След близо 9-часово заседание, заплашващо да прескочи и в малките часове на нощта, парламентарната комисия по правни въпроси успя да приеме някои текстове от Закона за съдебната власт (ЗСВ), определящи допълнителни правила за избора на Висш съдебен съвет (ВСС) и инспектората към него, налагащи мораториум върху някои действия на ВСС с изтекъл мандат (какъвто е сегашният), даващи повече права на министъра на правосъдието. Приети бяха и текстове, свързани с националното следствие и заместниците на главния прокурор. 

Всичко това обаче се случи в безпорядък, въпреки заявките на управляващата "Прогресивна България" и лично на лидера й Румен Радев в речта си от парламентарната трибуна в първия ден на това Народно събрание, за качествен и предвидим законодателен процес. Първо се оказа, че има два доклада за разглеждане на законопроекта на второ четене - един публичен, качен на сайта на НС, каквото е изискването за прозрачност, и един непубличен - раздаден на хартия само на членовете на комисията, но не и на заинтересованите страни и журналистите, препълнили зала 356 в Партийния дом. Това предизвикваше непрестанно объркване сред искащите думата за коментари по текстовете. И за да е още по-хаотично, в хода на дебата се появяха устно (или на хвърчащи листове) нови и нови поправки на поправките на поправките. Самото заседание пък се превърна в обществена дискусия като за първо четене, когато се обсъжда духът на закона, заради множеството изказвания и бележки на искащите да вземат думата представители на Върховния административен съд (ВАС), Върховния касационен съд (ВКС), Инспектората към ВСС (ИВСС), самият ВСС, представители на апелативните съдилища, прокуратурата, адвокатурата, Националната следствена служба (НСлС), министърът на правосъдието, съсловните организации - и последният да затвори вратата.

Така в 23 ч., при започнало заседание в 14:30, председателката на комисията Янка Тянкова (ПБ) най-сетне се принуди да признае, че амбицията й за приемане на целия ЗСВ до края на астрономическия ден е обречена, и сама предложи работата да продължи по светло на следващия ден - предложение, възприето с две ръце от всички участници.

Какво все пак бе прието (но и какво не бе) от обединените в един три проекта за изменения в ЗСВ (на ПБ, "Демократична България" и "Продължаваме промяната")?

Априори още в началото бяха отхвърлени предложенията на ДБ за участие на съсловните организации и академичните среди в номинирането на членове на ВСС от парламентарната квота (11 души), както и Съветът да не е вече постоянно действащ орган, като членовете му магистрати продъжлат да изпълняват функциите си на редови съдии, прокурори и следователи. От ПП настояваха две от номинациите за съдийската колегия да се правят от Общото събрание на адвокатите от страната и Съюза на юристите в България и две от прокурорската - от Академичния съвет на Софийския университет и БАН. Тези текстове бяха подложени на дълга дискусия и критики, в т.ч. как вносителите са определили кой в коя колегия да номинира, ще бъде ли задължен на практика парламентът да гласува тези граждански номинации, защо само СУ - дискриминират се останалите юридически факултети и пр., и пр. ВСС пък и сега се задъхвал от работа, занимващ се не само с кадрови въпроси, а и с финансови, със сградния фонд, с обществени поръчки, така че нямало как да работи само на сесии, ако няма добре обмислена реформа.

Възприето бе все пак ограничение за т.нар. трима големи да се "прехвърлят" във ВСС. Така изборен член на ВСС не може да е лице, което в рамките на предходния мандат на кадровия орган е било председател на ВАС, ВКС или главен прокурор. Същото ще важи и за изпълняващите функциите "през последните две години" и "за повече от 6 месеца, без значения дали е имало прекъсвания". Или преведено към настоящата ситуация - нито Борислав Сарафов, нито бившият председател на ВАС Георги Чолаков ще може да бъдат предложени за членове на бъдещия ВСС.

