Една от целите на служебния провосъден министър Андрей Янкулов е факт: МП публикува Концептуална и процедурна рамка за упражняване на правомощието на министъра по чл. 130в, т. 3 от Конституцията - да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт.
Документът е разработен по възлагане на министъра на правосъдието Андрей Янкулов в диалог със съсловните организации в съдебната власт, неправителствения сектор и академичните среди.
Изрично се посочва, че се цели правото на министъра да предлага кандидати за ръководни длъжности да не е изолиран процедурен акт, а аргументиран и прозрачен процес, с важната уговорка - без министърът да се намесва в решаващата власт на ВСС.
"Рамката го разглежда през съвременните модели на управление като средство за институционално влияние чрез стандарти, очаквания и подбор на кандидати, способни да изпълнят ясна визия за развитие на съдебната система", пишат още от МП.
Първият компонент е модел от компетенции за главен прокурор, председатели на върховните съдилища, директор на Националната следствена служба и административни ръководители в прокуратурата. Търсят се система от знания, умения и качества (компетентности), които са необходими за заемане и ефективно и безрисково изпълнение на длъжността. Изискванията за стратегическо мислене, аналитичен капацитет, управленска ефективност, комуникационни умения и високи етични стандарти следват пряко от законите, а не от политическа пожелателност.
"Моделът поставя ударение върху съчетанието между задълбочена правна експертиза и доказани умения за управление на институции, хора и процеси с етично, почтено и предсказуемо лидерство (,,интегритет“). Акцентът е върху ясни гаранции за почтеност и независимост, съобразени с присъщите на съответната длъжност обективни рискове от концентрация и злоупотреба с власт, избирателно правосъдие, натиск върху подчинени и др. "
Вторият компонент е методика за оценяване на кандидатите, като използва "примерни обективни и проверими показатели, които позволяват да се проследят професионалният опит, резултатите от дейността, управленският профил и репутацията на кандидатите".
Третият жалон е създадената процедурна рамка със състезателен характер. Тя предвижда етапите за набиране, оценяване и съпоставяне на кандидатите, механизми за прозрачност и публичност и пр.
Рамката не предрешава техническите подробности на процедурите – срокове, конкретни методики за провеждане на конкретни процедури, документни източници, допълват от МП.
С пълния текст на документа може да се запознаете в края на текста на този линк.
Ето и целия текст на съобщението:
Министерството на правосъдието публикува Концептуална и процедурна рамка за упражняване на правомощието на министъра по чл. 130в, т. 3 от Конституцията да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт. Документът е разработен по възлагане на министъра на правосъдието Андрей Янкулов в диалог със съсловните организации в съдебната власт, неправителствения сектор и академичните среди. Той е основан на интердисциплинарен подход, който съчетава правен анализ, институционални изследвания и съвременни теории за управление и лидерство.
Документът въвежда цялостен нов подход към упражняването на конституционно заложеното право на министъра на правосъдието. За първи път след въвеждането му в Конституцията се създава цялостна стратегическа основа за упражняването му като средство за последователно и предсказуемо участие на изпълнителната власт в кадровите процеси на съдебната система, съчетаващо обществения интерес от публичност, прозрачност и състезателност с гаранциите за съдебна независимост. Моделът цели да осигури условия за правото да се използва за постигане на дългосрочни цели като ефективност на институциите, независимост на съдебната власт и повишаване на общественото доверие.
Правото на министъра да предлага кандидати за ръководни съдебни длъжности се утвърждава не като изолиран процедурен акт, а като аргументиран и прозрачен процес, насочен към изграждане на управленски капацитет и лидерство в съдебната система, съобразен с действителните ѝ потребности и дългосрочно развитие. Рамката го разглежда през съвременните модели на управление като средство за институционално влияние чрез стандарти, очаквания и подбор на кандидати, способни да изпълнят ясна визия за развитие на съдебната система, без министърът да се намесва в решаващата власт на ВСС.
Рамката не създава нови правомощия, обвързващи изисквания или права за кандидатите и не ограничава преценката на министъра. Моделът предоставя методическа и организационна основа за повишаване на качеството, ефективността и обществената видимост на решенията на министъра в рамките на установения конституционен баланс.
Рамката обединява три основни компонента.
Първият е изготвен по съвременни научни методологии компетентностен модел за длъжностите на главен прокурор, председатели на върховните съдилища, директор на Националната следствена служба и административни ръководители в прокуратурата. Установените със закон за всяка длъжност правомощия са преобразувани в система от знания, умения и качества (компетентности), които са необходими за заемане и ефективно и безрисково изпълнение на длъжността. Изискванията за стратегическо мислене, аналитичен капацитет, управленска ефективност, комуникационни умения и високи етични стандарти следват пряко от законите, а не от политическа пожелателност. Като отчита различната им структура при отделните длъжности – от стратегическо лидерство на национално ниво до оперативно управление на регионално и местно ниво - моделът поставя ударение върху съчетанието между задълбочена правна експертиза и доказани умения за управление на институции, хора и процеси с етично, почтено и предсказуемо лидерство (,,интегритет“). Акцентът е върху ясни гаранции за почтеност и независимост, съобразени с присъщите на съответната длъжност обективни рискове от концентрация и злоупотреба с власт, избирателно правосъдие, натиск върху подчинени и др.
Вторият компонент е методика за оценяване на кандидатите. Тя използва примерни обективни и проверими показатели, които позволяват да се проследят професионалният опит, резултатите от дейността, управленският профил и репутацията на кандидатите. Рамката не ограничава подбора до кандидати от самата съдебна власт. Оценяването е структурирано така, че да осигури съпоставимост между различни кандидати и да подпомогне достигането на обоснована преценка.
Критериите не са изчерпателни, а отворени към обогатяване и разнообразяване в бъдещата практика съобразно потребностите на съдебната власт. Основната тежест е поставена върху гаранциите за интегритет и независимост. Формулирани са ограничителни критерии, които имат за цел да предотвратят номинирането на кандидати при обективни съмнения за тяхната почтеност, професионално поведение или управленска надеждност. Сред тях са данни за зависимости или неправомерно влияние, нарушения на етичните стандарти, участие в избирателно правосъдие или други практики, които подкопават доверието в съдебната власт, както и сериозни управленски дефицити. Така се утвърждава подход, при който почтеността и независимостта са равностойни на професионалните и управленските качества.
Третият компонент е процедурна рамка със състезателен характер. Тя предвижда етапи за набиране, оценяване и съпоставяне на кандидатите, както и механизми за прозрачност и публичност на процеса. Така се създават условия предложенията да бъдат мотивирани и разбираеми както за професионалната общност, така и за обществото.
Рамката не предрешава техническите подробности на процедурите – срокове, конкретни методики за провеждане на конкретни процедури, документни източници и др.
С публикуването на рамката Министерството на правосъдието поставя акцент върху стратегическата роля на кадровите решения в съдебната система като значим фактор за нейното управление, ефективност и обществена легитимност. Целта е чрез по-висок стандарт на подбор да се постигне по-устойчиво развитие на институциите, по-ясна отчетност и по-високо доверие в правосъдието.
