България се противопостави на част от новия, 21-и европейски пакет санкции срещу Русия. Това разбрахме вчера първо от изданието “Политико”, позоваващо се на двама дипломати, запознати с преговорите между държавите членки. После и от външната министърка на кабинета "Радев" - Велислава Петрова-Чамова, която се опита да ни увери, че “символните” санкции “не вършат работа”.

Те са насочени към един от основните идеолози на войната на Путин срещу Украйна - руския патриарх Кирил. За него либерализмът е основният противник на християнския идеал и на „правата вяра“, а руският патриотизъм - средство за оцеляване и духовна устойчивост.

През последните четири години единственият противник на санкциите срещу него беше Будапеща. След падането на Орбан от власт, изглежда, се намери кой да го замести.

Кой е патриарх Кирил, когото Радев пази?

Светското име на духовния лидер на Руската православна църква (РПЦ) е Владимир Гундяев. Той е роден през 1946 г. в Ленинград (Санкт Петербург). И баща му, и дядо му преди него са били православни свещеници. 

През 1969 г., докато е семинарист, приема монашеското име Кирил. Завършва Ленинградската духовна академия година по-късно, където остава да преподава догматическо богословие. 

Докато Владимир Путин навлиза все по-дълбоко в структурите на КГБ, Кирил скоростно се изкачва в църковната йерархия.

В началото на 70-те е назначен за представител на РПЦ в Световния съвет на църквите (ССЦ) - най-голямата международна християнска икуменическа организация, чиято главна цел е да сближава основните християнски вероизповедания. На тази длъжност той прекарва 4 години в Женева, Швейцария.  

На 28-годишна възраст става най-младият ректор в историята на Ленинградската семинария. А едва на 31 вече е „Архиепископ Виборгски“.

През 1985 г. оглавява епархията на двата големи региона Смоленск и Калининград и само 3 години по-късно е издигнат в сан митрополит. През 1989 г. става главен дипломат на РПЦ, след като оглавява Отдела за външни църковни връзки.

От 2009 г. той е патриарх на Руската православна църква - първият, избран след разпадането на СССР. По това време Путин вече е в управленска двойка с Медведев като министър-председател на Русия. Три години по-късно ще започне непрекъснатият му и до днес президентски мандат.

Още преди да се сдобие с титлата, Кирил се утвърждава като един от основните му поддръжници.

Агент “Михайлов”

Ключов период от биографията на патриарха са четирите години (1971-1974 г.), прекарани в Женева, където е изпратен като официален представител на Московската патриаршия в ССЦ - тогава част от дипломатическите усилия на Съветския съюз. 

Разследване на швейцарското издание „SonntagsZeitung“ от 2023 г., базирано на архивите на швейцарската федерална служба, разкри, че в действителност по онова време Кирил пребивава в Швейцария като агент на КГБ (руската държавна сигурност), под оперативния псевдоним “Михайлов”. Според изнесената информация една от задачите му е била да влияе върху Световния църковен съвет, да смекчава критиките към СССР и да ги изостря спрямо САЩ. 

Руската православна църква и патриархът не са коментирали твърденията, но подобни подозрения съществуват от години.

Лондонското издание “Тhe Times” припомни, че още през 1992 г. бившият депутат и свещеник отец Глеб Якунин - представител на руската църковна опозиция - е открил в държавните архиви доказателства за сътрудничество между висши духовници и съветските тайни служби. Бившият архивист на КГБ Василий Митрохин потвърждава, че ключовите назначения в църквата са били съгласувани със службите, а духовниците са използвани като агенти на влияние в чужбина. 

По-късно, пише  "The Times", историкът Феликс Корли обобщава архивни материали на КГБ, от които става ясно, че проникването във Ватикана и други икуменически организации е било сред основните стратегически цели на КГБ.

"Олтарното момче на Путин"

След началото на военните действия в Украйна, патриарх Кирил се превърна в един от основните идеолози на режима на Путин. В проповедите му войната е представена и оправдана като религиозна и цивилизационна битка, в която Русия изпълнява спасителната мисия на правата вяра.

