Коалицията на желаещите, група западни страни, която подкрепя отбраната на Украйна срещу Русия, планира да проведе съвместни военни учения в страни, граничещи с Украйна, през следващите месеци като част от подготовката за планирани многонационални сили за подкрепа, предаде ДПА, цитирана от БТА.

След разговори с германския канцлер Фридрих Мерц, украинския президент Володимир Зеленски и британския премиер Киър Стармър в Париж, френският президент Еманюел Макрон каза в понеделник, че ученията ще демонстрират, че коалицията е „готова, решителна и надеждна – по суша, във въздуха и по море“.

Макрон заяви, че коалицията сега разполага с многонационални сили за Украйна, които са готови за разполагане. Ученията имат за цел да изпитат оперативните планове за силите, които бяха обявени по-рано тази година като възпираща мярка и начин за подкрепа за въоръжените сили на Украйна в мирно време, включително чрез обучение и гарантиране на сигурността във въздушно пространство и морски зони.

Френският президент потвърди плановете за доставка на Украйна на допълнителни военни системи.

„Подкрепата за Украйна е инвестиция в нашата собствена сигурност“, каза той и предупреди, че тези, които вярват, че войната ще свърши на украинските граници, ако Киев бъде изоставен, грешат.

Според полския премиер Доналд Туск първите учения на военни от страни от Коалицията на желаещите ще бъдат в Полша през септември, съобщава полската телевизия „ТВП Инфо“. В тях ще участват военнослужещи от Франция и Великобритания.

Отзвукът

Западните медии поставят в центъра новата „противоракетна“ коалиция, учредена в Париж с участието на Украйна и девет европейски държави, както и силното послание на Еманюел Макрон, че Европа е готова да защитава свободата „и с кръв, ако се наложи“. Заедно с това изданията проследяват дипломатическата динамика около Зеленски, покупката на френски изтребители „Рафал“, британското участие в коалицията и новите финансови ангажименти към Киев, както и американския акцент върху „битката за умовете“ като следваща фаза на войната.

Учредяването на европейската противоракетна коалиция е водеща тема за „Монд“, „Фигаро“ и „Ню Йорк таймс“. Френските медии подчертават символиката на 14 юли: украински военнослужещи ще участват в парада, а Зеленски ще бъде редом до Макрон – знак за стратегическото сближаване, въпреки минали напрежения. „Монд“ и „Фигаро“ акцентират върху договорената покупка на 16 изтребителя „Рафал“ и нови батареи за ПВО, които трябва да започнат да постъпват в Украйна през 2028–2029 г. „Ню Йорк таймс“ извежда думите на Макрон, че Европа е готова да защитава свободата „и с кръв“, и ги поставя в контекста на формирането на многонационалните сили, които ще бъдат разположени след евентуално прекратяване на огъня.

„Гардиън“ разглежда коалицията като обща европейска програма за противоракетна отбрана, която цели да защити както Украйна, така и Европа от руските балистични ракети. Изданието отбелязва и новите учения на Многонационалните сили за Украйна, обявени от Макрон. „Индипендънт“ поставя акцент върху британското участие в европейския заем за Украйна на стойност 90 млрд. евро. Киър Стармър определя британския принос като „от решаващо значение“, а Лондон и Брюксел уточняват, че британските компании ще могат да участват в търгове, финансирани от този заем.

„Ню Йорк таймс“ развива тезата, че войната навлиза в нов етап – психологическите операции, насочени към отслабване на подкрепата в Русия за войната. Изданието разказва за среща в Киев, организирана от Мария Берлинска – ключова фигура в развитието на украинската дронова стратегия. „Блумбърг“ анализира ефекта от украинските удари с дронове върху руската петролна индустрия: производството е паднало до най-ниското ниво от 2005 г., а Москва е принудена да ограничи износа на горива. Украинските сили са ударили поне 24 от 34 големи рафинерии, като дроновете вече достигат цели на над 2400 км.

„Монд“ подчертава, че отношенията между Зеленски и Макрон са „уникални, но не винаги лесни“. „Фигаро“ допълва, че Франция и Украйна са изготвили обща „пътна карта“ за покупката на „Рафал“ и свързаните системи, като първите самолети трябва да бъдат доставени в края на десетилетието.