В началото на април Клуб Z стартира новия си проект „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който проследява връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание, независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устно или друг вид обещание на нейни представители, в сравнение с първите законодателни действия на формацията в парламента. За обобщение на резултатите се ползва AI методология, боравеща със следните категори за изпълнение на обещанията: „Изпълнено“ (законопроектът изпълнява обещанието напълно), „Частично“ (непълно изпълнение), „Тематично“ (законопроектът има смислови съвпадения с обещанието), и „Неизпълнено“ (няма внесена инициатива, която да изпълнява обещанието, или има внесена противоположна).

Първият материал по темата е посветен на работата на най-малката парламентарна група в 52-рото Народно събрание – тази на националистите от „Възраждане“.

Партията започна първия си месец в новото Народно събрание с относително висока законодателна активност. До края на май 2026 г. формацията е внесла 11 законопроекта, показват данните по проекта ни. Част от тях не са нови, а са писани в последните години и многократно са внасяни в предишни парламенти.

Въпреки, че теоретично влиянието на „Възраждане“ върху управлението е ограничено, най-малката опозиционна партия в парламента има „покритие“ на доста от опорните си точки с управляващата партия на Румен Радев „Прогресивна България“. Двете имат съвпадащи позиции в консервативната реторика, национализма, антиукраинските и антиевропейските позиции и популистките „патриотарски“ послания. Тези общи линии означават, че законодателните инициативи на „Възраждане“ имат реален потенциал да съвпаднат с политиките на ПБ. Така че могат да видят бял свят, макар и не като внесени от хората на Костадин Костадинов.

И така кои са някои от основните законодателни линии на „Възраждане“ през м. май 2026 г. и какво показва съпоставката с предизборните обещания:

Графика Notion.AI/ChatGPT

Социални и здравни мерки

• Минимални възнаграждения за медици: промени в Закона за лечебните заведения  превръща предизборната теза за „значително увеличение“ на заплатите в конкретен нормативен механизъм. Законопроектът обвързва заплатите с проценти от средната брутна заплата. Въвеждат се минимални прагове за възнагражденията на медицинските специалисти и санкции при неизпълнение. Предизборните обещания са изпълнени като конкретен механизъм, но остават аспекти извън заплатите (условия на труд, финансиране, кадри), които не са обхванати.

• Медицински транспорт до най-близко лечебно заведение: ремонт на Закона за здравето гарантира държавен транспорт за пациенти, особено в периферни райони, и изпълнява ангажимента за равен достъп. Въпреки заявеното отлично намерение, законопроектът е определян от критиците му като популистка заигравка с хората от малките населени места, в които още се пазят спомени за соц държавното здравеопазване.

Консервативни ценности и "патриотични" инициативи

• „Добродетели и религии“: промени в Закона за предучилищното образование. С тях се въвежда нов задължителен предмет в училищата. То ще е поетапно, предвиждат се алтернативни програми и инициативата съвпада с дългогодишната кампания на партията за утвърждаване на "традиционните български ценности". Законопроектът пряко следва предизборната реторика, но поставя въпроси и предизвиква сериозни притеснения за идеологизация и натиск върху училищната система и светското образование в България.

• Закон за българския език: нов идеологически натоварен законопроект, който подсилва „патриотарската“ линия на партията, с потенциално антитурски ефект. Въвежда строг регламент за задължително използване единствено на български книжовен език от държавните органи, местното самоуправление, съдебната власт, политическите партии и обществените медии. Според критиците подобни регулации създават риск от символни културни конфликти и ограничаване на правата на малцинствени общности, без да решават конкретни обществени проблеми.

Геополитика и енергетика

• Законопроект за контрол по ограничителните мерки: поправка в закона, която дава възможност на България да договаря изключения от санкциите срещу Русия за руски нефт и нефтопродукти. Политически спорно, особено в контекста на войната в Украйна и европейските санкции. Прилича по-скоро на опит за заобикаляне/отслабване на санкциите срещу Москва, което е в конфликт с европейската линия и моралната оценка за войната.

• Изменение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти: законопроектът облекчава режима за внос и търговия с нефтопродукти чрез допълнителни дерогации. Проблемът е, че реалната полза е основно за руската нефтена индустрия и противоречи на общата европейска политика спрямо Русия след началото на войната в Украйна. Под повърхността се крие геополитическа ориентация и благосклонност към Москва, морално осъдима позиция на фона на европейските ограничения.

Икономика и данъци

• Закон за ДДС: промяната в закона въвежда нулева ставка за „малкатапотребителска кошница“. Формално това е изпълнение на предизборната социална мярка за овладяване на цените на хранителните продукти и защита на уязвими групи. Частично се покриват обещанията на "Възраждане" от предизборната кампания, други, свързани с ДДС - остават неизпълнени. 

Други регулации

• Закон за юридическите лица с нестопанска цел: промените в закона въвеждат ограничения върху подвеждащи имена на НПО. Но това е формално, истинската цел е контрол върху неправителствената сфера – в изпълнение на предизборната теза за „прочистване“ на гражданския сектор. Критиците му виждат прилики с регулаторни модели, използвани за натиск върху гражданския сектор в Русия и го смятат за "първа стъпка" към въвеждането на закон за "чуждестранните агенти" по кремълски модел.

• Закон за Националната служба за охрана: поправката в закона предвижда отпадане на охраната от НСО за народни представители и значително ограничаване на възможностите бивши министри и премиери да получават държавна охрана. Законопроектът е продължение на последователната позиция на „Възраждане“ срещу привилегиите на политическия елит и беше внесен преди решението на компетентната комисия да прекрати охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.