Заради завареното положение със сегашния ВСС, който управлява вече близо четири години над мандата си, мнозинството въведе и редица ограничения какви решения може да взима органът година след просрочие - до встъпването в длъжност на нов състав. Това бяха и едни от най-дискутираните от съсловието текстове, доколкото част от предложенията засягаха младите магистрати, които сега влизат в системата и бе поставено под риск назначаването им, както и дали няма да се заличат вече образувани дисциплинарни производства. В крайна сметка бе възприето, че ВСС с изтекъл от година мандат няма да може да определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури, създава и закрива съдилища и прокуратури, променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура; да определя броя и структурата на администрацията на ВСС и на Националния институт на правосъдието, приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията, одобрява кодекс за етично поведение. Но по-важното: да назначава, повишава и премества съдии, да назначава административни ръководители. Младшите магистрати влязоха в изключенията, както и дисциплинарните производства - заради риск да бъдат прекратени, ако не бъдат довършени. 

Нововъведение с цел прозрачност (което изключва масовото гласуване от един IP адрес): бе прието предложението на ДБ за видеонаблюдение при отчитането на резултата от гласуването за членове на ВСС от професионалната квота (по ред идентичен на този на националните избори).

Мнозинството реши да впише и министърa на правосъдието като лице, което може да оспорва решения на колегиите и пленума на ВСС, като жалбата не спира решението.

Спор - най-вече между представителите на ВАС и ВКС, пък предизвика предложението смесени състави на двата върховни съда да гледат жалбите срещу някои решения на съвета, които сега се гледат само в административния съд. Смесените състави в крайна сметка бяха приети с изрично посочване по кои въпроси ще се е произнасят.

По отношение на ИВСС, който пък управлява извънмандатно вече шест години, бе решено не само депутатите, а и общите събрания на съдиите във ВКС и ВАС, на следствието, като и прокуратурата да могат да правят предложения за състав. И за инспектората бяха въведени ограничения във взимането на някои решения, ако мандатът му е изтекъл преди една година. След дълъг размисъл и по този въпрос, все пак беше оставено задължението му да проверява имуществените декларации на магистратите и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Отново заради Сарафов, мнозинството "разкачи" сегашното законово положение, при което директорът на НСлС е и заместник-главен прокурор. Както е известно, след като се оттегли като и.ф. обвинител номер едно (отново в просрочие на мандата), Сарафов се върна начело на следствието и така стана заместник на новия и.ф. главен Ваня Стефанова, която пък той бе назначил за свой заместник преди това. 

Бе решено още главният прокурор да може да има и трима заместници (при ограничение от двама сега).

С относителната самостоятелност на следствието, която сега то има, също се приключва, след адхок вкаран анонимен текст в ЗСВ, който указва, че вече само главният прокурор ще организира дейността в НСлС и ще назначава и освобождава служителите. "Сега ли е моментът да решим къде е мястото на следствието?!" - реагира Стою Стоев (ПП).

С напредването на нощта, от ПБ се отказаха от една своя редакция на редакцията, касаеща административните ръководители и заместниците им. Законът сега позволява заобикаляне на конкурсното начало при назначенията, като по изключение може да се назначи съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво. При освобождаване той може да остане в същия орган, вместо да се върне там, от където е бил "изстрелян" кариерно. Публична тайна е, че с това изключение се злоупотребява.

От ПБ първоначално бяха предложили при освобождаване лицата да се връщат на заеманата преди назначаването си за ръководители длъжност. Изведнъж обаче в доклад 2 (този, който не бе публичен) се оказа, че същата политическа сила е предложила противоположен текст. Покрай дебата дали промяната ще изпише вежди или ще избоде очи на магистратурите в по-малките населени места, където липсвали желаещи да са ръководители, правосъдният министър Николай Найденов разказа нещо любопитно: че само за седмицата, в която текстът, предвиждащ връщане на старите по-ниски длъжности, е стоял на сайта на НС, над 80 административни ръководители са подали заявления за освобождаване, за да се възползват от сегашния по-благоприятен ред. 

На този объркан текст и явно казус, който предвижда по-сериозно обмисляне от редакцията на редакцията, проф. Тянкова предложи работата по ЗСВ да продължи на следващия ден и заседанието бе прекратено.