Политически скандал или просто проблеми с дизайна? А може би и двете? Българската възпоменателна монета от 2 евро в чест на българската азбука, която трябваше да излезе през втората половина на 2026 г., е блокирана от неназована държава членка на еврозоната.

За случая съобщи пръв нидерландският дипломат Райнир Ярсма в профила си в мрежата Х.

„Интересно: неизвестна държава членка на ЕС е възразила срещу дизайн, представен от България за специална евромонета, „в памет на българската азбука“. Съветът също така отказва да предостави писмото, „за да не бъде застрашен изключително деликатният процес на вземане на решение“, пише той и публикува писмото, с което се съобщава за временното спиране на емитирането.

https://x.com/RJaarsma/status/2064259874796564840

В подобна ситуация монетата не може да бъде емитирана с този дизайн, тъй като не е получила необходимото одобрение от Съвета на ЕС. Но засега не е ясно коя държава членка на ЕС е подала възражението и с какви мотиви, тъй като документът все още не е публично представен.

Според самия Ярсма и спекулации в европейски сайтове, е възможно да става дума за Словакия, други подозират и Австрия.

„Знаем, че съществува такъв проблем. Доколкото ни е известно, той е все още в съвсем начален етап на процеса“, отговори на запитване на Клуб Z висш европейски представител.

Той уточни, че има определени стъпки, които трябва да бъдат извървени, преди това да се превърне в политически въпрос.

„Засега това е въпрос, който България и другата държава членка трябва, надявам се, да обсъдят и да решат помежду си“, каза нашият събеседник.

Този въпрос трябва да се изясни директно между България и дъжавата с възражения, посочват още в Брюксел.

БНБ получи запитване от нас, но отговор ще има най-рано утре.

На 20 май 2026 г. България официално е внесла за одобрение проекта за възпоменателната монета от 2 евро "Българската азбука". Това е документ № 9435/26 на Съвета на ЕС. Всяка държава от еврозоната има правото в срок от една седмица след внасянето на проекта да излезе със свое мотивирано становище. На 27 май е разпространен документ № 9874/26, който потвърждава, че държава от еврозоната е подала възражение срещу проекта. В публичната версия името на държавата е заличено ("DELETED")".

Ако няма възражение в този едноседмичен срок, Съветът трябва незабавно да одобри дизайна, освен ако подалата го държава не го оттегли и не информира, че смята да предостави нов дизайн, посочиха събеседниците на Клуб Z в Брюксел.

Случаят беше разпространен и от публикация във Facebook профила на Цвета Кирилова от сдружение „Азбукари“. Тя посочва, че според всички последващи нумизматични каталози, специализирани издания и програмите на БНБ монетата продължава да фигурира като планирана за издаване през втората половина на 2026 година с тираж от 1 000 000 броя. По думите ѝ това е сериозен знак, че направеното възражение не е довело до спиране на емисията или че въпросът е бил решен впоследствие по административен ред. Тя отбелязва също, че в публично достъпния документ името е било редактирано и към момента няма публикуван документ на Съвета на ЕС, който да посочва конкретната държава. Според нея твърденията в социалните мрежи за конкретна страна не са подкрепени с официални източници. В описанието се уточнява, че дизайнът представлява композиция от букви на кирилица и надпис „БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА“, като идеята е да се подчертае приносът на България към третата официална азбука на Европейския съюз. Автори на проекта са Светлин Балездров и Стоян Дерчев.

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на съюза наред с латиницата и гръцката азбука, като поради това тя вече присъства върху евробанкнотите, като сега присъствието ѝ ще се разшири и върху евромонетите. Според нея основният въпрос в момента не е дали монетата ще бъде издадена, тъй като това изглежда вероятно, а коя държава е подала възражението и на какво основание. Тя уточнява, че официалният документ по темата все още не е публичен и че предположението за Австрия не е потвърдено с източници, като отбелязва, че страната е била сред по-критичните към разширяването на Шенген и други теми, свързани с България.

От това коя държава е протестирала може да се заключи и какви са мотивите зад възражението й. При Австрия те биха били по-скоро бюрократични и към изпълнението на задължителните критерии. Словакия като автор на възражението обаче би наклонило везните в посока на политически мотивиран скандал.

Любопитна подробност е, че съобщилият пръв за това нидерландец е базиран в Скопие в момента и е един от силните европейски гласове срещу руската хибридна война и дезинформации. Райнир Ярсма е нидерландски дипломат и експерт по международна сигурност, специализиран в темите за разоръжаването, контрола над въоръженията и неразпространението. Работил е в Министерството на външните работи на Нидерландия и е участвал в делегации към ОССЕ, ООН и различни форуми, свързани с ядрената сигурност и европейската отбрана. Ярсма публикува кратки, фактологично издържани анализи, често цитира официални документи и международни институции, и е сред най-следените експерти от дипломати, OSINT‑аналитици и журналисти, които работят по темите за Русия, НАТО и европейската сигурност.

Какви са критериите за възпоменателни монети в еврозоната?

- 12-те звезди на ЕС: Изисква се националната страна на монетата да съдържа пълен кръг от 12-те звезди на Европейския съюз, които да обграждат изцяло националния дизайн. На монетата тези 12 звезди присъстват по външния пръстен и са разположени правилно (както на знамето на ЕС).

​- Името на държавата: Задължително е ясно да е изписано името на държавата членка или нейно съкращение. На дизайна ясно се вижда надписът „БЪЛГАРИЯ“.

- ​Година на емисията: Дизайнът включва годината „2026“, което отговаря на изискването за изписване на годината на отсичане.

​Номинал от 2 евро: Възпоменателни монети за обращение могат да бъдат единствено с номинал от 2 евро, което също е спазено.