В началото на април Клуб Z стартира новия си проект „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който проследява връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание, независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устно или друг вид обещание на нейни представители, в сравнение с първите законодателни действия на формацията в парламента.

За обобщение на резултатите се ползва AI методология, боравеща със следните категори за изпълнение на обещанията: „Изпълнено“ (законопроектът изпълнява обещанието напълно), „Частично“ (непълно изпълнение), „Тематично“ (законопроектът има смислови съвпадения с обещанието), и „Неизпълнено“ (няма внесена инициатива, която да изпълнява обещанието, или има внесена противоположна).

В първия месец от работата на 52-рия парламент доскорошната управляваща партия ГЕРБ е сред формациите с повече от скромна законодателна активност. 

До 1 юни 2026 г. тя е внесла два законопроекта - или по-точно предожения за изменения в съществуващи норматимни актове - според наличната база данни по проекта. Те са в две различни тематични линии — публични финанси/инвестиции и защита на децата в дигитална среда.

В сравнение с по-активни парламентарни групи, законодателният старт на ГЕРБ изглежда крайно ограничен като брой внесени проекти, особено на фона на предизборните заявки на формацията. Но и двата законопроекта са политически разпознаваеми: единият се опитва да отвори пазара на държавни ценни книжа към гражданите, а другият въвежда възрастова верификация и ограничения за деца в социални мрежи и онлайн платформи.

Съпоставката с предизборните обещания показва различна степен на връзка. Законопроектът за държавния дълг има тематична връзка с обещания на ГЕРБ за подобряване на уредбата за инвеститорите и засилване на финансовата грамотност. При законопроекта за онлайн защитата на децата обаче в наличната база не е открито конкретно обещание на ГЕРБ за възрастова верификация, социални мрежи или специални ограничения за деца в интернет, поради което връзката остава за проверка.

Финанси и инвестиции: ДЦК за физически лица

Първият законопроект на ГЕРБ е Законът за допълнение на Закона за държавния дълг, внесен на 30 април 2026 г. Той създава специален ред за емитиране на държавни ценни книжа, предназначени за придобиване от физически лица.

Идеята е Министерството на финансите всяка година да организира емисии на ДЦК за граждани, като условията включват минимална стойност на записване, срок на погасяване, доходност и възможност за предсрочно обратно изкупуване. Законопроектът предвижда още участие без такси и комисиони, електронна платформа за директно предлагане и обратно изкупуване, както и възможност ДЦК да се записват и изплащат чрез „Български пощи“ ЕАД.

В мотивите се изтъква, че физическите лица в България имат ограничен достъп до сигурни и доходни инвестиции, а участието им на пазара на държавни ценни книжа е затруднено. Така проектът се представя като начин да се даде на гражданите по-пряк достъп до нискорисков инвестиционен инструмент.

Връзката с предизборните обещания на ГЕРБ е тематична. Законопроектът може да се свърже с обещанията за подобряване на уредбата за правата на инвеститорите и засилване на финансовата и дигиталната грамотност. Той не изпълнява тези обещания изчерпателно, но ги превръща в конкретен законодателен механизъм в частта за достъп на гражданите до инвестиционен продукт и стимулиране на финансовата култура.

В същото време това не е мярка, която сама по себе си гарантира по-устойчиво управление на държавния дълг. По-скоро променя начина, по който гражданите могат да участват във финансирането му — чрез по-достъпен вътрешен пазар на ДЦК.

Дигитална среда и деца: забраната за социалните мрежи до 16 години

Вторият законопроект на ГЕРБ е ЗИД на Закона за закрила на детето, внесен на 27 май 2026 г. Той е насочен към правата на децата в онлайн среда и въвеждане на механизми за възрастова верификация. Това е и законопроектът на бившата управляваща партия, който към момента предизвиква най-много медиен шум и обществени вълнения, тъй като с него се предлага забрана на социалните мрежи до 16 години. Това влиза във вълната от подобни мерки в редица страни и обсъждане на проблема на ниво ЕС за ограничаване на вредното влияние на онлайн присъствието на малолетни и непълнолетни. Предложението изглежда колкото обществено значимо, тъй като засяга болезнена обществена тема, така и трудно осъществимо. 

„Държавата ще осигури щит, който ще го пази. Ще се извършва проверка на възрастта. Не искаме война с технологиите", обявява при представянето на предложението депутатът от ГЕРБ Костадин Ангелов.

Проектът на ГЕРБ предвижда технологично средство за потвърждаване на възрастта, което да се разработва и поддържа от държавата. То трябва да удостоверява възрастта и наличието на родителско или настойническо съгласие, без да предоставя други лични данни.

Законопроектът въвежда ограничения за регистрация и използване на социални мрежи и платформи за аудио-видео съдържание от деца под 16 години. За по-малките деца се предвижда родителско съгласие, а за навършилите 13 години - възможност за самостоятелно разрешение при определени условия. Допуска се и използване на платформи за образователни цели под надзор на родители, настойници или педагогически специалисти.

Проектът съдържа и задължения за платформите - да използват средството за възрастова верификация, да въвеждат времеви ограничения и да не обработват или споделят допълнително данни за възрастта и лимитите. Предвиден е и регистър на онлайн доставчиците, както и значителни санкции при нарушение.

Съпътстващо се предлага в преходните и заключителни разпоредби и промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, с която се ограничава използването на мобилни устройства в училище, освен за образователни, здравословни или извънредни случаи.

Тук връзката с предизборните обещания на ГЕРБ е неясна. В наличната база не е открито конкретно обещание на партията за възрастови ограничения, верификация за социални мрежи или специален режим за онлайн платформите спрямо деца. Тематично проектът може да се свърже с по-общи политики за защита на децата, образование и дигитална среда, но без конкретно обещание не може да бъде отчетен като изпълнение. Затова оценката остава „за проверка“.

Изводите

Двата законопроекта очертават по-скоро точкови, отколкото цялостни законодателни приоритети на ГЕРБ в началото на 52-рото Народно събрание.

Графика Notion.AI/ChatGPT

При държавния дълг има по-ясна връзка с предизборната програма - проектът отваря достъп на гражданите до ДЦК и може да бъде прочетен като част от обещанията за инвеститорска среда и финансова грамотност. При онлайн защитата на децата инициативата е по-скоро самостоятелна политическа мярка, за която засега липсва намерено конкретно предизборно обещание.

Така към 1 юни 2026 г. законодателната активност на ГЕРБ в базата показва един законопроект с тематична връзка към обещанията и един законопроект, който остава за допълнителна проверка.

Като отделна, но не герберска връзка, в базата има обещание на „Демократична България“ за „Защита на децата онлайн - срещу кибертормоз и злоупотреба с деца“. То тематично съвпада с целите на законопроекта, но не може да се отчете като изпълнение на обещание на ГЕРБ.⁠⁠​

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.