумение между ЕС и южноамериканския общ пазар, включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Това е най-голямото споразумение от този род в историята на ЕС.

То постепенно ще премахне вносните мита върху над 91% от европейските стоки, изнасяни за пазара на Меркосур с над 700 милиона потребители.

Митата се премахват или намаляват и за земеделските стопани и производители на храни. Очаква се споразумението да увеличи износа на селскостопански хранителни продукти от ЕС за Меркосур с 50%. Първите тарифни квоти и намаления влизат в сила още от днес.

Същевременно чувствителните сектори на европейската хранително-вкусова промишленост се ползват от защита чрез внимателно калибрирани тарифни квоти и безпрецедентен предпазен механизъм със засилен контрол. За първи път в историята на ЕС предпазна клауза защитава европейските фермери, включително българските. 

Временното прилагане на споразумението премахва и техническите пречки пред търговията. Така започват да се прилагат правилата за оценяване на съответствието и за етикетиране. Пазарите на обществени поръчки ще се отворят, което ще позволи на европейските компании да участват в търгове за тях при равни условия с местните конкуренти.

За износителите на услуги в сектори като финанси, информационни технологии и транспорт ще има по-ясни правила за лицензиране, недискриминационни процедури и движение на работници.

Очаква се до 2040 г. годишният износ на ЕС за Меркосур да се увеличи с 39% и да достигне 50 милиарда евро.

Какви са ползите за България

• 866 000, или всяко четвърто работно място у нас е подкрепено от износа на България и ЕС за света, включително Меркосур.

• 4800 от тези работни места в България са подкрепени от износа специално за южноамериканския общ пазар. Той се извършва от 183 компании. 79% от тях са малки и средни предприятия (МСП).

• Общият стокооборот между България и Меркосур е бил 637 милиона евро, показват данните на Европейската комисия. Това включва търговията със стоки през 2024 г. и с услуги през 2023 г.

• България е изнесла химически и фармацевтични продукти за Меркосур на стойност 18 милиона евро през 2024 г.. Митата в момента са между 14 и 18 на сто. Предстои пълното им премахване за сектора.

• За същия период сме изнесли машини и апарати за 16,5 милиона евро. Митата са били 20 на сто, а сега ще паднат за повечето продукти.

• Страната ни е изнесла оптични, медико-хирургични, измервателни и фотографски инструменти за 11 милиона евро при 18-процентови мита, които трябва да станат нулеви.

• Споразумението между ЕС и Меркосур ще защити 344 географски означения, три от които български. Това са Българско розово масло, вино „Дунавска равнина“ и вино „Тракийска низина“.

• Съглашението ще отвори и пазара на Меркосур в сферата на услугите. През 2023 г. българският износ в сектора е бил за 18,1 милиона евро. От тях 8,3 млн. са били в сферата на телекомуникациите, 6,1 млн. на туризма и 2,2 млн. на транспорта. Сега ще имаме възможности за износ в сферите на финансите, пощенските и куриерските услуги, цифровата търговия и екологичните услуги.

Какво ще внася ЕС

Меркосур ще бъде главният източник на редкоземни елементи за ЕС. Това е особесо важно на фона на стремежа на Европа да диверсифицира източниците си на доставки, за да не бъде зависима от нелоялни конкуренти като например Китай.

Така ВТС отваря вратите към гарантирането на доставки на критични суровини. Страните от Меркосур са сред големите производители на тези материали. Така например за ЕС ще бъдат изнасяни 6 на сто от добития в Аржентина литий. От добитите в Бразилия суровини в Европа ще отиват 12 на сто от алуминия и боксита, както и 16 на сто от тантала.

Защо споразумението се прилага временно

На 21 януари Европейския парламент гласува споразумението да бъде изпратено за становище в Съда на Европейския съюз (СЕС). Магистратите трябва да решат дали то е съвместимо с Договорите на ЕС. Докато това не се случи, ВТС не може да влезе в сила. Такава съдебна процедура отнема между 18 и 24 месеца.

Това се случи на фона на големи фермерски протести в Европа. 21 страни членки на ЕС подкрепиха сделката с Меркосур. Пет държави – Франция, Полша, Унгария, Австрия и Ирландия, бяха против. Белгия се въздържа.

Решението споразумението да отиде в Съда на ЕС бе взето с превес от едва десет гласа – 334 срещу 324. 7 от тези гласове бяха на български евродепутати - на Петър Волгин, Станислав Стоянов и Рада Лайкова от „Възраждане“ и групата „Европа на суверенните нации“ (ЕСН), консерватора Ивайло Вълчев от ИТН, Христо Петров-Ицо Хазарта от ПП и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) и независимите Елена Йончева и Танер Кабилов от ДПС-Ново начало.

Европейската комисия обаче реши Временното търговско споразумение да се прилага от днес. При положително становище на Съда на ЕС то ще спре да действа, а вместо него ще се прилага Споразумението за партньорство между ЕС и Меркосур (СПЕМ).