Разследващият журналист Христо Грозев разкритикува британските власти, че не са го уведомили предварително за освобождаването и депортирането в България на двама от осъдените за шпионаж в полза на Русия българи, които са били част от групата, следила и него.

„По-скоро реакцията ми е свързана с това, че никой от британските власти, които години наред търсеха моето съдействие по това разследване, не намери за необходимо да ме предупреди, че много преди изтичането на присъдите тези двама осъдени са били освободени“, каза Грозев в ефира на Nova.

По думите му личната му сигурност не е основният проблем.

„Аз нямам лично притеснение от тези двамата. Те са част от много по-голяма структура, която продължава да действа без тях. Ако имам притеснение, то е, че ще имат достъп до информация, с която са се запознали по време на съдебното дело“, заяви той.

Като пример Грозев посочи публикация в социалните мрежи на бивш български политик, в която според него е използван вътрешен документ по делото с личния му адрес.

„Това е документ, който може да бъде получен единствено от обвиняемите и техните адвокати. Публикуването му е незаконно и неетично, защото поставя семейството ми в опасност“, каза журналистът.

Според него освобождаването и депортирането на чуждестранни затворници е част от британската практика за намаляване на броя на лишените от свобода. Въпреки това той смята, че хората, които са били обект на шпионските операции, е трябвало да бъдат уведомени.

Грозев изрази увереност, че българските служби за сигурност вече наблюдават двамата депортирани.

„Най-лошото, което може да се случи за България, е тези хора отново да бъдат замесени в подобна дейност“, заяви той.

По думите му обаче по-големият риск е подобно освобождаване да изпрати погрешен сигнал към бъдещи участници в подобни операции.

„Това дава лош пример. Ако някой знае, че ще получи сериозно възнаграждение, а ще излежи само част от присъдата си, това може да насърчи бъдещи подобни операции“, посочи журналистът.

Неизвестните операции

Според Грозев разследването не е разкрило цялата картина около дейността на шпионската мрежа.

„Не разбрахме всичко, защото британското обвинение се фокусира само върху шест конкретни операции“, припомни той.

Сред публично известните мисии са наблюдението на самия Христо Грозев и негови колеги, както и планове за проследяване на руски дисиденти.

По думите му една от най-шокиращите разкрити операции е включвала подготовка за наблюдение на американска военна база в Германия, където се обучават украински военнослужещи.

„Целта е била да се събира информация за украински военни и офицери с оглед на последващата им ликвидация“, каза журналистът.

Според него извън представеното в съда са съществували и други операции, включително мащабни кампании за дезинформация в европейски държави.

„Тази група е участвала в операции за създаване на негативно отношение към Украйна в различни европейски страни чрез привидно проукраински, но всъщност провокативни послания. Имало е и други операции, за които все още не знаем“, подчерта Грозев.

Именно тези неизвестни елементи от дейността на мрежата според него остават най-сериозният въпрос след освобождаването на двамата осъдени.

Депортирани след излежаване на половината присъда

Повод за коментарите на Грозев стана връщането в България на Иван Стоянов и Ваня Габерова, които са изтърпели половината от наложените им присъди във Великобритания.

Двамата са част от групата от шестима българи, осъдени за участие в една от най-мащабните руски шпионски мрежи, разкрити на британска територия. Според британското разследване групата е действала по задачи на руското разузнаване под ръководството на Ян Марсалек и е извършвала операции по наблюдение във Великобритания и Европа срещу журналисти, руски дисиденти, политически фигури и други лица, представляващи интерес за Москва.

Иван Стоянов се призна за виновен и получи присъда от пет години и три седмици затвор. Ваня Габерова беше осъдена на шест години, осем месеца и три седмици. Сред мишените на шпионската група е бил и Христо Грозев.