Българската министърка на външните работи Велислава Петрова днес е уверила иранския си колега Абас Арагчи в разговор по телефона, че от територията на страната ни не се извършат преки военни действия срещу ислямската република и че София държи на “добри отношения” с нея, установени “на основата на взаимно доверие и дългогодишно сътрудничество”.

Това се казва в прессъобщение на Министерството на външните работи, разпространено до медиите.

“По време на разговора Велислава Петрова подчерта значението, което България отдава на установените добри отношения с Иран, изградени на основата на взаимно доверие и дългогодишно сътрудничество”, се казва в съобщението. 

“Във връзка с разполагането на американските самолети-цистерни министър Петрова подчерта, че е изключено от територията на България да се осъществяват каквито и да било преки военни действия, свързани с конфликта в Близкия изток. Българският външен министър посочи още, че решението на Народното събрание е в съответствие с ангажиментите на България, поети в рамките на стратегическото двустранно сътрудничество със САЩ, и е прието в съответствие с Конституцията и действащото българско законодателство след официално искане от американската страна. По думите й това по никакъв начин не означава промяна в подхода на България към Иран”, се казва още в съобщението..

Нямаше веднага коментар от иранска страна.

Заявленията за “взаимно доверие и сътрудничество” звучат озадачаващо на фона на многопластовия санкционен режим, който ЕС поддържа спрямо Иран и който е приет и с одобрението на България.

Този режим е изграден в продължение на повече от десетилетие и постоянно разширяван заради нарушения на човешките права, ядрената програма, доставките на оръжие за Русия и дестабилизиращи действия в Близкия изток. 

Първите мерки са въведени през 2011 г. в отговор на системни репресии, произволни арести, изтезания и смъртни присъди, а след смъртта на Махса Амини през 2022 г. ЕС значително увеличава списъка със санкционирани лица и структури, включително ключови звена на силовия апарат и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР). Заедно с ЕС България е признала военното крило на подкрепяната от Иран шиитска групировка "Хизбула" за терористична организация след атентата на летище Сарафово през лятото на 2012 г.

Заедно с това ЕС прилага и разширява ограниченията, свързани с ядрената програма и балистичните ракети на Техеран – първоначално въведени в синхрон с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, а след разпадането на ядрената сделка и излизането на САЩ от нея през 2018 г. - поддържани като инструмент за натиск върху иранските власти. 

Допълнителен санкционен пакет е насочен към ирански компании и посредници, участващи в доставката на дронове и военно оборудване за Русия във войната срещу Украйна, както и към субекти, обвинявани в подкрепа за въоръжени групировки в региона, атаки срещу корабоплаването и хибридни операции на европейска територия. 

В историята си България действително има период на “взаимно доверие и многогодишно сътрудничество” с Иран по времето на тоталитаризма и управлението на покойния шах Мохамад Реза Пахлави, който беше свален от сегашните ислямистки управници през 1979 г.

Не беше веднага ясно как стратегическите съюзници на България от САЩ, НАТО, ЕС биха погледнали на приятелския тон на София към днешния ирански режим, особено след като президентът на САЩ Доналд Тръмп лично благодари на премиера Румен Радев за разрешението за разполагане на американски самолети-цистерни на военното летище в Безмер. Не беше ясно и как биха реагирали Украйна и Израел.

То беще последвано от открита заплаха от говорителя на иранското външно министерство Есмаил Багаи, че взелите това българско решение трябва да “понесат отговорност”. 

Експерти коментираха пред Клуб Z в понеделник, че логичното решение от страна на българското правителство би било иранският посланик в София да бъде извикан за обяснение в ресорната дирекция на Министерството на външните работи. До момента не е известно то да е предприело такава стъпка.

Изявленията на Петрова пред Арагчи идват на фона на ескалация на конфликта между САЩ и Иран и въвличането на Саудитска Арабия в действията срещу подкрепяните от Техеран шиитски милиции в Близкия изток, както и паралелно със застой в опитите за дипломатическо решаване на конфликта.