"Вместо да помогнат на пенсионерите в нужда да достигнат линията на бедност, от "Прогресивна България" искат да отрежат 2 евро и 39 стотинки от увеличението на пенсиите на всеки един пенсионер, като същевременно не пипат 50-процентното увеличение на заплатите в службите за сигурност".

Така лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев коментира намеренията на ПБ за отпадане на COVID добавката към пенсиите.

"И всичко това на фона на очаквани допълнителни данъчни приходи от 7 млрд. евро през 2026 г. Освен това казват, че няма да променят правилата за майчинството? Защо?

От „Продължаваме Промяната“ сме внесли две предложения: 

1. Майките да получават 100% от майчинството си, когато се върнат на работа – това е добре за майката, добре за работодателя и е с нулев разход за бюджета. 

2. Държавата да поеме здравните осигуровки на майката, докато тя е в отпуск по майчинство, така че бизнесът да не плаща разходи за работници, които реално не ходят на работа. Това струва 26 млн. евро – по-малко от 10% от увеличението на разходите за кафе, коли и издръжка на администрацията от януари до май.  Хайде да замразим издръжката (както направихме 2023-та) и да осигурим над 600 милиона евро за антикризисен пакет.

Както винаги съм казвал, бюджетът е въпрос на приоритети, а не на счетоводни сметки.

"Прогресивна България" трябва спешно да си оправи приоритетите", коментира още Василев.

Пред TV1 той определи като "абсолютно несъстоятелно" обяснението на управляващите за тегленето на външен дълг в размер на 3,8 млрд. евро, които според властта ще се използват за довършване на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Василев изтъкна, че във фискалния резерв има 4,8 млрд. евро свободен ресурс, които са достатъчни, за да могат да се разплатят проектите по ПВУ. Освен това според данните на Министерството на финансите имало около 20% ръст на събраните приходи в сравнение със същия период на миналата година.

Божидар Божанов: Популизмът може да замести реформите само временно. После идва сметката

"Популизмът може да замести реформите само временно. После идва сметката".

Това коментира във Фейсбук съпредседателят на "Да, България" Божидар Божанов по повод другото намерение на управляващите - да орежат партийната субсидия. 

Божидар Божанов. Снимка БТА

"Да намалиш партийната субсидия е популизъм - със сигурност никой няма да зажали за лошите партии и техните финанси. И всички партии си казват "сега да възразяваме ли, че намаляват субсидията, при положение, че знаем, че хората не харесват партиите и сигурно си казват “така им се пада”.

И именно затова, вместо реформи, управляващите предлагат днес две неща: нов дълг от 3,8 млрд. евро. И намаляване на партийната субсидия, с което ще се спестят под 3 млн. евро. Популизъм е опитът да замажеш тегленето на 3,8 млрд. евро дълг (и злощастното развитие на дискусията за майчинските) със спестяване на 3 млн. евро от партийна субсидии.

И то през преходни и заключителни разпоредби, между първо и второ четене, със задна дата. “Връщаме парламентаризма”.

Партиите са ключов инструмент на демокрациите. И макар някои да се финансират с черни каси от обществени поръчки, това далеч не важи за всички. Целта на субсидията е да може да се поддържа една нормална партийна организация без черни каси и без зависимости от бизнеси, които после да очакват насрещни услуги. Ние се справяме именно по този начин, и именно по тези причини субсидиите са основният механизъм за финансиране на партиите в европейските държави.

Предстои да видим дали ще има реална реформа в МВР, в бюджета на НЗОК, в ТЕЛК, в администрацията, в обществените поръчки. За много от изреденото не сме чули дори заявки. А кадровата политика навежда на различни мисли - връща се освободената от служебния кабинет Иванка Динева в ИА "Медицински надзор", така че да е сигурно, че например през фиктивни болнични легла ще се източва НЗОК; връща се Росен Христов (катамарана и човека “Боташ”) в борда на популярната по времето на ГЕРБ с източването на стотици милиони Държавна консолидационна компания.

Обаче 3 млн. евро от финансирането на партиите ще реши проблема. Също както намалиха времето за дуплика от 3 на 2 минути, но оставиха четенето на докладите, което губи часове парламентарно време. Целта е ясна, и тя не е спестяване или ефективност.

Заявката за "нашето народно събрание", уплътнена с промените в правилника (по който утре в "деня на опозицията" - опозицията всъщност няма право да предложи нищо), преминава в нова фаза - опозицията освен по-малко глас в парламента, да има и по-малко средства за издръжка. 

