Българската медийна среда се характеризира с дълбоко вкоренени проблеми като политическа намеса и много ниско обществено доверие, на фона на тежка политическа нестабилност. Оставката на правителството през 2025 г. проправи пътя за поредни предсрочни избори през 2026 г., белязани от появата на „Прогресивна България“ – лявоцентристка коалиция, водена от бившия президент Румен Радев. Това се посочва в частта за България в годишен доклад (Digital News Report 2026) за медиите по света на Институт „Ройтерс“. 

Дезинформация за еврото

На 1 януари 2026 г. България стана 21-вият член на еврозоната, с което завърши последната символична стъпка на интеграцията с ЕС. Процесът обаче беше съпътстван от обществен скептицизъм и дезинформация относно влиянието на еврото. Политическите сътресения и нестабилност продължиха, като масови антикорупционни протести, наречени „протести на Gen Z“, доведоха до падането на правителството през декември 2025 г.

Протестите, които бързо се разпространиха в страната, привлякоха хиляди млади българи, настояващи за действия срещу ендемичната корупция. Рейтингът на България в Индекса за възприятие на корупцията спадна за втора поредна година, като страната се понижи с три места до 84-то от 182 държави, което я прави една от най-ниско оценените в ЕС, се посочва в доклада.

Промяната на политическия пейзаж

Политическият пейзаж в България претърпя значителна промяна през януари с решението на президента Румен Радев да се откаже от предимно церемониалната си роля и да влезе в партийната политика. Бившият командир на военновъздушните сили, който е широко популярен и с проруски позиции, създаде нова трипартийна коалиция – „Прогресивна България“, която спечели парламентарно мнозинство на изборите през април 2026 г.

Като евроскептик, който се застъпва за по-близки отношения с Русия и се противопоставя на военната помощ за Украйна, победата на Радев може постепенно да промени външната политика на България. Радев водеше кампания с обещания за борба с корупцията и край на годините политическа нестабилност.

България е постигнала слаб напредък в изпълнението на задълженията си към ЕС за прилагане на Европейския акт за свобода на медиите (EMFA), който влезе изцяло в сила през 2025 г. Проблеми като политически натиск върху журналисти и обществените медии, ограничен плурализъм и непрозрачна собственост продължават да характеризират българската медийна среда, а законодателните реформи се забавят, пише още в доклада.

Атмосфера на враждебност

Според него българските медии работят в атмосфера на враждебност от страна на политици и част от обществото. Журналисти от Nova TV са били нападнати, докато отразявали протест в град Сопот, организиран от националистическата евроскептична партия „Възраждане“ по време на посещение на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Делата от типа SLAPP (стратегически дела срещу публично участие) редовно се използват от политици и длъжностни лица за заглушаване на журналисти.

Пример за това е случаят с разследващия журналист Борис Митов и независимата медия Mediapool, които бяха осъдени от Върховния касационен съд (ВКС) и глобени с над 20 000 евро за клевета срещу високопоставен съдия. Дългогодишната съдебна битка на Митов е свързана с негово фактологично вярно разследване от 2018 г. относно професионалното минало и личното имущество на магистрат, се посочва в доклада.

Отстраняването през декември на журналистката от bTV Мария Цънцарова, водеща на популярното сутрешно предаване, заедно със съводещия ѝ Златимир Йочев, предизвика протести в подкрепа на журналистите пред сградата на bTV. Цънцарова беше уволнена за предполагаемо нарушение на редакционните стандарти, което тя определи като политическа цензура.

Водещи медии

Използването на големите новинарски марки в България остава до голяма степен непроменено както в традиционните, така и в онлайн платформите. Водещите телевизии – Nova TV News, собственост на Nova Broadcasting Group, и bTV News, собственост на bTV Group – запазват доминиращите си позиции и продължават да привличат над 90% от рекламните бюджети. „24 часа“ остава лидер на относително стабилния печатен пазар. Въпреки въвеждането на платени дигитални абонаменти, “Дневник“ и „Капитал“ („Икономедиа“ АД) отчитат растеж в онлайн потреблението. „Капитал“ е една от малкото традиционни медии, които създават съдържание, насочено към по-млади читатели.

Алтернативната журналистика

България вече не е лидер по „избягване на новини“ (60%), като все повече граждани се обръщат към AI чатботове за ежедневни новини.

Журналисти и утвърдени автори като Мартин Карбовски, Станислав Цанов, Явор Дачков, Миролюба Бенатова и Генка Шикерова продължават да са популярни в дигиталното пространство с големи YouTube аудитории. В същото време нови Gen Z инфлуенсъри и създатели на съдържание значително увеличават популярността си сред младите.

Флора Стратиева (над 267 000 последователи в TikTok и 122 000 в YouTube), Андреа Банда Банда (97 000 в Instagram) и Мими Шишкова (50 000 последователи) са сред създателите, които помогнаха за мобилизирането на подкрепа за протестите сред младите в края на 2025 г. Слоганите „You pissed off the wrong generation“ (Ядосахте грешното поколение) и „Give us a reason to stay“ (Дайте ни причина да останем) се превърнаха в едни от определящите хаштагове в TikTok и Instagram. Дронови кадри в социалните мрежи се използваха за показване на мащаба на младежките протести като контрапункт на официалните правителствени данни, пише още там.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.