Франко Барези – легендата на Италия и „Милан“, един от най-добрите централни защитници в историята на футбола, почина на 66-годишна възраст, съобщиха медиите на Апенините.

Той е един от малкото футболисти, играли само в един отбор, и не изневери на своя „Милан“ дори когато бе изваден във втора дивизия заради купени мачове.

В негова чест след оттеглянето му от футбола номер 6 бе изваден от употреба в „Милан“.

„Футболният свят е в траур. Неговият пример и огромното му влияние, подобно на фланелката с номер 6, завинаги ще останат неразделна и фундаментална част от ДНК и историята на „Милан“, написа в. „Гадзета дело спорт“.

През 2025 г. Барези претърпя операция заради белодробен възел. Въпреки здравословните проблеми той отново се появи на стадион „Сан Сиро“, а по-рано тази година беше сред последните факлоносци по време на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри.

През цялата си клубна кариера той изигра 719 официални мача за „росонерите“, като бе изпреварен единствено от Паоло Малдини. С клубния си тим спечели шест шампионски титли на Италия и стана три пъти европейски шампион с „Милан“. С националния отбор на Италия записа 81 срещи и стана световен шампион през 1982 г., макар изобщо да не влезе в игра.

Роден на 8 май 1960 г. в Травалято, провинция Бреша, Франко Барези остава сирак едва на 14 години. Малко след това се присъединява към школата на „Милан“ по препоръка на директора на местния клуб Гуидо Сетембрино. Любопитен обрат на съдбата е, че по-големият му брат Джузепе, привърженик на „Милан“, попада в школата на „Интер“, докато самият Франко – израснал като фен на "нерадзурите" – е отхвърлен от любимия си клуб заради крехката си физика.

Именно прозорливостта на треньора Итало Галбиати, впечатлен от техниката и футболната му интелигентност, променя живота му.

Младият защитник бързо получава прякора Пишинин (Малкия на милански диалект), който се превръща в негова запазена марка. Макар да изглежда крехък, Барези впечатлява с изключителен усет към играта, елегантност и безкомпромисност в единоборствата.

Дебютът му в Серия А идва на 23 април 1978 г. под ръководството на Нилс Лидхолм при победа с 2:1. Барези ще наърши 18 години само след месец. Шведският специалист не само му дава шанс, но и го превръща в основна фигура в състава, който печели шампионската титла още през следващия сезон. Легендата Джани Ривера също бързо разпознава огромния му талант.

Освен с техническите качества, Барези впечатлява с лидерски характер и самочувствие. Едва на 22 години получава капитанската лента на „Милан“ и я носи цели 16 години до оттеглянето си.

Пътят му към върха обаче далеч не е безпроблемен. След скандала с черното тото клубът е изваден в Серия Б, а по-късно Барези прекарва повече от три месеца извън терените заради тежък вирус. Въпреки това се завръща още по-силен. През 1982 г. "Милан" отново изпада, но защитникът е включен в състава на Италия за световното първенство в Испания. Макар да не записва игрови минути, той става световен шампион.

След Мондиал 1982 към него има сериозен интерес от водещи европейски клубове, но Барези остава верен на „Милан“. Решението му впоследствие се отплаща многократно. След идването на Силвио Берлускони през 1986 г. и назначаването на Ариго Саки година по-късно започва една от най-славните епохи в историята на клуба. Заедно с Рууд Гулит, Марко ван Бастен, Франк Рийкард, Мауро Тасоти, Паоло Малдини, Алесандро Костакурта, Карло Анчелоти, Роберто Донадони и др. Барези е в основата на отбора, който печели титлата през 1988 г., както и две поредни европейски купи през 1989 и 1990 г.

Под ръководството на Саки защитната линия на „Милан“ се превръща в образец за модерния футбол, а Барези е нейният безспорен лидер. Не с викове, а със спокойствие, интелигентност и безупречно позициониране той ръководи съотборниците си и се утвърждава като един от най-великите централни защитници в историята. Срещу него е безсилен дори извънземният Диего Марадона, който по онова време играе в „Наполи“.

След края на ерата на „Саки“ мнозина смятат, че най-добрите години на „Милан“ са останали в миналото. Под ръководството на Фабио Капело обаче тимът преживява нов възход. Барези извежда „росонерите“ до още четири шампионски титли и триумфа в Шампионската лига през 1994 г. Негови съотборници са Деян Савичевич, Звонимир Бобан, Марсел Десаи, Деметрио Албертини и др.

С националния тим Барези първоначално се отказва през 1992 г., но по настояване на оглавилия го междувременно Ариго Саки се завръща и извежда Италия като капитан до финала на световното първенство в САЩ през 1994 г. На финала срещу Бразилия пропуска първата дузпа в решителната серия, а сълзите му след поражението остават един от най-запомнящите се образи в историята на пъвренствата.

Извън терена Барези е известен със своята скромност и затворен характер. Заедно със съпругата си Маура, с която се запознава в началото на 80-те години, създава семейство и има двама синове – Едоардо и Джанандреа.

След шампионската титла през 1996 г. става ясно, че кариерата му е към своя край. През 1998 г. Франко Барези прекратява състезателната си дейност.

След отказването си остава част от клуба като вицепрезидент и отговаря за развитието на младежката академия. Единственото му прекъсване на връзката с „Милан“ е краткият престой като технически директор на английския „Фулъм“ през 2002 г., приключил след по-малко от три месеца заради разногласия с тогавашния мениджър Жан Тигана.

След това Барези окончателно се завръща в „Милан“, с който остава неразривно свързан до последните си дни. За поколения фенове той ще остане не просто легендарен капитан, а символ на вярност, достойнство и футболно съвършенство - човекът, когото дори най-големите съперници признаваха за пример както на терена, така и извън него.