Наблюдавам – доколкото може да се наблюдава от незрящ – образите в България. И картината, която изниква отвъд видимото, е дълбоко тревожна. В България насилникът на жени винаги може да си има повод. Шофьорът, блъснал пешеходец – също. Безчовечният шеф, който мачка хората си – и той.

Информационните и културните усилия са се стекли така, че единственият, който няма право на нито една грешка в това общество, е приличният човек. Но колко пък да е приличен, аджеба? Има собствен бизнес, учил е навън или тук, има или няма семейство, развеждал се е или си има само един човек до себе си открай време – той е винаги, ама винаги, съмнителен. 

Това обаче не е просто нещо, което е „станало“ ей така. То е резултат от дългогодишни усилия за култивиране на недоверие в нормалността. Това са масивни инвестиции в разказване на истории и налагане на лайфстайл, които да покажат на обществото, че агресията винаги може и трябва да се оправдае, а в съзидателното задължително има някаква задна врътка. Мантрата е ясна: „На тоя му плащат, за да е приличен, бе, маняк!“

Илюзията за новите поколения и бягството от отговорност

Гледам как украинците се хвърлиха да защитават уволнения си министър на отбраната. В реално време, посред война, гражданското общество накара Зеленски и Сирски да свият перките. За 12 години от Майдана тези хора стигнаха дотам, че да изискват отговорност и да се борят за смислените си лидери като Михайло Федоров.

В същото време гледам и нашите хвалени Gen Z. За същите тези 12 години тук произведохме ново поколение хора – взимат добри заплати, правят бизнеси, семейства и деца, но чипът е абсолютно същият. Българските Gen Z, точно както и моето поколение, отказват да поемат политическа отговорност. Ние навремето не направихме нищо, за да не управлява Бойко толкова здраво, а те днес отказват да поемат отговорност за това, че именно с техните гласове се избра Румен Радев.

Към съмишлениците: Оправете образите, стига сухи факти

Мисля си за всичко това, докато чета поредните излияния на Радев и безкрайните вайкания на моите колеги и съмишленици – прозападните хора в България. Премиерът се упражнявал да говори за външна политика пред посланиците. Не бил казал нищо за ЕС, нищо за съюзниците ни.

Мили хора, когато се напъвате да говорите с образи пред това общество, първо оправете самите образи. На българина 16 години един "народняк" на власт не му пречеше. Обещавам ви, че още 16 години слуга на Русия ще му е най-малкият проблем.

Това ще е грешката и на поколението Алфа утре. Те ще махнат Радев с високото самочувствие, че „ги разбират нещата и повече така не може“. Но заради същата тази несмяна на чипа, никой няма да е уточнил как точно не може. И като не е уточнено накъде точно продължаваме, резултатът пак ще е: „'секи сам си преценя“. 

Дотогава ще са положени нови информационни усилия и колективното несъзнавано ще бърбори неща като: „Нямам нужда от преценка, всичко е до болка познато – дайте някой, който е способен на насилие“. Защото светът ще е страшен през 2042-а, а на нас никой не ни плаща да сме прилични. За разлика от украинците, на които, нали, „братята руси им вдигнаха държавата, дето сами си я разрушиха“, както внушава Радев. Той обаче е прав само за едно: украинците ще се оправят, а българският народец просто ще продължат да си го крадат.

И тогава някой скучен, прозападен, сляп пиар ще трябва да напише някъде, че и това е съзнателно и скъпоструващо информационно усилие. Усилие агресорът Русия след 16 години да се разказва не като страна, която плаща репарации, а като страна, която „вдига“ и един вид инвестира в Украйна. Украйна, която някак си „така се е случило“, че има нужда от възстановяване, а не че Русия е стартирала кървава война, която на всички ни струва прекалено много.

Та, така, съграждани и съгражданки. Стига с тъпите факти и смотаните, безкръвни образчета. Дайте да работим върху образи, които гърчат тъпите насилници, наглите шефове и убийците на пешеходци. Защото каквото и да тръбят политическите ни противници, човек, пиещ соево лате, изобщо не е проблем. 

Истинският проблем е нацепената, тъпа на куче батка, способна само да вика, да заплашва и да бие. И тя ще властва, докато от нашата страна не се появи един по-силен, по-категоричен образ на нормалността, който да я постави на мястото ѝ. Образ, способен да каже: „Не ми трябва такси, дайте ми ракети.”.

или:

- Не ми трябва България, вярна на Русия, а България, вярна на приличния българин.