В парламента днес дебатират на второ четене закона за държавния бюджет за 2026 г. Депутатите удължиха работното си време до приключването на дебатите, а гласуването ще бъде утре.

По време на дискусията по проектобюджета Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) коментира, че тези 5,7% дефицит, които са записани в бюджета означават, че не ни достигат 7,2 млрд. евро. И това означава също по-висок дълг и инфлация. Тя посочи, че по отношение на дефицита управляващите грубо нарушават Закона за публичните финанси и европейския регламент, според които бюджетният дефицит не може да е над 3%.

Петкова отбеляза, че управляващите залагат повече разходи за издръжка, за част от които не могат да обяснят какво ще покрият, както и увеличени капиталови разходи. Според нея сега приоритет е борбата с държавните служители, а не с олигархията.

Мартин Димитров (ДБ) посочи, че днес е последният шанс за намаляване на бюджетния дефицит на 3%. Според него с приемането на предложенията на ДБ за намаляване на капиталовите разходи и увеличаване на ставките за хазартните оператори дефицитът може да е под 3%.

"С приета редакция се отваря вратата за подписване на нови договори в общинската капиталова програма, но не казвате за какъв лимит става дума, няма правила, т.е. ПБ ще си изберат общини, които считат за близки", смята депутатът.

Атанас Славов (ДБ) посочи, че парламентарната група ще подкрепи бюджета в частта за Министерството на отбраната, но не и намаляването на субсидията за регистрираните у нас вероизповедания, което според него ще засегне съществено тяхната дейност.

Хамид Хамид (ДПС) изтъкна, че от партията категорично се противопоставят на намеренията на правителството да отпадне автоматичният механизъм за обвързване на заплатите в сектор "Сигурност" със средното възнаграждение за страната.

"С полицията шега не бива", предупреди той.

Петър Петров ("Възраждане") поиска 2,9 млн. евро, предвидени за съхранение на класифицирано американско оборудване и съоръжение, да се пренасочат за строително-ремонти работи на съоръженията на яз. "Огоста", които са част от националната сигурност. Колегата му Коста Стоянов поиска да се отложи до края на 2028 г. въвеждането на предвидената нова методика за такса "смет" на принципа "замърсителят плаща", тъй като ще натовари допълнително домакинствата.

Мирослав Иванов (ПП) коментира, че дотук "няма промяна на модела, сменена е само емблемата – вместо ГЕРБ, пише "Прогресивна България". По думите му решение на ПБ е къде ще бъде насочена голяма част от парите, а финансовият министър е решил да насочи повечето от тях към неизвестни проекти на общините.

Здравко Марков ("Прогресивна България") отбеляза, че по данни на Евростат за първото тримесечие на 2026 г. дефицитът е 7,6%.

"Една част от разходите не са направени от нас", заяви той.

И посочи, че в този бюджет се изпълнява голяма част от капиталовата програма, заложена от предишните управляващи.

"Всички внушения, че Бюджет 2026 е изпълнен само с безсмислени харчове - напротив, ние се опитваме да спасим публичните финанси, а не се държим като предишните управляващи - като луд с картечница", заяви народният представител.

Лидерът на ПП Асен Василев, който е и бивш финансов министър изтъкна, че в настоящия бюджет има повече разходи и по-голям дълг в сравнение с предишния бюджет, който свали с огромни протести правителството на Росен Желязков. Той разкритикува правителството за това, че се е отказало от идеята си да ограничи заплатите в държавните предприятия и техните шефове да не получават повече от министър. Аргументът на властта е, че има отделни предприятия - например РВД - в които заплатите на шефовете не могат да бъдат толкова ниски.

Василев предложи ограничението да остане, но да се запише, че изключения могат да се правят с решение на правителството. Допълни, че така ще се постигне и спестяване на разходите, и прозрачност.

"1 млрд. и 700 млн. евро капиталови разходи не са описани, но за тях ще бъде взет дълг", каза още Василев.

Какво е записано в бюджета?

Бюджетът предвижда дефицит от 5,7%.  Проектобюджетът беше одобрен на второ четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси на извънредно заседание, продължило повече от 12 часа. Отхвърлени бяха всички внесени между двете четения предложения за увеличаване на помощи и обезщетения през тази година.

Според проектозакона максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1 на сто от БВП.

Проектобюджетът залага намаляване на разходите за персонал с 10 на сто, считано от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, заетите в МВР и службите за сигурност, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Предвидено е повишаване на приходите от оперирането на тол системата, увеличение на винетните такси с 30 на сто и увеличение на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия от 1 август тази година.

Предвижда се през 2026 г. да не се прилагат автоматичните механизми за определяне на възнагражденията на военнослужещите и служителите в Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана, а минималната работна заплата да бъде 620 евро до изработването на нов механизъм за определянето ѝ.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. Записано е, че индивидуалните основни месечни заплати на държавните служители се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати, намалени с дължимия данък.

С промени в Кодекса на труда се въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж. По предложение на Асен Василев бюджетната комисия одобри промените в Кодекса на труда да влязат в сила от началото на следващата година, а не както беше предвидено – до 1 септември тази година, като до тогава трудовият стаж и съответните права ще се определят по досегашния ред.

В законопроекта е заложено намаляване на субсидията за вероизповеданията от 20 лева на 7,7 евро.

В срок до 15 септември 2026 г. се предвижда да бъде разработено предложение за нормативни промени за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на дейността ѝ към Държавна агенция "Архиви".

Предлага се намаляване на броя на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия от петима на трима. Предвиден е таван на възнаграждението на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) в размер на 95 на сто от основното месечно възнаграждение на президента на България, както и отмяна на текста в Закона за КФН, според който председателят и другите членове на Комисията получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати, определено по ред и начин, установени във вътрешните правила за работната заплата.

На заседанието на бюджетната комисия беше одобрено предложение за осигуряване на финансиране в размер на 51 100 евро за Научен институт "Западни покрайнини", както и на 2 млн. евро за ремонт на Паметника на свободата на връх "Шипка".