Почти 190-годишен музейен експонат, съхраняван в Природонаучния музей в Лондон, помогна на учени да разрешат дългогодишен научен спор и да потвърдят съществуването на отделен вид панголин. Изследването, публикувано в списание Communications Biology, показва как исторически ДНК образци могат да се превърнат в ключов инструмент за съвременната природозащита. 

Панголините са средноголеми бозайници, срещащи се само в Азия и Африка. На български се наричат още "люспеници", а семейството им, заради типичния външен вид - "шишарковидни люспеници". Покрити са с твърди кератинови люспи, които ги правят уникални, но и изключително уязвими - именно заради тях животните са обект на масов бракониерски лов. Според китайците и други азиатски народи люспите помагат за спадането на оттоци, подобряват кръвообращението и увеличават кърмата на майките.

Природозащитни организации отчитат панголините като най-нелегално търгуваните бозайници в света. 

Скрит вид в Хималаите

Десетилетия наред учените смятат, че панголините в Китай и тези по южните склонове на Хималаите принадлежат към един и същи вид - китайския панголин (Manis pentadactyla).

Генетични анализи през последните години обаче подсказват, че хималайските популации представляват отделна еволюционна линия. Новото изследване окончателно потвърждава това. Видът вече официално е признат като Manis aurita, който обитава Непал, северна Индия, Бутан и части от Мианмар. 

Ключът към загадката се оказва музейният “типов” екземпляр, събран през 1836 г. от британския изследовател Брайън Ходжсън и съхраняван в Лондон.

Въпреки възрастта му учените успяват да извлекат ДНК от кости и зъби чрез съвременни методи за секвениране. След сравнение с генетичен материал от съвременни панголини в Непал и Индия става ясно, че става дума за един и същ вид. 

Това разрешава и спор около научното наименование. През 2025 г. друг екип предлага новото име Manis indoburmanica, но според правилата на Международния кодекс по зоологическа номенклатура най-старото валидно име има предимство. Така официалното название остава Manis aurita, дадено още през XIX век. 

Защо това е важно?

На пръв поглед разликите между двата вида са малки - хималайският панголин има по-едро тяло, по-дълга опашка и по-малки уши. Освен това двата вида обитават различни райони и естествените им местообитания не се припокриват. 

Според авторите именно точната класификация е от решаващо значение за опазването на вида.

Разграничаването позволява по-точно определяне на районите, в които живее всеки вид, улеснява проследяването на конфискувани люспи при разследвания на незаконна търговия и намалява риска при програми за развъждане и връщане на животни в дивата природа да бъдат смесени различни видове. 

Изследването показва и колко ценни могат да бъдат музейните колекции за съвременната наука.

Тъй като панголините са редки и трудно се наблюдават в природата, историческите екземпляри предоставят генетична информация, която често не може да бъде събрана по друг начин. Комбинирането на музейни колекции със съвременни геномни технологии позволява на учените да реконструират еволюционната история на видовете и да разработят по-ефективни стратегии за тяхното опазване. 

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.