Българският премиер Румен Радев е сред четиримата нови ръководители на страни членки на ЕС, които могат да повлияят на европейските баланси в момент, когато се пренарежда политическата динамика около ключови теми като Украйна, европейския бюджет и външната политика.

Това пише „Политико“ в статия, посветена на започващия днес двудневен Европейски съвет в Брюксел.

Бившият президент на България сложи край на години на вътрешнополитическа безизходица, когато подаде оставка през януари, създаде своя партия и постигна убедителна победа на последвалите избори. Въпреки че преди това е участвал в заседания на Европейския съвет заради конституционна особеност, която не позволяваше на служебни премиери да представляват страната в Брюксел, това ще бъде първата му среща на върха като правителствен ръководител.

Идването му на власт може да затрудни усилията за запазване на единния фронт на ЕС по отношение на Украйна.

Миналата година Радев заяви, че Киев е „обречен“ във войната си срещу Русия и се противопостави на увеличаването на военната помощ от ЕС или на „изливането на повече оръжия“ в Украйна. Той също така обвини европейските лидери за подкрепата им към украинската контраофанзива, като каза, че тя е довела до стотици хиляди жертви.

Той запомнящо се влезе в сблъсък с украинския президент Володимир Зеленски по време на предавана по телевизията среща през 2023 г. Украинският лидер публично го упрекна за това, което критиците описаха като позиции, близки до Кремъл. Този епизод постави Радев в лагер, който включва словашкия премиер Роберт Фицо - друг често критикуващ западната подкрепа за Украйна лидер, който е развил по-топли отношения с Москва.

Няколко брюкселски източници вече са предпазливи. България може да се превърне в спънка при преговорите за бъдещи санкции срещу Русия. ЕС се надява да одобри 21-вия пакет санкции в следващите месеци, но дипломат заяви, че София вече заема твърда позиция, макар че причините за възраженията ѝ остават неясни.

Въпреки това друг дипломат поставя под въпрос дали Радев би бил готов или способен да играе ролята на пречка, която доскорошният премиер Виктор Орбан дълго време заемаше в Европейския съвет.

„Политико“ обръща внимание и на другите трима нови лидери, които ще участват днес в Европейския съвет.

В Унгария Пeтер Модьор е представен като проевропейски консерватор, който възстановява отношенията с Брюксел и отпушва потока на замразени средства, но същевременно запазва част от линията на предишната политика по миграцията и енергетиката.

В Словения Янез Янша се завръща като позната и конфликтна фигура в Брюксел, с твърда вътрешна политика, подкрепа за Украйна и очаквани спорове по теми като санкции срещу Израел.

В Латвия Андрис Кулбергс поема властта след политическа криза и поставя фокус върху сигурността, отбраната и защитата на източния фланг на ЕС, при запазване на твърда подкрепа за Украйна.

La Matinale européenne: България приема ролята на Орбан по санкциите срещу Русия

България заема по‑твърда позиция по новия пакет санкции срещу Русия, съобщава брюкселската платформа La Matinale européenne. Според изданието страната на президента Румен Радев се очертава като „новия Орбан“ в дебата по двадесет и първия санкционен пакет.

Външният министър Велислава Петрова е заявила в парламента, че София ще се противопостави на част от предложенията на Европейската комисия — сред тях вписването на руския патриарх Кирил в черния списък и мерки срещу „Лукойл“ и неговите дъщерни компании. Петрова е подчертала, че „основен приоритет е запазването на енергийната стабилност на страната“, като според нея тази позиция се споделя и от други държави членки.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.