Безумно е да продължаваме да водим разговора за външната ни политика в плоскостта на разнобоя между Радев и Петрова, а не по същество. Безумие е да продължаваме да не задаваме конкретните въпроси за националния интерес в контекста на Украйна и за плановете на българското правителство по същество, извън лежерните клишета за миролюбието на нацията и дипломатическото решение.

Няма държава в Европа, която да не преследва дипломатическо решение на този конфликт. Ако някой някъде в Европа искаше да участва военно, щеше да го направи. Фактите са обратните - нито една страна, четири години след началото на войната, не участва в нея, напротив - прави се всичко възможно този вариант да се избегне. Аргументът "войнолюбци" е неадекватен, не отговоря на елементарна проверка на фактите.

Твърдението, че военно-промишления комплекс ръководи европейската геополитика спрямо Русия е също толкова несъстоятелен. Европа се събуди по отношение на своята отбранителна уязвимост толкова бавно, плавно и мудно, че е направо нелепо да се разказва приказката за войнолюбива Европа. Напротив - всички знаят, че нямаме друг избор освен да увеличаваме капацитет, но носим от 9 кладенеца вода да го правим бавно и се надяваме, че няма да ни се налага.

Националният интерес, дефиниран през дебелите учебници, е съвкупност от приоритети и цели, които една държава преследва във вътрешната и външната си политика, защото пряко засягат нейното оцеляване, сигурност, благосъстояние и влияние — независимо кое конкретно правителство е на власт в момента.

Не може спасяването от санкции на отделни лица да се национален интерес. Не може движението встрани от основните ти отбранителни, икономически и политически партньори да е национален интерес. Ако е така, значи мястото ти не е в този партньорски клуб.

---

Коментарът е от фейсбук профила на Йордан Бързаков, откъдето го публикуваме с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.