Ще се справим и с намалена субсидия, и пак без черни каси и сенчести дарения. Няма да се оплакваме. Но посоката не е добра и както написах в началото - популизмът може да замести реформите само временно. После идва сметката", написа Божанов.

 

"Новият дълг от 3,8 млрд. евро е огромен проблем, особено при липсата на какъвто и да било план за оптимизиране на разходите, модернизация на администрация и овладяване на дефицита. По същият начин действаха ГЕРБ – огромни дългове, без опит за оптимизиране на разходите".

Това заяви народният представител от "Демократична България" Мартин Димитров пред журналисти, преди заседанието на бюджетната комисията.

Според Димитров предложението за намаляване на партийната субсидия с 1 евро има две цели, като първата е бъде "замазано" вземането на нов дълг.

"Другата цел на е да бъде ударена опозицията, защото тези средства се използват за издържането и функционирането на партиите и за финансирането на избори. Нашето предложение е да има таван на субсидията, т.е. да не може никой да взема обща субсидия над определена сума", каза още Димитров.

От ДБ ще подкрепят замразяване на депутатските заплати, ако това бъде предложено като промяна в правилника за работа на Народното събрание.

Петър Витанов пропусна COVID добавката и тавана на дълга

Лидерът на ПГ на ПБ Петър Витанов също оповести във фейсбук какви мерки за публичните финанси предлагат от неговата партия.

Петър Витанов. Снимка БТА

Случайно или не Витанов е посочил само и единствено намаляването на партийната субсидия и е пропуснал отпадането на COVID  добавката от пенсиите и вдигането на тавана на дълга.

ГЕРБ: Няма да подкрепим мерките

Парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма да подкрепи предложените мерки от правителството чрез поправки в удължителния закон за бюджета, посочи депутатката Деница Сачева в кулоарите на парламента преди днешното заседание на временната комисия по бюджет и финанси.

По думите ѝ в миналия мандат ГЕРБ-СДС е поискала цялостна пътна карта за това как ще се развива пенсионната система в рамките на следващата година.

"Не може да се започне с мерки, свързани с бюджета от най-уязвимите. Виждате, че се следва интересна тенденция – на 24 май се обявиха орязване на разходи в културата, на 1 юни стана дума за майчинството, днес вече сме свидетели как от 1 юли няма да има COVID  добавки", каза тя.

Сачева заяви, че премахването на COVID добавките би спестило на бюджета 2,9 млн. евро, което се равнява на шест плащания по договора с турската компания "Боташ".

"Ако мислите, че по този начин решаваме бюджетни проблеми, аз съм сигурна, че нито един български гражданин няма да повярва на тази теза. Трябва цялостно решение и в никакъв случай това не решава нито един бюджетен проблем", каза тя.

По отношение на партийните субсидии, Сачева определи бюджетния ефект от тази мярка като "бюджетни трохи".

Деница Сачева. Снимка БТА

По думите ѝ очевидно управляващите очакват олигарсите да финансират партиите.

"Ние отдавна имаме тезата, че групата на г-н Радев всъщност се бори с парламентарната демокрация, а не я утвърждава. Взима се кислородът на опозицията, докато очевидно управляващите имат намерение да дишат основно чрез държавния апарат. Ние сме против тези мерки", заяви Сачева.

Вдигането на тавана на държавния дълг в условията на удължителен бюджет противоречи на Закона за публичните финанси, каза депутатът и Теменужка Петкова (ГЕРБ).

Петкова заяви, че ГЕРБ-СДС няма да подкрепи мярката за теглене на нов дълг в размер до 3,8 млрд. евро.

"На първо място считаме, че така направеното предложение за поемането на нов дълг от 3,8 млрд. евро противоречи на Закона за публичните финанси, тъй като, както за всички е известно, когато няма приет годишен закон за бюджета, не може да се поема нов дълг. Може да се поема дълг единствено и само до размера на дълга, който трябва да бъде рефинансиран през съответната година", каза Петкова.

Тя посочи още, че Министерският съвет и в частност Министерството на финансите определят годишния лимит на дълга, а народните представители могат да правят предложения между първо и второ четене само в рамките на годишния закон за бюджета.

"Няма как народни представители да определят какъв дълг е необходим. Ето сега колеги са решили че той е 3,8 млрд. евро, а дали е толкова", добави Петкова.