Българските власти са издали разрешения за износ на технологии за наблюдение към държави, за които има сериозни данни, че използват подобни средства за вътрешни репресии и нарушения на човешките права. Това твърди международната правозащитна организация Human Rights Watch (HRW) в публикуван днес анализ.

Според организацията между 2018 и 2023 г. българската Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение е одобрявала лицензи за износ на продукти на компанията Circles, която в момента е базирана в България.

Документите, прегледани от HRW, показват разрешения за износ на системи за прихващане на телекомуникации, софтуер за наблюдение на комуникации и други технологии за следене към Азербайджан, Бахрейн, Бразилия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Гана, Гватемала, Израел, Йордания, Малайзия, Мексико, Мароко, Панама, Сърбия и Обединените арабски емирства.

Сред клиентите са разузнавателни служби, военни и полицейски структури, регионални администрации и частни компании.

От HRW уточняват, че лицензите доказват разрешение за износ, но не и че съответните технологии действително са били доставени. Според организацията самото издаване на разрешенията поставя под съмнение ефективността на европейските механизми за контрол върху износа на подобни продукти.

"Всички правителства в ЕС трябва да ограничават износа на инструменти, които могат да бъдат използвани за репресии, а не автоматично да ги одобряват", заявява старшият изследовател по въпросите на наблюдението в HRW Зак Кембъл.

По думите му Европейската комисия разполага с данни, че държави членки издават лицензи без достатъчна оценка на риска за човешките права, но не предприема необходимите действия въпреки съществуващата правна рамка.

Компанията Circles и връзките с шпионския софтуер

HRW обръща внимание, че Circles първоначално е създадена в Кипър, а по-късно премества дейността си в България.

Един от двамата ѝ основатели е Тал Дилиан, който е сред създателите и на компанията Intellexa. През февруари тази година съд в Атина го призна за виновен по дело, свързано с използването на шпионски софтуер срещу гръцки журналисти, политици и бизнесмени. Дилиан е обявил, че ще обжалва решението.

През 2024 г. той бе санкциониран и от правителството на САЩ заради ролята си в разработването, експлоатацията и разпространението на комерсиални шпионски технологии.

Според експерти по дигитална сигурност част от продуктите на Circles използват слабости в международната телефонна инфраструктура, известни като атаки чрез протокола SS7, за прихващане на комуникации и проследяване на потребители.

Документите на българските власти показват също лицензирани сделки с израелските компании Q Cyber Technologies и NSO Group.

Какви технологии са получили разрешение?

Според документите става дума за няколко категории продукти:

  • софтуер Landmark за събиране и обработка на данни за местоположението на мобилни абонати;
  • софтуер VOLE, който позволява дистанционно прихващане на входящи и изходящи телефонни разговори;
  • система Saphire, чрез която може да бъде променян IP адресът на конкретно мобилно устройство;
  • устройства от серията Pixcell, известни като IMSI catcher, които могат да прихващат телефонни разговори, съобщения и интернет трафик и да определят местоположението на потребителите.

HRW отбелязва, че много от държавите, получили лицензирани технологии, имат дългогодишна история на използване на средства за наблюдение срещу журналисти, активисти и представители на гражданското общество.

Организацията посочва Обединените арабски емирства като пример за държава с политика на нулева толерантност към критиките срещу властта, подкрепена от широк набор от средства за наблюдение.

Азербайджан също е посочен сред страните, в които активисти, журналисти и правозащитници редовно стават обект на арести и ограничения на основни свободи.

По данни на HRW в Бахрейн, Ел Салвадор, Гватемала, Мексико, Мароко, Сърбия, Израел и Йордания власти са използвали сходни технологии срещу представители на медиите и граждански организации.

България и Европейската комисия си прехвърлят отговорността

Правозащитната организация съобщава, че е проверила автентичността на документите чрез анализ на метаданните и сравнение с официални документи, предоставени от Министерството на икономиката и индустрията по реда на достъпа до обществена информация.

В писмен отговор до HRW българският министър на икономиката и индустрията е заявил, че износът, който противоречи на националните, европейските и международните ангажименти на страната, включително в сферата на защитата на човешките права, не се допуска.

От министерството подчертават още, че поддържат политика на "нулева толерантност към злоупотребите" и следят за спазването на действащите правила.

От своя страна Европейската комисия е посочила, че решенията за издаване на лицензи за износ на продукти с двойна употреба са изцяло в правомощията на държавите членки.

"Българското правителство и Европейската комисия имат ясна отговорност и законов мандат да контролират този износ, но не успяват да го направят", заявява Зак Кембъл.

Според него европейски компании за наблюдение продължават да получават разрешения за износ по целия свят, без да бъдат прилагани дори минимални гаранции за защита на човешките права.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.