Заради тези позиции той беше санкциониран от Великобритания, Канада, Чехия, Литва и Латвия. Въпреки че в различните държави мерките варират, те предвиждат замразяване на финансови активи и банкови сметки, забрана за извършване на бизнес сделки с местни граждани и забрана за влизане на тяхна територия.

Европейският съюз отдавна се готви да ги последва. 

През 1993 г. Кирил - все още митрополит - учредява Световен руски народен събор (СРНС) - официална обществено-религиозна платформа, която да обединява представители на РПЦ, държавни структури и интелектуални кръгове, верни на режима. Идеологическата рамка на събора е подчинена на „руската национална идея“ и концепцията за „Руския свят“. С времето СРНС се превръща в основна политико-идеологическа трибуна.  

През март 2024 г. под негово председателство, конгрес към СРНС прие декларацията, която обяви Украйна за част от руската цивилизационна сфера, а войната срещу нея - за “свещена”. В нея се казва, че мисията на Русия е да защитава света от натиска на глобализма и „Запада, който е изпаднал в сатанизъм“, а руските войници са защитниците на „единното духовно пространство на Светата Рус“.

В отговор Световният съвет на църквите (ССЦ) заплаши да изключи Руската православна църква - най-големият им представителен член. Засега това не се е случило. 

За сметка на това обаче, позициите му принудиха Ватикана да се дистанцира от Московската патриаршия. Още в самото начало на войната папа Франциск, който незабавно осъди военните действия на Русия, публично призова патриарх Кирил да не се превръща в “олтарното момче на Путин”. И няколко месеца по-късно отказа да се срещне с него. 

Откъсване от руското “православие”

След началото на войната Украинската православна църква също обяви, че прекъсва връзките си с Московската патриаршия. На църковен събор в Киев тя промени устава си и провъзгласи „пълна самостоятелност и независимост“, която и до днес остава непризната от Москва. В следващите месеци хиляди енории започнаха да напускат църковната й юрисдикция. 

В името на вярата?

Образът на патриарха неведнъж е бил помрачаван от скандали, свързани със значителното му имущество. През годините независими медии разкриха съществуваща мрежа от луксозни имоти, свързани с него и семейното му обкръжение. Разследване, публикувано от независимия сайт “Медуза” - забранен и обявен за “нежелателна организация” в Русия - описва, че тя включва резиденции в Переделкино край Москва, имот в Геленджик на Черно море (в близост до „двореца на Путин“), вила в Швейцария. Посочва се още, че патриархът разполага с яхтата „Палада“ и пътува с частни самолети. 

На официална снимка от 2009 г. е заснет да носи на ръката си швейцарски часовник Breguet на стойност около 30 000 долара. 

РПЦ, разбира се, отрича. 

Откога България целува краката му?

Руският патриарх е имал две официални посещения в България - през 2012 и 2018 г.

Първата му визита е определена като "историческа". Тогава се среща с българския патриарх Максим, за да отслужи литургия в руската църква “Св. Николай Чудотворец”, и е удостоен с най-високото отличие на БПЦ - ордена „Св. Цар Борис-Покръстител”.

Светият синод е връчвал златния орден също на Владимир Путин, Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов. 

При второто му посещение Илияна Йотова - тогава вицепрезидентка - изрази уважението си към РПЦ и нейната роля в Освободителната война, като буквално падна в краката на руския патриарх. 

Припомняме също, че тогава, по време на тържествата за 3 март, патриарх Кирил заяви, че „България е освободена от Русия“ и че тази историческа истина е „завоювана с кръв“. А по-късно се скара на Румен Радев (тогава президент) заради “българските интерпретации” на събитията, които акцентират върху многонационалния състав на руската армия, включваща украинци, финландци, румънци, поляци и др. Това размивало водещата роля на Руската империя в Освобождението ни.

Дали всичко това има отношение към решението на Радев (сега премиер) да блокира санкциите срещу него, може би също е въпрос на интерпретации…