България е изправена пред все по-сериозен риск от горски пожари, но системата за тяхната превенция и управление не е подготвена за променящите се условия. Това се посочва в нов експертен анализ на WWF България, който очертава слабости в организацията, финансирането и техническото обезпечаване на защитата на горските територии.

Според природозащитната организация два са най-сериозните проблема. Първият е липсата на собствена специализирана авиационна техника за гасене на горски пожари, въпреки възможностите за европейско финансиране през последните години. Вторият е моделът на финансиране, при който разходите за превенция и защита се поемат от собствениците и стопаните на горите.

По данни на WWF приходите им зависят основно от дърводобива, което прави инвестициите в превенция силно зависими от пазарната конюнктура.

"Освен закупуването на специализирана летателна техника, приоритет на новото правителство трябва да бъде промяната на законодателството, така че дейностите, свързани със залесяване, защита от пожари, защита от ерозия и другите публични функции на горите, да се финансират от държавния бюджет, а не от собствениците и управляващите горските територии. Сегашният модел е неустойчив и рисков", заявява Нели Дончева, ръководител на програма "Гори" във WWF България.

Анализът посочва още, че България няма единна географска информационна система за горите, която да съдържа актуална информация за състоянието на горските пътища, достъпа на противопожарните екипи и наличните водоизточници. Според WWF това затруднява реакцията при възникване на пожари.

Организацията отчита и сериозен недостиг на техника, оборудване и специализирани ресурси за гасене, както и ограничен капацитет на наземните екипи, особено в труднодостъпни райони.

Недостатъчно развита остава и системата за ранно предупреждение. Част от противопожарните наблюдателни кули са нефункциониращи, неподдържани или разположени на неподходящи места.

Повечето пожари тръгват извън горите

Според анализа над 95% от горските пожари са свързани с човешка дейност. В осем от всеки десет случая огънят възниква извън горските територии и впоследствие се разпространява в тях. Най-честите причини са нерегламентираното палене на стърнища и небрежното боравене с огън.

WWF посочва, че въпреки съществуващите забрани контролът остава недостатъчен, а санкциите не изпълняват достатъчно възпираща функция.

Организацията отбелязва, че през последните три десетилетия у нас се наблюдава трайно увеличение както на броя на горските пожари, така и на засегнатите площи.

По данни на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) през 2025 г. България е била сред шестте най-засегнати държави в Европейския съюз като дял от територията си. Опожарени са над 15 000 хектара гори, а щетите са най-големите от 2010 г. насам.

Според WWF удължаването на пожароопасния сезон и зачестяването на екстремните климатични явления допълнително увеличават риска.

"Горските пожари в България са системен риск, който продължава почти целогодишно и ще нараства под въздействието на климатичните промени. Без дългосрочни инвестиции в превенция и специализирана авиационна техника страната ще остава уязвима към все по-мащабни и трудно овладяеми пожари", коментира Добромир Добринов, старши експерт "Природозащитно законодателство" във WWF България.

Пълният анализ и неговото резюме са публикувани на сайта на WWF България.

WWF България съобщава още, че и тази година ще проведе информационна и фондонабирателна кампания в подкрепа на борбата с горските пожари. Организацията посочва, че събраните средства ще бъдат използвани за екипиране на доброволците от Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ), както и за спасяването и рехабилитацията на диви животни, пострадали при пожари, в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" в Стара Загора.

Можете да подкрепите кампанията с дарение тук.