От интернет шега до национален протест: кои са „Хлебарките“, новото предизвикателство пред Моди

Това, което започна като шега в социалните мрежи, само за няколко месеца се превръна в едно от най-големите младежки протестни движения в Индия. Хиляди млади индийци, наричащи себе си „Хлебарките“ (Cockroaches), излизат по улиците с искания за реформа на образователната система, оставката на министъра на образованието и по-голяма отчетност на правителството на премиера Нарендра Моди, предава АП.

Движението вече се оценява като едно от най-сериозните обществени предизвикателства пред управляващата партия на Моди през последните години, тъй като успява да мобилизира не само студенти, но и широк кръг недоволни от управлението граждани.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Viraaj Devang (@viraajdevang)

От социалките на улицата: младите индийци излязоха на протест с партията на хлебарките

Как започва всичко

Непосредственият повод за протестите са поредицата скандали с изтичане на въпросите от едни от най-важните приемни изпити в Индия – тези за медицинските университети и за държавната администрация. За милиони индийци те са единствен шанс за сигурна работа и социално издигане. Когато се появят съмнения, че тестовете са били предварително разпространени, често властите ги отменят и ги насрочват отново, което коства месеци, а понякога и години загубена подготовка.

Същинската искра обаче дойде през май, когато председателят на Върховния съд на Индия Сурия Кант, по време на съдебно заседание по друг казус, сравни част от безработните млади хора с „хлебарки“.

Думите му предизвикаха вълна от реакции онлайн.

Студентът в Бостънския университет Абхиджит Дипке използва случая, за да създаде сатиричното движение „Народна партия на хлебарките“ (Cockroach Janta Party). Идеята впоследствие бързо се разпространява.

Войната в Иран тласка Индия обратно към Русия

Символ на поколение

Много млади индийци приемат хлебарката като символ на способността да оцелява въпреки всякакви трудности. Само за няколко дни движението привлича над 21 милиона последователи в Инстаграм.

Социалните мрежи се наводниха с мемета, сатирични плакати и пародийни политически лозунги, насочени срещу правителството на Нарендра Моди.

Техните основни теми са рекордната младежка безработица, недостигът на качествени работни места, корупцията при изпитите, икономическите трудности и все по-назряващото усещане, че младите хора губят бъдещето си.

Индия и пропуснатият шанс в мултиполярния свят

От социалните мрежи към улицата

През юни Абхиджит Дипке се завръща от САЩ в Индия и започва да организира реални демонстрации.

В началото протестите успяват да съберат стотици участници в университетите и големите градове. Скоро в център на движението се превръща площадът Джантар Мантар в Ню Делхи - традиционно място за граждански демонстрации.

С развитието си протестът формулира конкретни искания: оставка на министъра на образованието Дхармендра Прадхан; цялостна реформа на изпитната система; компенсации за семействата на студенти, които са се самоубили след скандалите с изтеклите изпити.

Индия и Италия се споразумяха заедно да произвеждат военно оборудване

Протестите излизат извън университетите

С времето демонстрациите надрастват студентския протест. Все повече участници заявяват, че вече не вярват на образователната система, на политическите институции, на съдебната власт или медиите в Индия.

Към демонстрантите започват да се присъединяват лекари, инженери, служители, родители и цели семейства.

Интересен феномен става подкрепата, с която движението се сдобива в цялата страна чрез... приложения за доставка на храна. Хиляди хора поръчват храна до протестните лагери с инструкции тя да бъде раздадена безплатно на всички участници.

Организаторите подчертават, че движението няма традиционна партийна структура. Всеки доброволец сам финансира пътуването си, а мобилизацията се осъществява почти изцяло чрез социалните мрежи.

Протестите получават нов тласък получават, след като към тях се присъединява известният индийски екологичен и обществен активист Сонъм Вангчук. Той започва гладна стачка в подкрепа на движението, която продължава повече от три седмици. Впоследствие полицията го извежда принудително от лагера и го настанява в болница, което допълнително засили общественото внимание към него. 

Кметът на Ню Йорк поиска Чарлз Трети да върне диаманта "Кохинор" на Индия

Реакцията на правителството

В началото властите категорично отказваха да разговарят с протестиращите. Министърът на образованието Дхармендра Прадхан обвинява участниците, че действат срещу интересите на страната, и заявява, че кризата вече е решена чрез повторното провеждане на компрометираните изпити.

Напрежението обаче продължава да се изостря.

В началото на седмицата хиляди демонстранти се опитаха да достигнат парламента при откриването на новата парламентарна сесия, пише АП. Полицията използва сълзотворен газ и палки, за да ги разпръсне.

След обществената реакция представител на правителството все пак проведе първа официална среща с организаторите, но разговорите се оказаха безрезултатни.

Под натиска на протестите министър Прадхан заяви, че кабинетът е готов да разгледа „всяка основателна тревога на младите хора“, без обаче да коментира искането за собствената си оставка. 

Лидерът на опозиционната партия Конгрес Рахул Ганди също се включи в протестите, като организира демонстрация пред резиденцията на премиера Нарендра Моди, с което и превърна движението на „Хлебарките“ в една от основните политически теми в Индия.

Опозиционни партии и организации за защита на човешките права определят протестите като борба за демократична отчетност и правото на мирни демонстрации.

Защо протестът е важен

Според анализатори успехът на движението показва натрупващото се недоволство сред младите индийци, което се вписва в по-широка тенденция в Южна Азия. През последните години именно младежки движения играят водеща роля в антиправителствени протести в различни държави от региона.

Особеното в случая е, че индийското правителство не е изправено срещу традиционна политическа партия или организирана опозиция, а срещу децентрализирано движение, което се организира основно онлайн и привлича подкрепа далеч извън студентските среди. Това го прави трудно за овладяване и потенциално по-опасно за управляващите в политически план.

С оглед на факта, че стотици милиони индийски избиратели са под 35-годишна възраст, включително милиони гласуващи за първи път, недоволството на младите хора може да се превърне във важен фактор за бъдещите избори и да постави нови предизвикателства пред правителството на Нарендра Моди.